292
Отново имаме дипломатичен, по-категоричен и твърд подход. Кой от тях ще изберем, зависи от конкретната ситуация.
Мисля, че не е трудно да се забележи, че схемите за аргументирано говорене в пет изречения са изградени на
принципа на стимулиращите и реагиращи реплики на диалога, базирани на ситуативна обусловеност, логически
оправдана последователност, адекватен езиков стил, адекватен говорен стил и действеност.
Петоизречението не само дава възможност, но и принуждава
да се постигне разговорен стил с присъщите му емоционалност и заразителност. Петоизречението изисква добра предметна, мисловна, езикова и говорна подготовка. То не допуска излагането на необосновани твърдения или само на голи отрицания. Упражняването на петоизречението развива вкус към ангажираност и сдържаност в диалозите.
До тук навярно сте останали с впечатлението, че посочените модели на аргументиращо мислене са предназначени преди всичко за устното делово общуване. За да се убедите, че това не е така, изберете си
каквато и да е тема, поставете си каквато и да е цел свързана с вашите учебни, научни или бизнес интереси и я защитете в рамките на страница две по някоя от горните схеми. Ще видите колко по-леко ще организирате мислите си и колко по-стройно и ефективно ще бъде писменото ви творение.
3. Манипулиране на мисловния процес Критическото мислене може да бъде сведено до
абсурд от нас самите
. Една от причините за това е предубедеността, която води до ограничаването ни в рамките на собствените становища и своеобразно
„себецитиране‖ при мисленето. Не само „средно статистическия мислител‖, но и преобладаващата част от представителите на „високата‖ наука и „големия‖ бизнес съставят ли си мнение за нещо, вземат ли някакво решение, не желаят да го обсъждат или променят. Странното е, че това минава за „последователност‖. А всъщност става въпрос за най- обикновена неспособност да се мисли адекватно.
Всяко дете знае, че щом промениш даденото в задачата, автоматически се променя и
293 резултата. Същото това дете, когато порасне забравя тази истина, и при тотално променени „дадено‖ и „търси се‖ на задачата, твърдоглаво стоят на позицията „Аз като съм казал веднъж – това е!‖ Най-честата причина да се придържаме към първоначалните си заключения са духовния мързел и „защитата на пагона‖, т.е. защитата на патологично личностно или професионално его. Мнозинството от хората (особено тези, които заемат не особено основателно някаква позиция) се страхуват, че приемането на друго, на различно от тяхното становище, ще ги афишира като научно или професионално несъстоятелни личности.
Не забравяйте към това да прибавите нормалния човешки егоизъм и искрената самозаблуда за собствената непогрешимост.
Причина за предубедеността може да бъдат партийността, религиозната ортодоксалност и етноцентризма. И
трите имат еднаква природа: партията, „правата вяра‖, етноса или групата, основана на някакви
„обособяващи‖ фактори (раса, националност, вяра, пол, възраст, класа, професия и др.), създават свои стереотипи за оценка и отношение към
„другите‖, към тези, които „не са от нашите‖, към всяка друга идеология, религия, нация, раса, професия и т.н. Членовете на обособената общност се възпитават в тези стереотипи и в последствие мислят с тях и чрез тях. Звучи парадоксално, но партийността и етноцентризма са основани на предубеждения детерминирани от... убеждения
! Критическото и аналитическото мислене са пряко зависими от законите и правилата на мисленето. Всяко тяхно нарушение води до несъзнателни или съзнателни
грешки и заблуждения в изказа, в разбирането и анализа на разменяните послания, а от там и сериозни нарушения на деловото общуване
. Трудно е да се изброят модификациите на езиковите, логическите и чисто човешките
(емоционалните) грешки при публичните диалози. Дваж по-трудно става, когато се наложи да разграничаваш позволените и непозволените реторически средства и инструменти на публичния диалог. Къде свършва реторическата хитрост и тактика и започва откритата измама?
Трудно е да се определи границата. Всички се оплакват, че се спекулира с истината. Но истината е относително понятие. Освен това обект на реторическото търсене не е истината като такава, а най-подходящата
294 стратегия и тактика за промяна на мнението
79
, а от там и на поведението на контрагента. Преди век и половина А.
Шопенхауер създава своята „Еристика‖, като вкарва в нея три дузини словесни трикове за печелене на споровете на всяка цена. Измамите и триковете, грешките и заблудите в процеса на словесното общуване имат два произхода: многозначността на езика и съзнателното или несъзнателно нарушаване на законите и нормите на логиката. Може би към тези две причини трябва да прибавим и „човешкия фактор‖ – емоционалността, свързана с молби, заплахи, обещания, лични предпочитания и т.н. Триковете, основаващи се на езикови заблуждения са детерминирани преди всичко от това, че думите са символи, а всеки символ съдържа неопределеност, която може да се тълкува различно от комуникатора и реципиента. От тук идва възможността на двусмисленост,
както на казаното, така и на разбраното
. Друга възможност за езиково обусловени грешки и заблуждения е определящата роля на контекста в отношението „текст – контекст‖. Дали ще вмъкнеш или измъкнеш един словесен пасаж, израз, дума в някакъв текст или комуникативна ситуация, ти променяш неговия смисъл. От това се получават както неволни грешки и заблуждения, така откровени лъжи и инсинуации. Както синтактичната, така и семантическата нечистоплътност на говорещия или пишещия водят до грешки в комуникацията. По конкретно за тях е характерно:
Семантическа неяснота – тя е резултат на това, че езикът може да бъде двусмислен. Във всекидневните речи не е необикновено дума или фраза да съчетава различни значения. Следователно е важно, този който използва такива думи и фрази да даде на реципиента ясни указания, с кое от значенията ги натоварва. Ако комуникаторът не предложи пояснение за интерпретацията на съответната
многозначна дума или фраза, реципиента ще трябва да разчита на предположения.
Въпреки, че много от семантичните неясноти са просто резултат от небрежната употреба на езика, не са редки случаите, когато рекламни
79 Сподели с приятели: