Първа. Делово общуване
Изтегляне 2.19 Mb. Pdf просмотр
|
| ни суетност. „Ласкателят е гнъсен‖ – казва дядо Славейков, но ласкателството е музика за ушите, мехлем за душата и опиат за мозъка. Заслужен или не, комплимента е приятен, но той е и димка след чиято експлозия могат да ни пробутат всевъзможни духовни и материални боклуци. Ако комплимента се използва умерено и тактично, може да приспи критичността на всеки един от нас. Един от най-популярните ораторски трикове е разчетен именно на суетността на слушателите. Вместо да привежда аргументи и факти, публичният говорител заявява: „Както утвърдени професионалисти (интелигентни и начетени хора, като истински граждани и пр.п.) вие естествено знаете (чели сте трудовете на..., запознати сте със...)...‖ след като ви причисли към една такава „престижна категория‖, той ви поднася някакво твърдение, което или трябва „да припознаете‖ в качеството си на „утвърдени‖, „изтъкнати‖ и пр., или трябва да признаете, че не принадлежите към споменатите уважавани от обществото групи 84 . Вариант на тази манипулация е позоваването на авторитета (силата, властта, компетентността) на социалния възложител: „Като представител на (човек, който работи във..., член на... и т.н), смея да твърдя...‖ Този трик е разчетен на предразсъдъците и стереотипите, чрез които преобладаващото мнозинство хора мислят..., че мислят. 4. Критическият подход към информацията Нека сега се спрем на по-тясното разбиране на понятието критическо мислене в рамките на нашата учебна дисциплина. В средата на миналия век Едуард Глазер създава тест за определяне склонността към критическо възприемане и оценка на информацията. Това 84 Признавам, че през петдесет годишната си практика на публичен говорител многократно съм използвал този трик, но не е имало случай, някой от слушателите или събеседниците да е казал: „Не, не познавам, трудовете на този автор!‖ или „Аз не съм толкова голям специалист, така че бъдете добър да ми обясните!‖ 299 отношение към фактите, явленията събитията и съжденията за тях придобива гражданственост като критическо мислене. Той нарича критическо мислене усилията да се преценява всяко твърдение с оглед научните знания по проблематиката, аргументите, които го подкрепят и перспективата за неговото разгръщане и приложение в бъдеще. Според неговите изисквания, когато работим върху някакъв текст, за да бъде признат мисловният ни акт за критически, трябва неколкократно да обмисляме всяко твърдение, всеки резултат, да преценяваме от различни гледни точки доказателствата, които се привеждат в тяхна подкрепа, да обмисляме много сериозно в каква посока ни водят направените заключения и получените резултати, при условие, че са верни или в случай, че се окажат погрешни. Изтегляне 2.19 Mb. Сподели с приятели:
|