265
да не е така. Сигурно е, че това нематериално царство
няма за свой център Земята, на която живеем. По-скоро изглежда, че една много малка част обвива нашия физически свят и това е нашето „входно пристанище“.
На този етап вярвам, че е невъзможно за човешкото съзнание да приеме напълно реалността на Място II. Все едно да накарате компютър да работи по аналог, за който той не е програмиран.
Съзнанието, така както
сме го усъвършенствали до днес, не е готово за този начин на сравнение и приемане. С това не искам да кажа, че такъв начин на мислене не е предстоящ. Чрез усъвършенстване на сегашната и бъдещата скромна техника съзнанието може дотолкова да се задълбочи или разшири, че да приеме тази действителност.
От друга страна съм съвсем сигурен, че
подсъзнанието,
свръхсъзнанието и безсъзнанието, суперазът и душата — или както и да наречем нашето нематериално несъзнание — е много добре запознато като цяло с Място II. Доколко това познание въздейства върху нашата съзнателна мисъл, е решено от най-тачените ни философи. Мнозина допускат, че то доминира над действията ни в будно състояние. Записите на експериментите поддържат това. Ние сме господари сами на себе си, но не и на съзнателно равнище.
Действията ни в Място II могат да имат силно съвпадение с ежедневните ни дейности, напълно неразгадани от самото съзнание.
Литературата разполага със стотици страници с
експериментални записки, отнасящи се до посещения в Място II.
Повечето от тях са извън възможностите за превод към начина на мислене в Място I. Несъмнено повечето от тях също имат нещо общо с тази част, която привлича тази персонална същност (харесването привлича харесване), която е точно частица от цялото.