252
на някакво далечно място или цивилизация в нещо много ценно за съществата, далече извън моите способности да разбера. И отново разумната сила излезе и се отдалечи бързо, а посещението свърши.
След
малко станах, чувствайки се депресиран. Влязох в банята на къщата ни и наистина усетих, че трябва да си измия ръцете, след като съм работил (макар че ръцете ми бяха чисти).
30. 9. 1960 г. Нощ.Случи се същото като на 16. 9. Пак усетих, че съм работник в помпена станция. Появата на съществото в края на лъча (?),
претърсването на мозъка ми, този път дори за да види какво точно контролира дихателния ми апарат. Долових, че съществото търсеше някакво вещество, за което по
всяка вероятност то смяташе, че позволява да се движа в земната атмосфера. Появи се картина (в съзнанието ми) на торбичка, вероятно 5 по 8 см, дебела 2,5 см,
закачена за колана на кръста, на която бе написано: „Ето така дишаме сега.“ Това ми даде кураж наистина да се опитам да общувам.
Наум (също и на глас?) ги попитах кои са. Получих отговор,
който не съм в състояние нито да преведа, нито да разбера. После почувствах, че започват да напускат. Помолих за
някакво доказателство, че са били там, но бях възнаграден само с покровителствена насмешка.
Тогава те сякаш се устремиха в небето, докато аз ги виках,
направо им се молех. Вече бях сигурен, че умствените им възможности и интелектът им бяха далеч над моите представи. Това бе един безпристрастен,
хладен интелект, без каквито и да е чувства на любов или симпатия, на които толкова се възхищаваме. А може би това бе всемогъществото, което ние наричаме Бог. Такива посещения в миналото на човечеството може би са били основата за всички наши религиозни убеждения, а нашето познание днес не може да намери по- добри отговори, отколкото преди хиляди години.
По това време започна да просветлява. Седнах и заплаках.
Хълцах дълбоко, така както никога преди не бях плакал. Защото тогава вече знаех, без никакво определение
или бъдещи надежди за промяна,
че Бог от детството ми, от църквите, от религията по целия свят не бе