Пътуване извън тялото
Изтегляне 2.32 Mb. Pdf просмотр
|
| 16. 9. 1959 г. Под въздействие на решението да „видя“ започнах да разбирам какво е положението ми в стаята. Кабинетът бе слабо осветен. Бях над масата, на около 2.40 метра от кушетката, където успях да различа физическото си тяло в полутъмното. Тогава точно близо до вратата видях форма, със сигурност човешка, която се движеше към мен. Веднага вече „знаех“, че тази личност е от женски род. Все още бях предпазлив, но се борех със сексуалния нагон, който растеше независимо от волята ми. — Жена съм. — Изглежда бе нисък женски глас. Казах, че знам това, но се стараех да се държа на разстояние. Сексуалните обертонове в гласа й бяха непогрешими. Тя дори се приближи още. Съзнанието ми осъзна, че тя, разбира се, бе жена и бе миниатюрно изображение на сексуална привлекателност. Отдръпнах се, разкъсван между желанието и страха от това, което би могло да се случи, ако наистина имах сексуална връзка във Второто тяло, и вероятната „изневяра“ към жена ми. Накрая страхът от евентуалните, неизвестни последствия победи желанието и аз припряно се втурнах към физическото си тяло, съединих се и седнах. Мислех за случая. Физическото ми тяло реагира и се възбуди. Излязох навън да се поразходя, преди да напиша тези редове. Може би съм страхливец. Случиха ми се доста такива срещи с различна степен на интензивност, преди да започна да преценявам кое бе „грешното“, което ме държеше настрана. Изглежда имаше пряка връзка между това, което тълкувах като сексуален нагон, и „силата“, която ми позволяваше да се разделям с физическото тяло. Дали не беше пренасочване на този 181 основен нагон, който чувствах като „вибрации“? Или пък беше нещо друго? Беше ли сексуалният нагон физическа и емоционална проява на тази сила? Вероятно има начин да се направи изследване при много строго контролирани условия, тоест съществува ли достатъчно зряло общество, което да се заеме с експериментите? Нашето със сигурност не е. Всичко, което тук може да се направи, е да се огледат критично определени положения. Понастоящем в научните изследвания на сънищата и съня е отбелязано, че по време на РЕМ — (Рапид Ай Мувмънт — бързо мигане с очи) спане мъжките индивиди получават ерекция на половия член. Това става независимо от съдържанието на съня. И несексуален сън произвежда същия ефект. Горе-долу толкова е получила науката при експериментиране. Споменал съм го само защото най-забележителната физическа реакция, отбелязана при връщане от Второто състояние, е половата възбуда. И то е само един ключ към загадката, нищо повече. Дали чрез пренасочване или чрез пречистване, но сексът във Второто състояние не е същият, както при физически двойник, дори и след като веднъж са отхвърлени навиците и грижите на последния. Създадените и постоянно подсилвани бариери от социалните условности са само половината от него. Физико-механичните елементи сами по себе си повече не се прилагат. Още дълго съзнанието ще продължи да превежда последователността на реакцията привличане- акт като подобна функция, ставаща по нематериален път. С изостряне на възприемането и контрола различията ще стават по-забележими. Първо и най-очевидно е, че няма доказателство за взаимното проникване на мъж и жена. Опитите да се изрази нуждата по такъв функционален начин стават трогателни като спомен. Човек с безсилие открива, че във Второто състояние то въобще не става по този начин. И още нещо — чувствеността, произведена от физическата форма на сексуалния дубликат, напълно отсъства. Няма и специфичен образец на физическа форма нито визуално, нито при докосване. Как тогава? Кога? Аналогията на противоположните магнитни полюси все още е в сила. Съществува остро усещане за „различие“, което е като излъчване (както и сигурно е) от слънцето или както някой треперещ от студ чувства огъня. Динамично привлекателно и необходимо е. Силата на това привличане е различна в зависимост от 182 индивида. (Така се обяснява кое прави един човек сексуално по- привлекателен от друг — това е нещо повече от физически пропорции.) Би могло да е като магнитните линии на прилив. „Актът“ по своята същност въобще не е действие, а е неподвижно, сковано състояние на шок, когато двамата наистина се сливат не само на ниво повърхности и една-две специфични части на тялото, а в пълен размер, атом по атом през цялата безкрайност на Второто тяло. Има кратък, установен електронен (?) поток един към друг. Моментът достига до несравним екстаз, а после успокоение, изравняване и всичко свършва. Защо се случва това и защо има нужда от него, не знам. Все едно северният полюс на един магнит да разбира своята „нужда“ от южния полюс на друг магнит. За разлика от магнита обаче ние можем да усещаме обективно и да питаме „защо“. Един факт е напълно сигурен: както във физическото състояние, актът е еднакво необходим и във второто. В някои части на Място II той е нещо съвсем обикновено, като ръкостискане. Ето и извлечение от записките. Изтегляне 2.32 Mb. Сподели с приятели:
|