Пътят към богатството: как да станем и богати, и щастливи Валерий Синелников
Изтегляне 0.59 Mb.
|
| Тя говореше простичко. И по гласа, и по маниерите много приличаше на любимата ми леля Зина. Затова никак не се смутих, че веднага премина на „ти".
Стюардесата обяви, че след 20 минути ще кацнем в Македония и помоли да затегнем коланите. Самолетът започна да се приземява. Погледнах през илюминатора. Летяхме над късче от брега. Под нас се виждаха очертаните квадрати и правоъгълници на нивите и маслиновите горички. Солун. Един от най-старите градове на Гърция. Историята му започва през 315 г. пр.н.е., когато царят на Македония Касандър обединява няколко селища на брега на залива Фермаикос. Касандър нарекъл новия град на името на съпругата си - Салоники, която била сестра на Александър Велики. Това беше моето трето пътуване до Гърция. Самолетът рязко се наклони надясно и започна да се приземява. Облегнах се назад в креслото и затворих очи. След няколко минути колесниците докоснаха бетона и целият корпус се разтресе. Пътниците дружно изръкопляскаха. Някой извика: — Браво на пилотите! Валентина ме чакаше на изхода на аерогарата. Прегърнахме се и се целунахме. — Здравейте, професор Синелников, как мина полетът? —попита тя делово, но и двамата знаехме, че тази официалност е временна. Не бяхме се виждали от една година и трябваше да мине известно време, за да свикнем отново един с друг и да преминем на „ти". — Възхитително! При вас, както винаги, е топло — казах аз, после демонстративно шумно поех дълбоко дъх със затворени очи и рязко издишах. Действително ми беше приятно да вдишам свеж въздух след повече от два часа, прекарани в самолета. Приятно ми беше да видя Валентина. В нейно присъствие се чувствах леко и свободно. - Тук всичко отдавна цъфти - каза тя. - Хайде към колата! На Анестис сигурно му омръзна да чака. - Е, как я карате? - Да знаеш какви неща се случиха тук! Хайде да се качваме, всичко ще ти разкажа... Анестис излезе от джипа и отвори багажника. - Калиспера - поздравих на гръцки и подадох ръка. - Здравствуйте! - отговори той на доста приличен руски език. Двамата се засмяхме. Анестис беше роден и живял в Чехословакия до демократичните промени и беше учил руски език в училище. След това, като Валентина, беше пристигнал в Гърция, в родината на прадедите си. Колата летеше с голяма скорост по аутобана към Солун. Да си призная, Анестис беше отличен шофьор. Край нас стремително препускаха маслинови горички. - Валечка, разказвай, какво се случи? - наруших пръв мълчанието. - Добре, слушай тогава - каза тя. - Анестис намери имане! Валентина направи малка пауза, за да види реакцията ми. Аз я погледнах на свой ред. - Наистина ли? — попитах съвършено спокойно. - Разбира се! И даже не едно. Само че ни е нужна помощта ти. - За какво? - попитах учудено - Да ви помогна да похарчите парите ли? Засмяхме се едновременно. - Не е толкова просто. За намиране го намерихме, но още не сме го изкопали. - И какво ви попречи? - Работата е там, че много съкровища в Гърция са прокълнати. След което Валентина ме информира: - Около 500 години (1430-1912) Македония (Северна Гърция) е под игото на Османската империя. Когато започва националноосвободителното движение, турците тръгват да напускат страната, но са можели да вземат със себе си само определена сума пари и имущество. Всичко останало закопавали в земята с надеждата, че след време ще се върнат обратно. А за да не може някой да намери и вземе богатството им, те поканвали моллата (турския свещеник) да чете специални заклинания над имането. Това е много сериозно наистина. Вече има няколко случая, когато хората са намирали прокълнато злато, вземали са го, а след това са умирали внезапно. - И за какво ви е необходима помощта ми? - попитах аз. - Валера, кажи честно, твоите методи позволяват ли да се „изчисти" имането, за да може спокойно да се вземе? - Мисля, че позволяват - казах аз след известен размисъл. - Ако човекът, който е закопал златото или наследниците му не са вече между живите, то имането може да се вземе. Само че за това трябва да си с чисти намерения. - Нашите намерения са само чисти - каза Валентина с лека, както ми се стори, ирония в гласа. - А сигурно ли е, че наистина има имане? Откъде знаете, че е там? - попитах аз. - Ами за това разчитаме на тебе, доктор Синелников! - Погледнах въпросително Валентина: -Да, да, именно на тебе. На твоите хипнотизаторски способности. Помниш ли Яша? - попита тя. - Как да не го помня! Онзи, който присъстваше на всичките ми семинари и пробождаше ръката си с игла в състояние на хипнотичен транс. - Е, оказа се, че той е и ясновидец, и медиум, представяш ли си! Аз го довеждам до състояние на транс, както ти ни учеше, и го изпращам на онова място, където Анестис предполага, че е заровено имането. Яша гледа мястото и преценя, има ли там нещо или не. Вече разгледахме няколко места. На някои места съкровищата са прокълнати. Тях не ги пипаме, докато не се научим да премахваме проклятието. Има едно много интересно място в Халкидики. В гората, около един извор. Анестис го откри случайно. Анестис, който през цялото време седеше мълчаливо, започна да говори доста развълнувано нещо на гръцки. Валентина преведе: - Той казва, че миналата седмица отишъл в Халкидики със специален прибор, за да разгледа на няколко места дали има съкровища. И изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, колата му изгаснала в гората. Анестис отворил предния капак, открил повредата и я отстранил. После седнал в колата и вече щял да потегля, когато вниманието му било привлечено от малък черен път, който водел към гората. Незнайно защо му се приискало да се разходи по него. Като минал стотина метра, видял извора... Валентина спря да говори и Анестис продължи да разказва на гръцки. Говореше много емоционално, размахвайки ръце: - Като че ли някакъв вътрешен глас ми казваше: „Анести, провери това място". Върнах се до колата и взех новия прибор, който ми донесоха от Словакия. Прилича на минотърсач. С него търсят метали и кабели под земята. Настроих го и започнах да оглеждам мястото около извора. Изведнъж вляво от извора приборът започна да пиши. Проверих пак и пак, не вярвайки на ушите си, и всеки път металотърсачът издаваше характерен звук. —На следващия ден - продължи Валентина вече сама — доведох Яша до транс и заедно заминахме за онова място. Анестис ми го показа. Яша точно описа мястото, въпреки че никога не е бил там. Когато го попитах, има ли там имане, той изломоти нещо несвързано и веднага излезе от транса. След това не успях повече да го доведа до това състояние. Цялата ни надежда е в теб, господин Синелников - завърши тя. - А ще ме включите ли? — попитах аз. - Ще те включим, разбира се - каза Анестис на руски. От разговора не забелязахме, как пристигнахме до дома на Валентина. - Е, чувствай се като у дома си - каза тя, когато влязохме вътре. - Разполагай се. Това е твоята стая. Вземи си душ, почини си. Надвечер ще дойде Яша и ще се опитаме да го доведем до транс. Изтегляне 0.59 Mb. Сподели с приятели:
|