Пътят към истинското благоденствие Шакти Гуаейн
Понякога по-малкото значи повече
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| Понякога по-малкото значи повече
Разказано от Катрин Дитер Том беше роден в малко градче в северна Минесота през 50-те години. Израсна в скандинавско работническо семейство. Когато завърши гимназия и поиска да отиде в колеж, успя да вземе малко пари назаем от баща си, за което му беше признателен. Само дето те не му бяха дадени без условия - така че Том не можа сам да избере какво да учи. След като се дипломира и надлежно изплати дълга си, той твърдо реши един ден да не постъпва така със своите деца. А те бяха четири на брой. Много бързо, в рамките на десетина години, Том създаде изключително успешна счетоводна фирма и дори се сдоби с частен самолет, детската му мечта. Въпреки че представляваше някои от най-прочутите музикални знаменитости на 60-те и 70-те, той започна да изпитва смътно неудовлетворение. Имаше всичко, което би могъл да иска - голямо имение, няколко коли, самолет, но личният му живот не беше щастлив. Нямаше онази енергия за семейството си, на която се беше надявал. Децата му растяха бързо и той усещаше, че жертва връзката си с тях в името на все повече и повече богатство. Чувстваше, че дистанцията между него и децата му поразително напомня тази между него и собствения му баща. Единствената разлика бе, че Том имаше по-голям избор, докато баща му беше принуден да работи през огромната част от времето, за да ги издържа. Когато осъзна това, Том предприе драстични промени, първата от която бе да продаде самолета си. Ако той бе наистина важен за него, щеше да го задържи; но Том разбра, че смисълът му, както и този на всички други материални придобивки вече не е същият. Той преразгледа приоритетите си. Ограничи бизнес ангажиментите си и си освободи повече време за съпругата и децата си. фокусира се върху онези аспекти на работата си, които му доставяха удоволствие. Освободи от клиентите, които не му допадаха. Продаде имението в провинцията. Започна да общува повече с децата си, така както искрено желаеше. Нищо чудно, че бизнесът му продължи да процъфтява. Том беше постъпил разумно и успехите му през следващите десет години не секнаха. Когато дойде време синът му да постъпи в колеж, това стана с пълната подкрепа на баща му, който добре го познаваше. Средствата за образованието му не бяха съпроводени от никакви условия. Шансът да стори това за детето си означаваше за Том много повече от самите пари. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|