Пътят към истинското благоденствие Шакти Гуаейн
Изтегляне 0.76 Mb.
|
| Пълна обиколка
Разказ на Беки Бенънет Загубих баща си още съвсем малка. Майка ми, която не бе завършила дори гимназия, не успяваше да се справя сама с отглеждането на всички нас. Знаеше, че за да има някакво бъдеще, трябва да се върне в училище, затова взе трудното решение да изпрати три от децата си в приемни семейства. Аз бях едно от тези деца. От единадесет до седемнадесетгодишна възраст живях в най-различни семейства, което не е най-добрият начин да си изградиш самочувствие и увереност. Бях емоционално объркана, без никакви религиозни или духовни основи. Често си мечтаех за щастливите години, когато бяхме заедно цялото семейство -мама, татко, двете ми сестри и брат ми. Обсеби ме идеята да се омъжа, за да създам свое семейство и да му дам всичко, което аз не бях имала в детството си - сигурност, любов, доверие, всеотдайност. Знаех, че моето семейство ще бъде идеално, и никой нямаше да може да ми го отнеме. Венчах се на двадесет и три годишна възраст. Три години по-късно се роди дъщеря ми. Когато тя стана на годинка, двамата със съпруга ми си купихме „американската мечта" - къща с четири спални и две бани, с всички удобства. Имах всичко, за което някога бях бленувала. Тогава защо се чувствах толкова нещастна? Защо не бях щастлива и не се радвах на благополучието си? Тези въпроси ме поведоха по пътя на себепознанието. Започнах да чета всичко по въпроса за израстването на личността. Двете ми любими книги бяха и продължават да бъдат,„Живот в светлина" на Шакти Гауейн и „Сет: Същността на личната реалност" на Джейн Робъртс. Тези и много други книги ми оказаха неоценима помощ. Посещавах семинари, занимавах се с йога и медитации. Чувствах непреодолим подтик да продължа да вървя по пътя на личностното израстване. Трябваше да опозная себе си и да открия какво всъщност искам. Трябваше да открия смисъла на живота си. Изоставих прекрасното си семейство, без докрай да разбирам защо. Отказах се от дома и спестяванията си. Тръгнах си, без да взема нищо. Исках да разбера коя съм аз и какво правя на този свят. Сега нямах нито семейство, нито приятели. Просто пътувах, защото така ми се струваше редно за момента. Нямах и никакви познати или връзки, а страната беше в рецесия и трудно се намираше работа. Минаха осемнадесет месеца, а аз все още нямах работа. Живеех на кредитни карти. Плащах си наема, храната, вноските за колата, здравната осигуровка - всичко. Изведнъж установих, че съм затънала с четиридесет и пет хиляди долара Зарязах идеята за личностно израстване, убедена, че съм се повлякла по нещо, което се бе оказало пълна измама. Може би бившият ми съпруг беше прав и аз действително си бях изгубила ума. И точно когато си мислех, че ще умра от депресия, ми предложиха работа. И до днес не ми е ясно как успях да се представя на интервюто, без да изглеждам отчаяна. А пък може и да са ме съжалили. Така или иначе, нещата поеха в нова посока. Постепенно започнах да възстановявам връзката с духовната си същност. Отново се доверявах на интуицията си. Намирах спасение в книгите. В живота ми се установи известно равновесие и аз най-после можех да се погрижа за основните си нужди. Няколко години по-късно почувствах, че е време да спра да работя за едното оцеляване и да се установя в сферата, в която изпитвах най-голямо удовлетворение. Исках да се занимавам с вдъхновяваща литература - с книгите, които даваха сили на мен самата. Щеше ми се някак да се отплатя на авторите и издателите, които задочно ми бяха помогнали. Връщайки се назад, се удивявам на всички уроци, които научих в този труден период. В крайна сметка наистина намерих работа в издателския бизнес и сега съм благословена с възможността да помагам на писатели като Шакти да творят. Щастлива съм, защото открих мисията на живота си. Освен това имам семейството, за което винаги съм мечтала. Миналата година се събрахме с братята и сестрите ми за първи път след двадесет и три годишна раздяла Отношенията помежду ни се развиват бавно, но все пак съществуват. Поддържам и по-добра връзка с бившия си съпруг, отколкото когато бяхме женени. Сега сме добри приятели, разбираме се и храним дълбоко уважение един към друг. Имам прекрасни взаимоотношения и с дъщеря си, която сега, вече на дванадесет години, ще живее при мен. Продължавам да се развивам лично и духовно. Изплатих дълговете си и съм горда притежателка на свой собствен дом. Пътят към щастието невинаги е лесен. Аз сама създадох всичките си тъй наречени проблеми. Но съм признателна за уроците, които научих по пътя си, защото харесвам човека, в който се превърнах. Когато приемаме уроците, които животът ни поднася, когато съхраним любовта в сърцето си и следваме целта на живота си, благоденствието ни е гарантирано! За мен моята майка е пример за човек, сътворил живот на истинско, семпло благоденствие в напреднала възраст. На своите седемдесет и шест години тя се издържа със скромни, ограничени средства, но пълноценно се радва на живота. Майка ми живее в прекрасна къща под наем на остров Мауи. Всяка сутрин закусва с тропически плодове, след което работи в красивата си градинка, а по-късно отива да поплува в океана. Ето как самата тя описва живота си. Изтегляне 0.76 Mb. Сподели с приятели:
|