Р е ф е р а т по дисциплината „Конституционно право на Република България“
Тема 2. Народно събрание - орган на законодателната власт
Изтегляне 44.86 Kb.
|
Свързани:
конспект УРОК 1, Македонски научен институт Българската общност в Албания е призната още през 1921 г , Анализ на качеството на образованието 2021-2022 учебна година
| Тема 2. Народно събрание - орган на законодателната власт.
Законодателство и законодателен процес - фази. Правна същност и правни последици на обнародването на закона. Народното събрание (НС) осъществява законодателна дейност, то приема, изменя, допълва и отменя законите. Законите са юридическата основа на дейността, извършвана от всички държавни органи, от организациите и от всички юридически и физически лица. НС е единствен колективен общодържавен представителен орган на законодателна власт, който се състои от представителите на политическите сили в обществото. Законодателните и контролните правомощия на НС са основни по характер, като наред с тях то упражнява и конститутивни правомощия.5 Законодателната власт е една от трите власти, функция на единната държавна власт със специално предназначение. Законодателната власт е нормотворческа, нормите, които са продукт на тази власт, са юридически и следователно „законодателната дейност е правотворческа власт, чрез която се създават законите“.6 Законът е държавен акт, който съдържа задължителни за изпълнение норми за социално поведение. Той урежда основни и трайни обществени отношения и в сравнение с останалите правни нормативни актове има висша юридическа сила. Това означава, че останалите актове трябва да бъдат законосъобразни и че законът може да се изменя, допълва и отменя само от закон. По този повод проф. Г. Близнашки прави заключението, че ядрото на функциите на Народното събрание е свързано с обстоятелството, че „то е националната легислатура, т.е. на него му е възложено да осъществява законодателна власт“.7 Според Е. Друмева „Законодателството е определен етап в историческото развитие на правните форми, който се установява и действа върху принципа на представителството“. Само парламентът като суверенен изразител на волята на народа може да бъде автор и създател на закони, т.е. той е единствен и изключителен титуляр на законодателната дейност в държавата.8 Политически значимата и конституционноправно решаващата част от правотворчеството е законодателството. Законът като акт на парламента е съвкупност от правни норми, създадени от националния представителен орган по надлежно установен процесуален ред съобразно изискванията на Конституцията. Законът има една особена функция – да бъде гаранция, да служи като основа и граница за администрацията и правосъдието, в този смисъл законодателството представлява самостоятелна форма на политическо волеобразуване. Законът се характеризира с няколко белега: той е решение на парламентарното мнозинство, прието по строго установен процесуален ред; едновременно служи като инструмент за управление на обществените процеси; представлява регистриран израз на социално-етично и правно оценяване на човешки дейности. Като нормативен акт на националния представителен орган, уреждащ основни и устойчиви обществени отношения, законът има висша юридическа сила. Българско конституционно право разграничава два вида особено значими закони, които се приемат, изменят и отменят по усложнен ред – за годишния държавен бюджет и за изменяне и допълнение на Конституцията. Законодателният процес се разбира в широк и тесен смисъл – в широк смисъл го приравнява до правотворчески процес въобще, а в тесен смисъл представлява установеният ред за извършване на юридически значими действия, без които не може да се създаде юридически закон като акт на парламента с висша юридическа сила. Този ред формално отличава закона от другите правнонормативни актове. Така процесът има значение на форма на закона. Разбирането за законодателен процес в тесен смисъл е разбирането, с което работи конституционното право. Б. Спасов дефинира законодателния процес по следния начин: „Законите се приемат от Народното събрание в определен ред, който се изразява в осъществяване в логическа последователност на определени действия, които се наричат законодателен процес“.9 В тази книга авторът застъпва мнението, че фазите са: три законотворчески и четвърта – която настъпва, след като законът е приет и се осъществява от президента на Републиката. Законите се приемат от НС, като се следва уредена от Конституцията процедура. Тя се свежда до осъществяването на определени в логическа последователност действия. Съвкупността на тези действия, на така установения ред за приемането на законите, се нарича законодателен процес. В правната теория законодателният процес се възприема като съвкупност от правно регламентирани действия, които трябва да бъдат предприети, и от условия, които да бъдат спазени; извършват се в логическа последователност и представляват поредица, в която всяко действие е обусловено от предхождащото го. Действията, включени в този процес, в зависимост от техния характер, от реда на извършването им, от мястото им в тяхната логическа последователност и от субектите, които ги осъществяват, са групирани от Б. Спасов така, че очертават няколко разграничими фази10: законодателна инициатива, обсъждане на законопроекта, гласуване на закона и промулгиране на приетия закон. Ние се придържаме към традиционно описаните три фази, подкрепени в правната теория от Ем. Друмева,11 а именно: законодателна инициатива; обсъждане и гласуване на законопроекта; санкция (промулгация) и обнародване. Изтегляне 44.86 Kb. Сподели с приятели:
|