Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я министерски съвет стенографски запис

АНЮ АНГЕЛОВ: Общите задължения заедно чуждестранните договори са над 600 милиона по договори, които са сключвани в периода 2005-2009 г. включително, месец юни. На практика те са били обезпечени за времето, когато са сключвани, но не е отчетено, че всъщност това са многогодишни договори, които важат буквално до 2012, до 2011 г. и се оказват необезпечени. Това е една част от договорите.

Другата част от договорите обаче са сключвани по материален план, който е утвърден от тогавашния министър на отбраната Николай Цонев, обаче по този материален план не е имало осигурено финансови средства и в резултат на това имаме договори, на които в момента общата им сума е, както вече казах, 600 милиона.

Тук са г-жа Гласнова, която беше понижена в експерт, тъй като директорката на „Бюджет и финанси” е боледувала дълго време, тя носи отговорност, в периода, когато я е замествала, госпожа Гласнова е подписвала. Тук основно са финансови контрольори, които са разписвали за всеки договор, че съответният договор е финансово осигурен. Това са

БОЙКО БОРИСОВ: Какви са задълженията там?

АНЮ АНГЕЛОВ: Отделно не съм ги сумирал, но те могат да кажат какви задължения са.

ДИРЕКТОР: Към 31 декември 2009 г. са 89 милиона.

БОЙКО БОРИСОВ: А за хеликоптера „Кугър” колко е?

ДИРЕКТОР: Той не е към нас.

АНЮ АНГЕЛОВ: Ние сега имаме да плащаме 10-и, 11-и хеликоптер, които са теглили средства от месеците след юли са ги прехвърляли 112 милиона в първото тримесечие, като обосновката е била – госпожа Гласнова знае, тя ги е подписвала някои от тях – да осигурят плащане до 10-и, 11-и кугър. Не са изхарчени за това и сега ние дължим 34 милиона от миналата година.

БОЙКО БОРИСОВ: Вие ли сте, госпожо?

ГЛАСНОВА: Да, аз съм изготвяла финансовата обосновка, когато сме изисквали средствата от Министерството на финансите.

БОЙКО БОРИСОВ: За какво ги изискахте?

ГЛАСНОВА: Сега не мога да си спомня. Евентуално за плащането на кугъра. Трябва да го погледна.

АНЮ АНГЕЛОВ: Така са искани. Писма са искани.

БОЙКО БОРИСОВ: Отивате, поглеждате го и ще се върнете обратно, като си опресните паметта да ми кажете за какво сте искали да изтеглите предварително тази огромна сума от 112 милиона от бюджета преди изборите точно. Искам да ми го напишете.

ГЛАСНОВА: Юли месец, точно преди изборите.

АНЮ АНГЕЛОВ: Януари-февруари са теглени.

ГЛАСНОВА: Тогава аз съм била заместник-директор, но директорът си е бил.

БОЙКО БОРИСОВ: Къде е директорът?

ГЛАСНОВА: Тя е освободена. И началника на Бюджетния отдел мога да попитам.

БОЙКО БОРИСОВ: Не, няма да попитате. Отидете, нека да Ви го напишат писмено, да ви го напишат, началникът на Бюджетния отдел да напише: „Беше ми поискано да го преведа” и Вие съответно сте го превели, за да платите каквото са ви казали.

АНЮ АНГЕЛОВ: И най-интересното е, че от Министерството на финансите със съвършено лека ръка са им разрешавали това преместване на средствата, като съгласно Закона за държавния бюджет това трябва да става само в изключителни случаи, при извънредни ситуации.

БОЙКО БОРИСОВ: Военно-медицинска академия – тези разходи за тях в бюджета на Министерство на отбраната ли са?

ДИРЕКТОР: Нашият бюджет е включен в състава на...

АНЮ АНГЕЛОВ: Но нямаме средствата.

БОЙКО БОРИСОВ: Имали ли са тогава средства, за да направят всичкото това обезпечение в бюджета?

АНЮ АНГЕЛОВ: Не, те са надхвърлили отделения бюджет с над 100 милиона, ако не ме лъже паметта.

БОЙКО БОРИСОВ: Кой е началник на това отделение?

АНЮ АНГЕЛОВ: Имате по план 55 милиона, в края на годината са изхарчени 152 милиона на практика.

БОЙКО БОРИСОВ: Така ли е, или не е така?

ДИРЕКТОР: Това е така, както каза министър Ангелов. Първоначалният бюджет е за около 55 милиона. Това е практика, която е продължавала в последните няколко години и винаги в края на годината е правена корекция на база на извършените допълнителни постъпления в бюджета, от други пера.

АНЮ АНГЕЛОВ: От други пера са плащани всъщност тези разходи.

БОЙКО БОРИСОВ: Това може ли? Нали има Закон за бюджета, който разписва перата по какво може да харчим парите?

ДИРЕКТОР: По чл. 34 от Закона за бюджета, това е извършено на база на месечните приходи и постъпления от Здравната каса. Това е напълно законно и е извършена тази корекция. Към този бюджет, който е официално отпуснат по Закона за бюджета от 54 милиона, всеки месец около 3,5 милиона се получават като приходи от Здравната каса, които се трансформират като трансфер и с тях се коригира. Значи, в рамките на годината около 30 милиона още се явяват като приходи. Те са в бюджета.

АНЮ АНГЕЛОВ: Те всъщност са извън бюджета им, но много голяма е разликата. Те получават по 3,5 милиона на месец горе-долу. Дванадесет месеца по 3 милиона са 26 милиона. Те са близо 100 милиона. Доста от тях не са разплатени все още.

ДИРЕКТОР: Оттам тръгна проблемът. Ние по принцип до миналата година всичките ни бюджети са били коригирани в края.

АНЮ АНГЕЛОВ: Сега има втори одит там, изпратил съм втори одит.

ДИРЕКТОР: Исках да обясня схемата. Така че, този бюджет просто е заложен нереално. Такава е била практиката през последните 7-8 години.

БОЙКО БОРИСОВ: Нереални бюджети?

ДИРЕКТОР: Нереални бюджети. Тъй като реално покрива само заплатите. И е било масова практика до миналата година, до 2009 г. да се отпуска бюджет, който да покрива единствено само заплатите, съвсем малка част от издръжката. Всяка останала дейност, която се финансира от страна на министерството, е благодарение на приходите, които е реализирала Военномедицинска академия и, разбира се, че с преструктуриране на някои от разходите на самото министерство. Те са оценявали винаги досега тази ситуация и са правили, разбира се, вътрешно преразпределение и са отпускали пари.

БОЙКО БОРИСОВ: Как се получава тази разлика?

ДИРЕКТОР: От последната година и половина. Последната година просто нямаме никакво финансиране.

БОЙКО БОРИСОВ: А вие продължавате да харчите?

АНЮ АНГЕЛОВ: Те продължават да правят съответно ремонти. Затова имаме сега тази хубава Военномедицинска академия. Но на практика това са други средства, които са прехвърлени в техен интерес.

ДИРЕКТОР: В момента в този бюджет, дори за 2010 г., той е 64 350 000 – от него само за заплати отиват към 60 милиона. А не мога да гарантирам нито за медикаменти, нито за консумативи, нито за лекарства.

БОЙКО БОРИСОВ: Каква е разликата в парите, които имаме да додаваме?

АНЮ АНГЕЛОВ: 644 милиона. От тях 231 – за въоръжение и техника.

БОЙКО БОРИСОВ: Всичките тези господа написали ли са обяснения, казали ли са откъде идват проблемите и всичко останало?

АНЮ АНГЕЛОВ: Знаем ги проблемите какви са. Те са написали обяснения. Считам, че в бъдеще няма да допускат такива нарушения.

БОЙКО БОРИСОВ: Вие алармирали ли сте тогавашните началници, че това не е редно да се прави, казвали ли сте им, че това е нарушение на закона?

ГЛАСНОВА: То си имаше комисия, когато се изготвя материалният план с всички програмни ръководители и второстепенни ръководители, които дават необходимостта и съответно тази комисия има представители в Бюджетната дирекция, която казва: Бюджетът е такъв, на вас е толкова бюджетът, в рамките на този бюджет вие трябва да се ограничите.

БОЙКО БОРИСОВ: А те защо не са се ограничили?

АНЮ АНГЕЛОВ: Тук е договорът Странджа-2, например. Госпожа Богданова като финансов контрольор го е разписала.

БОГДАНОВА: Да, аз съм го разписала.

АНЮ АНГЕЛОВ: Той осигурен ли е финансово?

БОГДАНОВА: Финансов контрол – това е предварителен контрол по законосъобразност преди поемане на задължение и съгласувателния подпис от директора на дирекция „Планиране”, „Програмиране” или „Финанси” – различни наименования търпи дирекцията – удостоверява, че към момента на поемане на задължения има финансово осигурени средства.

АНЮ АНГЕЛОВ: Всъщност има взаимозависимост.

БОЙКО БОРИСОВ: Те са ви излъгали, че има, на практика, така ли?

АНЮ АНГЕЛОВ: На практика тя се доверява на нейния подпис.

БОЙКО БОРИСОВ: Това написала ли го е?

БОГДАНОВА: Абсолютно. Даже постановените и към момента действащи вътрешни правила в Министерство на отбраната…

БОЙКО БОРИСОВ: Добре, отивайте да си вършите работата!

БОЙКО БОРИСОВ: Заповядайте!

БОЖИДАР ЙОТОВ /АПИ/: Сделките са за около 360 милиона, около 300 милиона без ДДС. Това се пределни цени, тоест – няма цена на договора, договорът става с възлагане на конкретни видове работа. Тази голяма цена ни е довела до много ниски цени на изпълнението. Тоест, ние можем да възложим и 100 милиона, тъй като към декември не знаехме бюджета. Когато ги направим за 3-4 години, няма да знаем бюджета и за следващите няколко години.

БОЙКО БОРИСОВ: Въпросът ми е, Вие за разликата от 115 милиона до 300 милиона, тези фирми могат ли да предявят претенции?

БОЖИДАР ЙОТОВ: Не, не могат, господин премиер, защото в договора е записано, че възлагането става с възлагателно писмо на конкретни видове работа по единични цени, които сме им дали. В Закона за държавния бюджет Пътно управление има конкретна годишна и месечна задача, от която не може да излезе. Удобното на този договор обаче е, че имаме стопанин на пътя за по-голяма цена. Тоест, ако имаме свлачище, а нямаме парите, но вие по някакъв начин ги осигурите – няма да играем една поръчка и да се мотаем пред хората три месеца, а направо фирмата, която е избрана го прави. Или нещо, което излиза форсмажорно – река, дупките през зимата. Тоест, ние имаме възможността да възлагаме повече неща, дали сме си опцията, но възлагаме само необходимите неща. Фирмата не може да ни съди за остатъка.

БОЙКО БОРИСОВ: Сиреч, на практика вие сте подписали договори за точно толкова пари, колкото са в бюджета.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Точно така. След като излезе бюджета в края на януари, тъй като ние през декември нямахме тази информация, сме сложили лимити на пътните управления, които те могат да използват по тези договори, тъй като те представляват възложителя в областта. В областта има две-три фирми и пътният директор е запознат с решение на Управителния съвет – колко пари може да възложи. За Автомагистрала „Хемус” нямаме пари и изтеглихме пари от резерва, за да можем да покриваме магистралата, защото наистина там е страшно. Направихме това и за „Северна дъга”, за „Владя”, тъй като надвишаваше месечната задача.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: В договора пише „общо рамкови договори до 300 милиона без ДДС”.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Договорите ще бъдат рамкови и за следващите години, защото са за 4 години.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: И тук вече въпросът е, какво правим през следващите 4 години.

БОЙКО БОРИСОВ: Да, но не може да се случи както при предишното правителство, да дойдат и да кажат –дължите ни толкова за сняг, за друго. Това в анекса или в самите договори е решено като точка.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Точно така - с анекси на самите договори и годишна, и месечна задача.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Управителният съвет е казал – колкото в бюджета, толкова се възлага.

БОЙКО БОРИСОВ: Министър Плевнелиев, искам да възложите промени вътре в самото министерство, да има взаимен контрол между дирекциите, между хората, които писаха и обясняваха. Защото от това, което разбрах от Министерство на регионалното развитие и благоустройството е, че от тях се иска мнение като индивидуален член, едва ли не. Те не питат отделните дирекции – извинете, има ли пари, има ли правна възможност, има ли финансова възможност. Всеки си казва, че този договор може да бъде подписан, но по презумпция всичко може да бъде подписано.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Министърът на образованието потвърди точно това – има рамкови договори в рамките на няколко години, обезпечени ли са, не са ли обезпечени, какво означава това.

Предлагам ви следното нещо. Ние ще извадим 4-5 казуса – договори за една година, за три години, рамкови договори, дългосрочен договор, защото един язовир е 10 години и ще се опитаме да предложим правила, но ни трябва подкрепата на Министерство на финансите.

БОЙКО БОРИСОВ: Да, ние това ще го направим.

Въпросът е, че за всички тези договори, които са подписани фирмите имат претенции, а ги няма в бюджета.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Така е.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Точно така.

БОЙКО БОРИСОВ: Тези договори са опасни. Когато имаш рамков договор и ти е казано, че ако има пари и ти нямаш подписани пенали в този договор, ти можеш да го направиш рамков, да си гарантираш форсмажорните обстоятелства. В противен случай той има право да те съди.

БОЙКО БОРИСОВ: Ние имаме ликвидност до 115 милиона, подписваме договори за 115, не за 300.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Ако това е така, ние не можем да работим, Божидар Йотов обясни защо. Ето сега, утре „пада” „Струма” и нямаме пари да работим.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Един договор не се изпълнява за една година.

БОЙКО БОРИСОВ: Да, но тези пари трябва да дойдат по програма или за форсмажорните обстоятелства. Пази Боже, утре може да има земетресение, наводнение, ние тези пари ги нямаме планирани, но ще ги вадим и ще ги дадем.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Ние дупките не знаем догодина колко ще се отворят.

БОЖИДАР ЙОТОВ: А за четири години – съвсем. Няма как да изчислим.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Това е друг тип договор, те пак могат да бъдат финансово обезпечени, защото има тригодишна програма. Тогава е в рамките на тригодишната програма. Затова молим Министерство на финансите.

БОЙКО БОРИСОВ: Говорим за пари за рехабилитация. Да преправите програмите, да ги насочите за рехабилитация изцяло на пътищата, а не да правим дупките.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Въпросът е да създадем правила и те да се спазват. Трябва ни методологична помощ от Министерство на финансите.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Но има постановление, решение на Министерския съвет. На това основание те са сключвани. Когато има постановление, това е основанието някой да направи нещо.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Има постановление на Министерския съвет, но не са платени.

БОЖИДАР ЙОТОВ: Има постановление, нищо не е дошло по него.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Започват да водят дела.

БОЙКО БОРИСОВ: Да, това са също необезпечени договори, които ние ще платим.

РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: Тези справки ще ги имате утре до края на деня. Колко са де факто признати, колко са подписани.

БОЙКО БОРИСОВ: Добре.
Министерство на труда и социалната политика

БОЙКО БОРИСОВ: Колко пари има от необезпечени договори в Министерство на труда и социалната политика?

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Има два вида проблеми. Единият е за сключени договори след проведени обществени поръчки, които не са включени в поименното разпределение на разходите за придобиване на дълготрайни активи и основен ремонт, утвърден от Министерство на труда и социалната политика. Това са 12 договора, единият е за Стара Загора.

БОЙКО БОРИСОВ: За каква сума?

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: За над 20 милиона. Единият е за Стара Загора, необезпечен. Там се води дело срещу бившия министър, срещу бившия главен секретар и срещу зам.-министър.

БОЙКО БОРИСОВ: Има ли хора, които са работили тогава?

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Има, да – част от колегите са тук.

БОЙКО БОРИСОВ: Вие, тогава, като сте подписвали тези договори, казвали ли сте им, че не са обезпечени и че не трябва да ги има, че няма откъде да вземете пари да ги платите?

СТАНИМИРА ДАВИДОВА /главен счетоводител/: Принципно, изключвам обекта в Стара Загора, който де факто е обезпечен при сключване на договора с 16 000 000, а в следващата година са правени корекции на бюджета и не е плащано нищо без да е обезпечено.

Всички останали договори де факто в първоначалния план за поименния списък за капиталовите разходи не фигурира, но впоследствие са правени корекции на бюджета и чак тогава са сключвани договорите и са правени анекси.

БОЙКО БОРИСОВ: А защо не са платени? За какви услуги са, за какво са тези договори?

СТАНИМИРА ДАВИДОВА: Тези договори са платени, всички са разплатени.

БОЙКО БОРИСОВ: Говорим за тези 20 милиона, за платените не питам.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: Другият вид нарушение е във връзка с нарушение на процедурата по ЗОП. Тук също сме извадили няколко договора.

БОЙКО БОРИСОВ: Кой отговаря за ЗОП при вас?

СТАНИМИРА ДАВИДОВА: Няма такава дирекция.

БОЙКО БОРИСОВ: А как става обявяването на обществена поръчка?

СТАНИМИРА ДАВИДОВА: Инициира се от съответния директор на дирекцията, където има такава нужда. Планува се във Финансова дирекция в плана за капиталовите разходи. Сформира се комисия, която провежда процедурата. Няма конкретно лице, което е било натоварено с тази работа.

БОЙКО БОРИСОВ: Финансовата дирекция какво становище дава, когато за тази обществена поръчка няма пари?

СТАНИМИРА ДАВИДОВА: Когато няма пари – казва, че няма пари и затова се подготвя предложение до Министерство на финансите за извършване на корекцията.

БОЙКО БОРИСОВ: Откъде идват тези пари, от Министерство на финансите, тогава, като ги няма заложени в бюджета?

СТАНИМИРА ДАВИДОВА: С вътрешно компенсиране на корекцията. Изключвам Стара Загора, всички останали са, примерно предвиден е даден обект в началото на годината, той е одобрен от министерството…

БОЙКО БОРИСОВ: Обекта в Стара Загора е даден на прокурор, там си тече мероприятието.

СТАНИМИРА ДАВИДОВА: За останалите – предвидено е нещо да се направи, през годината е установено, че няма такава нужда от него и парите са пренасочени за нещо друго, за което е направена корекция. На всяко тримесечие в Министерство на финансите са представени коригирани поименни списъци – кой обект отпада и кой е на негово място.

ТОТЮ МЛАДЕНОВ: По принцип за Стара Загора освен тези, които са обвиняеми – бившият министър, бившият зам.-министър и бившият главен секретар, колегите, които са полагали подписи под документи са главният счетоводител и началник Отдел „Правен”. Но те са били викани в Прокуратурата и са давали обяснения.

БОЙКО БОРИСОВ: Желая ви приятна работа!

РЕПЛИКА: Работата ни е да си вършим работата.

БОЙКО БОРИСОВ: Така трябва да се работи, че ние всички искаме да направим максимално много неща, но за това има Закон за бюджета и той е постен, не ни достигат парите, ясно е. Разполагаме се в тези пари, иначе ни се иска да направим чудеса. Затова не подписвате, не давате, не съгласувате. Тук поне сме близо, идвате при мен и казвате за какво става въпрос, за да не става беля. Това е професионализъм. Има вида отговор – да, може и не – не може, защото е необезпечен.
Министерство на образованието, младежта и науката

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Ние нямаме кой знае какви проблеми. Единият проблем е с Фонд „Научни изследвания”, където имаме сключени рамкови договори и те предполагат, че ако има пари – се изплащат.

БОЙКО БОРИСОВ: Има ли фирми, които биха могли да ни съдят за неизплатени пари?

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не.

При университетите, като започнем от Варна, навремето е стартирал проект за Фармацевтичния факултет, дадени са 900 хиляди и с това е приключило и сега искат на ректора още 10 милиона. Общо взето с всички университети е така – нещо са стартирали, приключило е, защото няма пари.

БОЙКО БОРИСОВ: А защо от излишъците тогава, където ги обявяваха, не са си платили по тези договори и да ги приключат?

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Не знаем това.

БОЙКО БОРИСОВ: Значи, стартираш с една десета – защото 900 хиляди от 10 милиона е близо една десета, стартираш, а другите девет десети трябва да ги платим ние. Така ли е?

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Искали са за Фармацевтичния факултет, което не е договор, а искане от ректора.

БОЙКО БОРИСОВ: Познавам случая във Варна, бях там, поставиха ми въпроса и на мен, но защо са дадени тези 900 хиляди при положение, че нямаш другите девет десети?! Какво е свършено с тези 900 хиляди?

ПРОФ. РОСЕН МАДЖАРОВ /Зам.ректор на МУ–Варна/: Мога да кажа какво е свършено. Триста хиляди за проекта, 300 хиляди за реконструкция за Катедра „Химия и биохимия”, която в момента е с държавна поръчка, 300 хиляди – целеви, налични.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Но факултета го няма като сграда.

РОСЕН МАДЖАРОВ: Няма го като сграда.

БОЙКО БОРИСОВ: Опитвам се да разсъждавам логично. Имаш пари за нещо, преценяваш примерно че правиш факултет, значи трябва да имаш 10 милиона. Ако нямаш 10 милиона, а имаш само 900 хиляди, казваш, че когато събереш още 9 милиона и 100 хиляди лева, тогава ще ги преведеш. Разбирам сега да са платени 9 милиона и 100 хиляди и ние да трябва да додадем 900 хиляди, приемам го, това е приемственост, ще го направим. Но да платиш 900 хиляди и да чакаш 9 милиона и 100 хиляди, а в същото време да преразпределиш излишъци – едната година 4 милиарда, другата 1 милиард и 300, не виждам логика. С една дума, започни две неща, направи си ги двете, а не 20, от които нито едно да не завършиш.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Същото е и със сградата на Художествената академия – над 2 милиона са дадени.

ПРОФ. СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ /Ректор на НХА/: Там са преведени за проектиране само, но то не е приключило и ние нищо не дължим. Въпрос на политическо решение е кога ще продължи този проект.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Тоест, ние трябва да решим и да им дадем 40-50 милиона, за да продължат проект.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Там са платени и преведени през 2007-2008 година 2 милиона за проектиране на 32 кв. м. образователно културен комплекс. Изпълнение са 80% от проектантските дейности и тъй като ДДС товари тези 2 милиона с 400 хиляди, остатъкът не е изплатен, но не са довършили и проектните дейности.

БОЙКО БОРИСОВ: Тоест, дадена са 2 милиона, а няма нищо?

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Нямам довършен проект.

БОЙКО БОРИСОВ: Нямате проект, а нямате и другите 40. Звучи точно като във Медицинския университет във Варна. Тук има една двадесета, има да се додава 19 от тези 40 милиона.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Предполагам че такава е била идеята да се кандидатства към съответните фондове по регионално развитие за периода до 2007-2013 година, такава е била идеята.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Натоварването в годините колко ви излиза?

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: По 15 за 3 години. Проектът беше от Министерство на финансите и имаше ред, който аз не знам къде е и имаше 15 милиона.

БОЙКО БОРИСОВ: Разбирам и давам пример. В София искаме да направим завод за битови отпадъци или искаме да направим метро. Още миналата година в бюджета на София Общинският съвет взе решение и преведе 60 милиона за новите отсечки – съфинансиране на метрото, авансово. Превели сме ги, Европейската комисия ни е одобрила проекта и ни дава другите 80. И държавата съфинансира с 15 милиона. Като дойде това правителство съфинансирахме. Заводът за битови отпадъци – по същият начин. Общината дава едните пари – 135 милиона мисля че даваше Брюксел, и държавата също има 5% или 10% съфинансиране. Сиреч, ако това, което казвате Вие е правено отговорно, държавата, когато е имала излишък или казват че била цветуща, е трябвало да отдели 20 милиона, да сте си направили проекта, или поне да ги плати целите, да съфинансира, защото няма европейска програма, която да ти финансира 100%, да сложи тези примерно от 40, ако са 10% - още 4 милиона сега да ги има, и ние с този проект (имаш проект) да има съфинансиране и сега да се кандидатства за вземане на парите. Това е, ако искаме да стане този проект. А иначе това е – захванати хиляди неща, които няма как да ги довършим. Горе-долу същото е и в Министерство на отбраната, същото е и на другите места. Контрактуват и остават след това да ги купят.

Но аз разсъждавам по следния начин, както и за метрото ви казах и за всичко останало. Това е като едно семейство – имаш да погасиш примерно апартамент, да погасиш вноска за кола примерно, и изведнъж ти идва едно наследство от някакви пари, което е т.н. излишък. Вместо с този излишък да видиш какво дължиш до този момент и да отидеш и да си платиш дълговете, ще си платиш това, което имаш да си плащаш и ако ти останат – можеш да отидеш на почивка, може да си купиш още една кола ако искаш, можеш да си купиш още каквото и да е. Но с тези пари би ли отишъл да си купиш нещо ново, без да си разплатиш старите дългове?!

Сега всеки министър идва при мен и казва какво е почнато, трябва да се додават пари и като се сумират изведнъж реалният бюджет скача до тавана.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Имаме над 50 ректора, като се даде по малко – има спокойствие, тоест – всички са щастливи, живее се с мечтата, че в бъдещето нещо ще се реализира, а то не се реализира. Сега лошият съм аз – пари няма.

БОЙКО БОРИСОВ: Затова и стенографираме това, което говорим, като разсъждения, защото целта на тези срещи, които провеждам с екипите е следната. Първо, това са т.нар. ешелони под министъра. Това са и моторчетата на работата. Аз искам да знам има ли такива, които са подвеждали, има ли такива, които са се застъпвали това да става или да не става и в същото време да съм сигурен, че те повече няма да ги подвеждат. И това да не се случва повече. И като дойде някой ректор, му казвате – колега, извинявайте, но това няма как да стане в следващите пет години, иска ни се, правилно е, много би било хубаво, но не може да стане. Така си го представям аз.

ПРОФ. ПЕТЪР КОЛЕВ /Ректор на ВТУ-София/: При мен няма никакви проблеми. Колегите, когато са получили писмото са разбрали за задължение към датата на приключване на обществената поръчка. Това е така и аз, като ректор, и като Вас наследих доста неща за плащане. Но към този момент в рамките на 400 хиляди аз съм ги покрил.

Можете да се запознаете с парите, които ни дадоха, представям ви писмена информация.

БОЙКО БОРИСОВ: 400 хиляди ще намерим, но 40 плюс 10 са 50, което е много.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Стоматологичният факултет е в ужасно състояние. Факултетът, който създаде стоматологията в България в момента е, както от 70-те години. Там имаше едни 4 милиона, които преведе правителството на Станишев, ректорът му ги взе и не ги даде. Сега си мълчи, защото е започнал нещо, мъчи се човекът да прави нещо, но там историята е друга.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Нашето желание за нова сграда не е от каприз. Сградата откъм „Оборище”, срещу „Планет” е в аварийно състояние, има експертиза, която показва, че не би трябвало да се обитава.

БОЙКО БОРИСОВ: А „Планет” в какво място е разположен.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Това вече е към Министерство на културата, квартал 55. Доколкото знам, те са под наем от доста време там.

БОЙКО БОРИСОВ: Проверете, проверете и колко наем плащат.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Така че ние разбираме ситуацията с кризата.

Първо, не дължим нищо на този проектант, защото той може да си свърши работата само, когато получи строителното разрешение до край. Това са довършителните работи.

Второ, ясно е в такъв период могат два пъти да се изберат или да се инвестира, ако има, в такива регионални обекти – културно-образователна инфраструктура, или да се изчака година, две, три, когато нещата потръгнат.

БОЙКО БОРИСОВ: Ние с този проект можем ли да искаме да го довършим, примерно да говорим с проектанта, за да може да кандидатства? И ако ни отпуснат парите, тогава вече ще знаем колко са ни отпуснати, ще знаем колко ще ни е разликата, и в следващите две-три години примерно ще правим сметка да платим разликата.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Не е проблем той да довърши проекта, проблем е следващият етап. Той може да го довърши и на вересия.

БОЙКО БОРИСОВ: Ако проектът мине и го одобрят, това означава, че ние ще намерим пари да го дофинансираме следващите години.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: През пролетта на 2009 година тези пари съществуваха в Министерство на финансите, но там, знаете, събираемостта падна рязко през лятото и министър Орешарски (според мои сведения) умишлено не е превел парите в Министерство на образованието, младежта и науката, за да бъде почтен към Вас сега. Това е моя информация от там.

КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: На хартия много неща могат да съществуват.

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Там се предвиждат две нива подземни гаражи за 300 места. Съответно това също решава градски инфраструктурен проблем.

КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Парите може да съществуват на хартия, въпреки че аз не си спомням в централния бюджет да е имало такъв ред с отпускане на целеви средства за довършване на техния проект. Имаше искане, спомням си със сигурност. Факт е, че в годините, когато имаше излишъци една част от сумите се даваха на висшите училища – на всички по малко. Това създаваше някакво усещане, че и в бъдеще ще има такива средства.

Сега може и някой да е обещавал на по-високо ниво.

КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Разходите, които бяха гласувани за 2009 година бяха 30 милиарда, а в крайна сметка се събраха 23 или 24 милиарда приход. Тоест, беше на хартия, в такъв смисъл го казвам.

БОЙКО БОРИСОВ: Защо говорят сега такива работи?!

КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Не знам.

ПЕТЪР КОЛЕВ: Господин министър-председател, аз имам проблем с реституционни претенции. Не ме допускат до съда за това, за което имам акт.

БОЙКО БОРИСОВ: Кой не Ви допуска?

ПЕТЪР КОЛЕВ: Съдът. Съвсем случайно разбрах от вещо лице, че се води искане за около 7 декара, където е спортната площадка, игрището, пейнтбол. Мина на първа инстанция, изпратих юрисконсулт, не ни допускат, въпреки чл. 3 на § 37 от ЗУТ, където всъщност са спрени всякакви реституционни претенции по отношение на публична държавна собственост. Зад полигона за геодезия се появи някаква дама, на която й били върнати 3 декара точно по средата и е преобразувано от публична в частна държавна собственост, а отстрани отвсякъде е моя земя. Аз й казах, че там няма влезе, каквото и да става.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Кога е преобразувано?

ПЕТЪР КОЛЕВ: Преобразувано е с решение на съда през 2006 година.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: И университетът не е уведомен?

ПЕТЪР КОЛЕВ: Не, въобще. Ако не беше дошло вещото лице, аз нямаше да разбера, че се води дело между Столична община и претенции за реституция. Не разбирам, как може претендентите да водят дело срещу Столична община, защото Район Слатина им е отказал връщането. Сега мен не ме допускат там. Не съм юрист, математик съм, но това не го приемам. Имам нотариални актове, всичко имам.

БОЙКО БОРИСОВ: Министър Игнатов, вижте нещата.

Към Вас райони имат ли някакви претенции?

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Претенции нямаме, те към нас – също.

БОЙКО БОРИСОВ: Обръщам се към ректора на НХА – ако може проектът да стане готов, за да можем да го вкараме и да искаме пари. Разговаряйте с министър Томислав Дончев още сега, вижте какъв е реда, за да го задействате.

СЕРГЕЙ ИГНАТОВ: Включен ли е в Оперативна програма „Регионално развитие”?

СВЕТОСЛАВ КОКАЛОВ: Не, не е включен.

БОЙКО БОРИСОВ: Отидете при министър Дончев. Тези пари, които не можем да ги усвоим и няма проекти за тях – дали не можем да ги преразпределим и да свършим работата.

РОСЕН МАДЖОВ: Господин министър-председател, изпратили сме писмо до Вас и Вие ни насочихте към министъра на финансите с цялата документация във връзка с кризата – в траншове да завършим изцяло проекта.

БОЙКО БОРИСОВ: За съжаление платихме 200 милиона за тези цигари, които са изгорили. Понеже не са удължили срока, изтекли са им бандеролите. В смисъл, като сме изгорили цигари, сега Митници, понеже са към тях, върнаха 200 милиона и приходите не са тези, които очакваме. Ако през април-май нещо добро се види – ще почнем …

РОСЕН МАДЖОВ: Защото ние така го описахме до Вас – до септември на траншове.

БОЙКО БОРИСОВ: Аз понеже съм свикнал, като поема ангажимент, да си направя сметката. Виждате, че аз правя първа копка и отивам да си го открия после. Защото първата копка е хубаво нещо за деня, прави се пиар, но след първата копка виждате, че няма обекти.

Важно е като правиш – да можеш да го откриеш. Иначе може да направиш първа копка, като проект.

ПЕТЪР КОЛЕВ: Един въпрос. До 2010 година сме задължени да направим паспортизация на всяка сграда, която изисква енергийно обследване и т.н. Капиталните разходи в бюджета ни са много малки, ще може ли за следващата година целево да се предвидят такива средства? Има ли възможност?

БОЙКО БОРИСОВ: Да можем да минем тази година.

ПЕТЪР КОЛЕВ: Когато подаваме заявления за бюджета да обърнем внимание точно на това.

БОЙКО БОРИСОВ: Самите министри виждате, че не могат още да се ориентират в тази каша, защото нещата нямат логика. Надявам се вече да се оправят.

ПЕТЪР КОЛЕВ: Или пък да няма санкции, че ще закъснеем.

БОЙКО БОРИСОВ: Желая ви приятна работа!