Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я областeн управител на област русе о б л а с т н а с т р а т е г и я



страница10/13
Дата25.02.2018
Размер2.48 Mb.
#59527
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

8.3. ПОЧВИ

За Русенска област са характерни черноземните почви, сиви горски и алувиално-ливадни. В почвената характеристика се характеризират следните подтипове: карбонати, типични, излужени и оподзолени. Мониторингът върху замърсяването се осъществява чрез 12 пункта в различни села на областта. Към настоящия момент не е регистрирано почвено замърсяване.

В последните десет години значително е намаляло използването на минерални торове и препарати за растителна защита, което е повлияло положително за естествено възстановяване на почвите. С малки изключения, в областта няма химически замърсени земи и почти цялата територия на областта е подходяща за производство на екологично чиста продукция.
7.4. ШУМ
На територията на община Русе, включително и в централната част на гр. Русе, са разполо­жени редица промишлени предприятия, но сериозни източници на шум, свързани с промиш­ле­ното производство няма.

Основна причина за наднормените шумови нива в общината през периода, там където такива са регистрирани, е автомобилният транспорт.

Редовно измерване на шумовите нива се извършва в 9 пункта, разположени по протежението на улици с интензивен автомобилен трафик в централната градска част. Това са булевардите "Съединение", "България", "Липник" и "Цар Освободител" и улиците "Скобелев", "Борисова", "Сент Уан", "Хан Крум" и "Тулча". Измерените на тях средни еквивалентни нива на шум са зна­чи­тел­но над пределно допустимите норми за териториите на обитаване и варират в диапазона от 69,2 до 79,2 dBA.

Сериозен източник на негативно шумово въздействие върху жилищните зони е железо­път­ният транспорт по двете магистрални железопътни линии в градската среда.

Експертно направените изводи относно териториалното разпространение на шумовото въз­действие, спрямо обектите с повишени изисквания към шумността на средата, сочат, че:


  • Всички обекти като училища, болници, библиотеки, спортни обекти, разположени цен­трал­ната градска част, в близост до натоварени булеварди и улици са подложени на засилено въз­действие на транспортния шум;

  • Медицинските заведения, разположени в кварталите Тракия и Захарна фабрика, са изложени на въздействието както на шума от бул. “Тутракан”, така и на промишлените обекти от приле­жа­щата Източна промишлена зона;

  • Предвид разположението им, Лесопарк “Липник” и принадлежащото му езеро, пар­ко­ва­та зо­на “Хижа Приста “,  остров “Люляка”, Басарбовският манастир, хижа “Ал­пи­нист”, а също хи­жи­те “Здравец” и “Минзухар”, не са подложени на значимо шу­мово въз­действие.

Извън гр. Русе зашумяването се формира от автомобилния и от железопътния транспорт. Из­мер­вания на нивата на шум в извън селищната територия на общината не се провеждат, но данните сочат, че в зоните на близост до пътищата нивата на шума са от поря­дъ­ка на 55-65 dBА в зависимост от натоварването на пътя.

7.5. ОТПАДЪЦИ
Всички общини в Областта разполагат с утвърдени от Регионалната инспекция по околната среда и водите – РИОСВ – Русе програми по управление на дейностите с отпадъци. Повечето мерки, включени в плановете за действие към тях, се изпълняват в съответните срокове.

Операторите на съществуващите общински сметища в град Русе, град Борово, град Две могили и село Ценово разполагат с разрешение по чл. 12 от Закона за управление на отпадъците - ЗУО (публикуван в ДВ брой 86/2003 година) за извършване на дейности с битови, строителни, производствени и опасни отпадъци. За сметищата в Сливо поле, Иваново, Бяла и Ветово няма за- сега съответни лицензирани оператори.

На територията на общините от областта (с изключение на Община Ценово) функционират определените, чрез съответни протоколни решения сметища. Проекти за тяхната остатъчна експлоатация и закриване няма. Допуска се съществуването и на незаконни сметища, както и на площи, замърсени с отпадъци. Вземат се мерки по тяхното своевременно почистване и закриване.

Производствените отпадъци, генерирани от различните физически и юридически лица, функциониращи на териториите на общините, се депонират на сметищата за битови и строителни отпадъци, като се спазват само частично нормативните екологични изисквания.



В общините е решен проблемът по временното съхранение на опасните пестицидни отпадъци, чрез изграждане на съответни складове. Но проблемът по тяхното крайно обезвреждане стои открит, тъй като съответното депо на град Русе не е изградено. Не са решени и проблемите по третиране на другите генерирани опасни отпадъци – отпадъци от излезли от употреба МПС, луминесцентни лампи, болнични отпадъци и др.

В общините се спазват нормативните екологични изисквания относно отчета на третираните отпадъци. Поддържат се съответните отчетни книги и се представят ежегодните отчети, посредством съответните за целта информационни карти.



В област Русе количеството отпадъци на човек годишно е най-малко в сравнение с останалите области в СЦПР.

В град Русе сметоизвозването се извършва от фирмата “Шееле Русе” ООД, а в останалите общини местни общински фирми по благоустройство.

Община Русе има разработена Програма за управление на отпадъците, която предстои да бъде актуализирана.

Таблица 32 Количество отпадъци в т/год., генерирани през 2003 год



Общини


Общо


БО


СО


ПрО

Русе

81550

71050

10500

75000

Сливо поле

360

350

10

*

Борово

1509

1500

9

*

Две могили

2044

2000

44

200

Иваново

520

460

60

*

Ценово

872

860

12

*

Бяла

9555

9500

55

300

Ветово

1615

1300

315

200

Общо

98025

87020

11005

75700

* Източник НСИ – Статистическо бюро - Русе,2004


Основен метод за обезврежданена обезвреждане на отпадъците е депонирането. За област Русе 94 % от образуваните отпадъци се депонират на собствени или на външни депа. За 2003 г. 275 000 т. /96,2%/ от тях са депонирани на собствени депа и само 2,8% - предадени за рециклиране и преработка.

Процесът по присъединяване на България към ЕС наложи нова политика по отношение управлението на отпадъците, насочена към нарастване броя на разкритите депа за организирано сметосъбиране. Функциониращите депа през 2003 г. за страната са общо 706. Близо една трета от тях са на територията на СЦПР, а всяко девето – в област Русе, което нарежда областта на второ място по брой на депа в плановия район.

За 2003 г. са събрани 109,6 хил. т. битови отпадъци чрез общински услуги по сметоизвозването, които представляват 18,9% от общите за СЦПР.

През 2003 г. 89,6% от населението в областта се е ползвало от общинските услуги по сметосъбирането.



Таблица 33 Обслужвани селища и население от услуги по сметоизвозването в област Русе за 2003 г.


Общини

Брой депа

Обслужващи селища

Обслужвано население

% обслужвано население от общото

Кг/чов/год

Общо

77

48

234079

89,6

468

Борово

14

7

7523

100,0

199

Бяла

7

6

14710

89,5

410

Ветово

12

5

14862

92,0

464

Две могили

18

10

11518

98,7

496

Иваново

14

11

10329

88,7

286

Русе

8

5

169965

95,6

487

Сливо поле

-

-

-

-

-

Ценово

4

4

5172

69,3

730

Източник: НСИ – Статистическо бюро – Русе, 2005г.
Данните за периода 1997-2003 г. показват, че разходите за опазване и възстановяване на околната среда за област Русе формират малко под 2% от средните за страната.
Таблица 34 Структура на разходите за опазване и възстановяване на околната среда - %




1997

1998

1999

2000

2001

2002

2003

Общо

100,0

100,0

100,0

100,0

100,0

100,0

100,0

За придобиване на дълготрайни активи

България

39,0

32,9

22,7

41,6

49,8

46,6

48,1

Русе

10,8

32,5

23,1

31,6

47,9

30,1

6,9

За поддържане на дълготрайни материални активи

България

61,0

67,1

77,3

58,4

50,2

53,4

51,9

Русе

88,4

67,5

76,9

68,4

52,1

70,0

93,1

Източник: НСИ – Статистическо бюро – Русе, 2005г.
Разпределението на общинте разходи за опазването и възстановяването на околната среда сочи, че за периода 1999-2003 г. към община Русе са били насочени 81,8% от разходите, община Ветово - 9,7% и община Бяла- 5,3%.


7.6. ЛАНДШАФТНО И БИОЛОГИЧНО БИОРАЗНООБРАЗИЕ
Област Русе се характеризира с богато биологично разнообразие. При изготвяне на дългосрочната стратегия на област Русе, отнасяща се до запазване на биоразнообразието, трябва да се има предвид, че след 1990 година Република България е страна по следните конвенции: “Конвенция за биологичното разнообразие”, ратифицирана през 1996 г. и “Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания”, ратифицирана през 1991 година.

На територията на област Русе попадат и 39 защитени природни обекти, от които 28 защитени вековни дървета, 5 защитени местности, 4 природни забележителности, един резерват и един природен парк.

Досегашната политика за управлението на защитените територии у нас, в частност на природните паркове, имаше за свой приоритет предимно консервация на биологичното разнообразие, посредством засилена охрана и ограничено използване на природните ресурси. Основният акцент беше поставен върху забраната за извършване на различни дейности.



При тази ситуация, отношението на местното население към природните паркове е по-скоро негативно. Крайният резултат при прилагането на тези мерки е далеч от търсения ефект. Силното ограничение върху ползването на дивечови и дървесни ресурси, предизвиква като ответна реакция бракониерството. Подобни са и проблемите с незаконната паша, събирането на билки, а също и конфликтите свързани с ползването на земеделските територии.

Природният Парк “Русенски Лом” е създаден през 1970 г. с цел опазване на биологичното и ландшафтно разнообразие, както и на културно-историческото наследство. Намира се на около 20 км югозападно от гр. Русе и обхваща 3 408 хектара от долината на река Русенски Лом и нейните притоци: Черни Лом, Бели Лом и Мали Лом.

  • Скалите на каньона са покрити със съобщества от келяв габър, драка,смрадлика, люляк (около 60 вида дървета и храсти). В реките има 22 вида риби, 10 вида земноводни и 19 вида влечуги. Сред тях са обикновеният тритон, дъждовникът, змиегущерът, геконът, шипобедрената костенурка, различни видове змии – смок мишкар, отровна пепелянка, медянка и др. Най-голямо е разнообразието на птиците – 193 гнездящи вида, 127 от които са включени в Червената книга на България или са застрашени в европейски мащаб. Това са черен щъркел, ръждив ангъч, египетски лешояд (най-северното находище на вида в Европа); сред грабливите птици най-често срещани са белоопашатият мишелов и осоядът, срещат се скален, малък и креслив орел, както и ловният сокол. Със значителна численост сред бозайниците в парка. От регистрираните в България 68 вида, в парка се срещат 62 вида като от тях най-често: сърни, диви свине, елени, чакали, лисици и вълци. За откритите пространства на парка са характерни добруджанският хомяк и пъстрият пор, включени в Червената книга на България. Пещерите, скалните дупки и горските участъци се обитават от 26 вида прилепи.

  • Открити са находища на редки и ендемични растителни видове: диекианов лопен, сибирска телчарка, съсънка и много други. В парка е единственото находище на новия вид за нашата флора - сибирска телчарка. В края на 2002 г. в Русе се състоя общественото обсъждане на Плана за управление на природен парк “Русенски Лом”, изготвен и финансиран по инициатива на МОСВ.

  • Част от резерват “Бели Лом” попада на територията на Област Русе. Резерватът е защитен през 1980 г. Общата му площ е 773 ха. През 1987 г. 278, 3 ха площ около него, е обявена за буферна зона. Резерватът обхваща землищата на село Кривня, Община Ветово и град Цар Калоян, Област Разград. Включва естествени широколистни гори от дъб и липа по поречието на река Бели Лом. Защитени са типични за района растителни и животински екосистеми.

Влажните зони, които имат орнитологична значимост в област Русе, са по поречието на Русенски Лом (Природен парк “Русенски Лом” ) и природна забележителност Рибарниците край гр. Вятово – място където гнезди червения ангъч. Рибарниците Мечка (при село Мечка , община Иваново), заедно с езерата Сребърна, Дуранкулак, Шабленско и още четири влажни зони, дават подслон на малката белочела гъска, която е класифицирана като световно застрашен вид. Предполага се, че едва 1000 – 2000 двойки от този вид са продължили да гнездят там.

Проектът на МОСВ - “Възстановяване на влажните зони и намаляване на замърсяването с биогенни елементи”, се финансира от Глобалния фонд за околна среда и от Световна банка. Стойността на проекта е 13 милиона долара, от които безвъзмездната помощ е в размер на 7.5 милиона долара, останалите средства се осигуряват МОСВ. Областна администрация – Русе оказа съдействие за реализацията на проекта, чрез популяризиране и представяне на проекта на местно ниво.



8. SWOT АНАЛИЗ
Таблица 35 SWOT анализ


СИЛНИ СТРАНИ


СЛАБИ СТРАНИ

  1. Геополитическото разположение на областта създава условия за: трансгранично икономическо и културно сътрудничество; интензивно развитие на регионалната икономика, чиито потенциал е свързан с пълноценното оползотворяване на р.Дунав като транспортен коридор, за развитие на поливно земеделие; риболов и рибовъдство, туризъм;

  2. Стабилен ръст през последните години на БВП и БДС;

  3. Увеличаващ се дял на експорта в индустриалното производство /показател за повишаване на конкурунтноспособността на икономиката/ при добро съотношение на цена/качество за близо 500 групи водещи стоки;

  4. Конкурентни предимства на русенската икономика по отношение на специализацията при производство на речно-морски кораби, индустриални масла, бои, лакове, изделия от латекс, дамска конфекция;

  5. Ярко изразена динамика на преките чуждестранни инвестиции през последните години;

  6. Наличие на университет с традиции в обучението на кадри за икономиката, притежаващ съществен потенциал в научно-приложната дейност;

  7. Наличие на всички видове транспорт при сравнително добре развита транспортна инфраструктура;

  8. Добри в количествено и качествено отношение водоизточници; всички населени места са водоснабдени.

  9. Туристически ресурс и потенциал за развитие на културен, исторически и екологичен туризъм;

  10. Водеща роля в областта на зърнопроизвоството, свиневъдството и млечното говедовъдство;

  11. Стартирал процес на диверсификация на икономическите дейности в някои от селските общини в областта;

  12. Подобрено качество на атмосферния въздух, не само поради спиране на производствени дейности и фирми, но и като резултат от предприети мерки;

  13. В област Русе няма химически замърсени земи – предпоставка за развитие на биологично земеделие;

  14. Съществуват условия и опит в развитието на трансгранични образователни структури;

  15. Богати и до голяма степен съхранени традиции в областта на културата и образованието;

  16. Установени в последните години добри практики за самофинансиране на културните институти с активно участие на НПО;

  1. Ниска ефективност на труда, съответно на средна работна заплата, в срв. със средната за страната и СЦПР;

  2. Качеството на работната сила не отговаря на потребностите на новата икономика;

  3. Равнището на предприемачеството е най-ниско в рамките на СЦПР;

  4. Слаборазвита инфраструктура и услуги за подкрепа на предприемачеството, особено в селските райони;

  5. Неразвито партньорство между бизнеса и местните/регионални власти, забавен процес на структуриране на браншови и технологични бизнес обединения.

  6. Бизнесът не инвестира достатъчно в технологично обновление, научно развойна дейност и развитие на човешките ресурси;

  7. Задълбочават се процесите на раздробяване на земеделските имоти;

  8. Ниско образователно-квалификационно равнище на заетите в земеделието;

  9. Въпреки достатъчния воден ресурс, поливно земеделие почти не e възстановено;

  10. Устойчива тенденция към прилагане на монокултурно земеделие;

  11. Задържащ фактор за развитието на аграрния сектор е липсата на преработващи предприятия.

  12. Липса на пазарни структури в изостаналите селски общини;

  13. Амортизирана водопреносна мрежа; неизградена канализационна мрежа, с изключение на градовете Русе и Бяла;

  14. Липсват пречиствателни съоръжения за отпадни води и съвременна апаратура за прогнозиране на риска от кратковременно замърсяване на въздуха на локално ниво; малка част от фирмите имат измервателни устройства и собствен мониторинг за качеството на изпусканите отпадни води;

  15. Топло- и газопреносните мрежи имат ограничен обхват, поради което локалните отоплителни инсталации с твърдо гориво са основен източник на комунално битово замърсяване;

  16. Недостатъчна квалификация на кадрите в средното образование и “застаряване” на преподавателите в системата на висшето образование;

  17. Икономическа неефективност на културните институти, централизация на културния живот изцяло в областния център;

  18. Културата не се оценява като уникален ресурс на русенската икономика, който може да носи принадена стойност.


ВЪЗМОЖНОСТИ


ЗАПЛАХИ

  1. Р. Дунав е евтин речен транспорт за експортно ориентирани стоки;

  2. Наличие на база развитие на съпътстващи производства в аграрния сектор и потенциал за развитие на алтернативно земеделие;

  3. Близост до голям външен пазар /Букурещ/, който след 2007 г. ще бъде фактор за развитието на русенската икономика;

  4. Условия за изграждане на HI-TECH парк на територията на Русенския университет, въвеждане на иновации, нови технологии;

  5. Условия за изграждане на нови индустриални зони, като се ползва потенциала на съществуващи, но свободни индустриални бази, мощности, терени.

  6. Възможности за по-тясно обвързване на системата на средното и висшето образование с потребностите на местната икономика /непрекъснато обучение на заети и безработни, стажове и практики на учащи във фирми, преструктуриране на професионалното образование/;

  7. Формиран капацитет и опит за създаване и проектиране на модели за устройство на територията и приналежащите й инфраструктури, който позволява бързо мултиплициране;

  8. Наличие на опит и ресурс на русенския НПО-сектор за създаване на ефективни модели за сътрудничество с местните власти в селските общини за решаване на социално-икономическите и проблемите на културното им развитие




  1. Изцяло обвързаните с експорта производства и отрасли на русенската икономика са изложени на високи външни пазарни рискове;

  2. Отсъствието на преработваща земеделската продукция промишленост ще продължи да задържа ниско равнището на изкупните цени, да “насърчава” посредническата търговия и да лишава областната икономика от допълнителен вътрешен продукт и работни места;

  3. Загубата на традиционни за областната аграрна икономика дейности ще задълбочава дисбаланса на междуотрасловата структура;

  4. Липса на достатъчно инвестиции за модернизация, реконструкция и доизграждане на водостопанската инфраструктура;

  5. Дисбаланс на регионалния пазар на труда, дефицит на определени специалности и квалификации от една страна и “свърхпроизводство” на ненужни за местната икономика кадри;

  6. Неприспособимост на регионалния пазар на труда към новите реалности и предизвикателства след 2007 г.;

  7. Трайното изменение на климата /засушаване/, неконтролируемата сеч и редуцирането на противоерозионните мероприятия ще унищожи биологичното разнообразие.

  8. Социално-икономическата и културна маргинализация на изостаналите селски райони ще разширява влиянието си на задържащ фактор за областната икономика и ще продължи да влошава демографската структура;

9. “Подмладяването” на сърдечно-съдовите заболявания в областта ще задълбочава негативната тенденция към увеличаване смъртността на хората в трудоспособна възраст;

SWOT анализът идентифицира силните и слабите страни, възможностите и заплахите за развитието на област Русе, определени на базата на направения социално-икономически анализ. Оценката се базира на 51 фактора, 16 от които се класифицират като силни страни, 18 като слабости, 8 - като благоприятни възможности, 9 - като заплахи.

Получените стойности дават възможност да се очертае конкурентния профил на област Русе, както и да се формулират стратегическите цели и приоритети за бъдещото социално-икономическо развитие на областта. Развитието на стратегията се базира на силните страни и възможностите, чрез които ще бъдат преодоляване слабостите при използване на благоприятните възможности и дадености на област Русе.

Б. СТРАТЕГИЧЕСКА ЧАСТ
Областната стратегия за развитие на област Русе определя дългосрочните цели, приоритетите, мерките, чрез които те ще бъдат постигнати, както и устройството на територията до 2015 г. Това я прави тясно свързана с плановите документи, които се разработват на всички нива на планиране.

Визията, целите и приоритетите на Областната стратегия за регионално развитие на Област Русе до 2015 г. са формулирани въз основа на подробен социално-икономически анализ, като се отчита и динамиката на процесите на интеграция на България към ЕС.

Те са в съответствие със стратегическите цели на Националната стратегия за регионално развитие, в която са отчетени предвижданията на Националния план за развитие и секторните политики.

ОСР на област Русе е разработена и в съответствие с основните постановки на Областния план за развитие за периода 2000 – 2006 г.

Основополагащите принципи при формулиране на Областната стратегия за регионално развитие са:


  • съвместимост с кохезионната политика на ЕС, която се стреми да ограничи регионалните различия. В този смисъл основна цел на областната стратегия е от една страна намаляване на социално-икономическите и вътрешнообластни различия от типа “център-периферия”, онаследени от предишни периоди, а от друга - изравняване на стойностите на показателите за растежа на област Русе с водещите региони в страната;

  • стремеж за успешно прилагане на инструментариума на структурната политика на ЕС.

Характерна особеност на периода 2005 – 2015 г. ще бъде вътрешното му структуриране на два етапа: финализиране на подготовката за членство в ЕС /2005-2006 г./ и членство в ЕС /2007-2015 г.

Качествените различия на задачите, които ще се изпълняват през тези два етапа, се отчитат от стратегическия документ, както и специфичния инструментариум, който ще се ползва от органите, прилагащи политиката за развитие на област Русе.

Друго важно обстоятелство, което има отношение към постигането на стратегическите цели и приоритети, са новите перспективи, които се разкриват чрез принадлежността на област Русе към:



  • Северния централен планов район;

  • бъдещия трансграничен европейски регион Русе-Гюргево;

  • отварянето на нови възможности за междурегионално сътрудничество в границите на ЕС след 2007 г.

Ускорените темпове на децентрализация, обаче, поставят като изключително важно условие за периода формирането на институционален и обществен капацитет, способен да прилага европейската структурна политика, като привлича и усвоява успешно финансов ресурс за социално-икономическото развитие на областта, за изравняването й с най-динамично развиващите се райони на България и сближаването й със сходни по характеристики региони на ЕС .

През периода 2005 – 2015 г. се очаква рязко да се откроят конкурентните предимства на област Русе. През други исторически епохи те са правили района проспериращ център на българския социален, икономически и културен живот.

Област Русе е била първата отворената врата, през която достиженията на европейската цивилизация са навлизали бързо в науката, икономиката и обществените практики на българите. Завръщането на България в европейското политическо пространство ще възстанови и привилегията на региона, свързана с геополитическото му разположение.




  1. ВИЗИЯ ЗА РАЗВИТИЕТО НА ОБЛАСТ РУСЕ

Естествен е стремежът към такова бъдеще, в което природните ресурси, икономическия потенциал, културно-историческото наследство и човешкия капитал на област Русе да бъдат използвани по възможно най-ефективния и разумен начин за просперитета на жителите от региона и за страната.

Стремежът към по-висок стандарт на живот изисква на първо място удовлетворяване на потребностите от разкриване на нови работни места, непрекъснато повишаване качеството на социалните и здравните услуги, на образованието и културната среда, в която работи и живее населението на областта.

С енергично и ефективно управление, за изпълнението на горепосочените цели и приобщаването на всички научни, професионални, бизнес- и граждански структури, а чрез тях и на всички жители на област Русе, тя ще се превърне в динамично развиващ се и проспериращ европейски регион по поречието на р. Дунав с ефективна икономика, хармонична жизнена среда и условия за пълноценна изява на личността.




  1. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ




Каталог: uploads -> wysiwyg -> files
files -> Д е к л а р а ц и я за съгласие за участие като подизпълнител
files -> Програма исторически музей, пл. „Александър Батенберг 03 ноември, четвъртък
files -> Програма национална конференция по повод 30 г от откриването на Музея на градското всекидневие Къщата на Калиопа в Русе
files -> Препис! З а п о в е д № рд-09-318 от 25. 04. 2017 година
files -> Препис! З а п о в е д № рд-09-830
files -> Доставка на учебна литература, учебни и спортни пособия, оборудване и обзавеждане за изпълнение на дейностите по проект bg05M2OP001 001-0028 „Ранна социализация чрез успешна образователна интеграция”
files -> Община сливо поле
files -> Община сливо поле


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница