Разкази за съвременната биология

116
надделя. Освен това искаме да съобщим, че по повод на работите на
Клайн френското списание „Сианс е ви“ цитира пасаж от издадената през 1975 г. книга на Салвадор Луриа — един от създателите на молекулната биология и носител на Нобелова награда за 1969 г. В нея световноизвестният учен изказва мисълта, че генното инженерство върви към етап, в който ще се стигне до „ремонт на място“ на увредени органи — черен дроб, сърце и дори нервна система. Това би могло според Луриа да става чрез автотрансплантиране на клетки, на които по лабораторен път, е присадена нормална ДНК вместо собствената им,
която е увредена от генетичен дефект, злополука или вследствие на напреднала възраст. Според френското списание още на този етап може да се твърди, че използуваната от Клайн техника може би в най-скоро време ще даде ключа към подмладяването на индивида!
Няколко седмици след публикуването на работите на Клайн от
Йелския университет в САЩ беше съобщено, че група специалисти по генно инженерство са успели да въведат чужди гени в генетичния комплекс на зародиши от мишки. Учените били уверени, че присадените от тях вирусни гени, които те инжектирали в току-що оплодени миши яйцеклетки, са се включили за постоянно в тъканите на развиващия се зародиш, като основно са изменили неговия генен състав.
Тези опити се смятат за значителен напредък в генното инженерство, защото позволяват да се измени наследствеността на живите същества чрез трансплантиране на специфични чужди гени. В
по-далечно бъдеще това ще позволи да се създават животни, които притежават напълно нови за тях качества, а също така и да се открият нови пътища за лекуване на някои неизлечими досега наследствени болести у хората.
Мишите зародиши, в които бил имплантиран чужд генен материал, били убити веднага след раждането на малките. Следващият етап от работата на американските учени предвижда някои мишки с трансплантирани гени да изживеят целия си нормален живот (около 2
години), за да се наблюдава ефектът от действието на чуждия генетичен материал.
Малко преди предаването на книгата за печат дойде съобщението,
че любимият обект на специалистите по генно инженерство —
бактериите от вида ешерихия коли — чрез успешна трансгеноза са били

117
„принудени“ да произвеждат още един полезен ензим — урокиназата,
която играе много важна роля при разрушаване на образуващите се в кръвоносните съдове тромбове. До този момент за лечебни цели урокиназата се получаваше само от култивирани човешки клетки или се извличаше от урината. Засега урокиназата е първият човешки ензим и същевременно най-големият белтък, който се получава с методите на генното инженерство.
След като отново заговорихме за продуктивните възможности на бактериите ешерихия коли, не може да не съобщим и за успешните опити, проведени през 1980 г. от специалисти от Цюрихския университет и фирмата „Биоген“, които „накарали“ бактериите да произвеждат интерферон. Освен като антивирусно и антибактерийно средство в момента интерфероните се изпитват и като противотуморно вещество.
В заключение на нашия разказ за фантастичните постижения на генното инженерство искаме да дадем думата на доктора на биологичните науки проф. С. И. Алиханян. Той казва: „Днес развитието на генното инженерство обуслови решаването на редица фундаментални проблеми в биологията. Така при изучаване организацията на еукариотните гени беше направено сензационното откритие, че гените на животните се различават основно от гените на микроорганизмите. Ако в прокариотния ген последователността на нуклеотидите съответствува на последователността на аминокиселините в кодирания белтък, то вътре в структурните гени на еукариотите непременно има последователности, които не носят според сегашните понятия осмислена генетична информация и след транскрипцията се отстраняват от информационната РНК. Освен това се оказа, че в генома на животните присъствува нов клас гени — т.нар.
мобилни гени, които могат да променят локализацията си в хромозомата. За пръв път с помощта на генното инженерство са изолирани и изучени гени, които са активни в определени стадии от диференцирането на клетките. Големи успехи са постигнати в дешифрирането на структурните гени, които кодират леките и тежките вериги на имуноглобулините, изучени са геномните преустройства,
които водят до биосинтеза на антитела.
Голяма роля е призвано да изиграе генното инженерство и в промишлената микробиология, в конструирането на промишлени

118
микроорганизми, способни да продуцират такива важни съединения,
като ензими, аминокиселини, антибиотици, витамини, фуражни и хранителни белтъци, биологични средства за защита на растенията,
пептидни хормони на животните и човека и др. С помощта на генното инженерство се решават и енергетични проблеми чрез създаването на щамове микроорганизми, които повишават ефективността от използуването на петролните кладенци. Не би трябвало да пропускаме и малко особено поставения въпрос за използуването на растителните организми в генноинженерните опити. Практическото приложение и перспективите за създаване на нови растения с помощта на генното инженерство изглеждат съвсем реални, тъй като вече са налице големи постижения по регенериране на цяло растение от изолирана клетка,
изолирани са и успешно са размножени хаплоидни клетки от растения и са получени редица протопласти“.

119

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: