Разкази за съвременната биология
ТАЙНСТВЕНИТЕ СВРЪХМИКРОБИ
Изтегляне 4.75 Mb. Pdf просмотр
|
| ТАЙНСТВЕНИТЕ СВРЪХМИКРОБИ В края та юли 1976 г. по време на международен конгрес във Филаделфия (САЩ) внезапно 200 души от участниците се разболели. Неизвестната болест, която протичала в много тежка форма, за няколко дни отнела живота на 29 от заболелите. Масовият характер на заболяването първоначално бил отдаден на отравяне с никелови соли. Симптомите — силно главоболие, висока температура, отпадналост, болки в мускулите и дихателните пътища — били неспецифични и карали лекарите да се съмняват в инфекциозната природа на болестотворния причинител. Освен това заболяването било установено само в района на хотела, където се провеждал конгресът, и в най- близките до него улици. Странният характер на епидемията се сторил на специалистите особено зловещ, когато по време на друго събрание в същия хотел започнала да се развива напълно подобна на миналата и също така необяснима епидемия. Едва 6 месеца по-късно изследователи от град Атланта в щата Джорджия, които още в самото начало се усъмнили в правилността на поставената диагноза, успели да изолират от белите дробове на жертвите един вид бактерия. Инжектирана в морски свинчета, тя предизвиквала заболяване със същите признаци, каквито се наблюдавали у злощастните конгресисти. След серия микробиологични изследвания специалистите микробиолози вече не се съмнявали, че микробите, които причиняват болестта пневмония, са получили ново, и то много солидно попълнение от неизвестни свои „събратя“. Едва ли би се намерил човек, който да се заеме с оспорване на факта, че в борбата си срещу масовите епидемии съвременната медицина постигна резултати, които само преди 50 години биха се стрували чиста утопия. Достатъчно е само да припомним, че в края на 1977 г. генералният директор на Световната здравна организация обяви, че сегашната форма на вируса, който предизвиква болестта едра шарка, може да се смята за повсеместно унищожена. Последният случай на заболяване от едра шарка е бил зарегистриран на 16 5 октомври 1975 г. в един селски район на Бангладеш. Оттогава до днес друг подобен случай не е открит. Засега вирусът на вариолата (едрата шарка) се пази сигурно в лабораториите само на няколко епидемиологични института в света и се смята, че появяването на нов, опасен негов „заместник“ е много малко вероятно. От дълги години насам човечеството е избавено и от такива тежки епидемични болести, каквито са чумата, жълтата треска, тифът, детският паралич, холерата, вирусният енцефалит и много други, които в миналото вземаха милиони човешки жертви. Може би и затова от няколко години насам все по-убедително се налагаше убеждението, че едва ли не всички причинители на инфекциозните болести са вече известни и че методите за тяхното разпознаване, или, както казват специалистите, за микробиологичното им диагнозиране, са лека и обикновена рутинна работа за бактериологичните и вирусологичните лаборатории. За най-голямо съжаление обаче се оказа, че в различните страни по света стават тайнствени избухвания на епидемии, чиито причинители са нови, неизвестни досега вируси или бактерии, които микробиолозите засега наричат свръхмикроби. Предизвиканите от тях болести имат висока смъртност, поставената диагноза е несигурна и това прави лекуването съвсем ориентировъчно. Кои са тези нови болести, предизвикани от свръхмикроби, които така разтревожиха здравните специалисти най-вече с възможностите си в бъдеще да предизвикват сериозни епидемии? Нека сега отново да се върнем към описаното малко по-горе заболяване, което се появи през 1976 г. в САЩ. Впоследствие то беше наречено болест на легионерите, защото първите заболели от него били участници в ежегодния конгрес на Пенсилванската секция на Американския легион. Възникването на заболяването е още по- забележително с това, че то започва в страна, в която хигиената и епидемиологичният контрол безспорно са на много високо равнище. Най-изненадващото откритие обаче беше фактът, че новооткритата болестотворна бактерия вече била предизвикала подобни заболявания в още 19 щата на САЩ, а също и в Южна Африка — в градовете Йоханесбург и Дърбан. Тя се оказала устойчива към изпитаните срещу нея 12 вида широкоспектърни антибиотици и годишно разболявала около 42 000 души, от които 7000 умирали! 6 През 1969 г. медиците научиха за съществуването на нова болест, която беше наречена треската от Ласа, тъй като за пръв път тази епидемия била наблюдавана и изучена по-отблизо в нигерийския град Ласа. Болестта протичала като треска с много висока температура, достигаща дори до 42°C, със силни болки в мускулите и ставите. В устната кухина на болните се образували язвички и червени пришки. Както се установило, именно тези язвички били най-опасните огнища за предаването и разпространяването на новата епидемия. Болестта взела жертви и сред медицинския персонал на болницата в Ласа и едва не отнела живота на ръководителя на работната група за изучаване на вирусите в Йелския университет д-р Казалс. Спасили го благодарение на прелята кръв, взета от медицинска сестра, преболедувала от тази треска, в чиято кръв за негово щастие имало достатъчно антитела срещу непознатия болестотворен причинител. Коварният „свръхмикроб“, който предизвиква треската от Ласа, е все още неизвестен и епидемиите от него продължават да избухват от време на време в Западна Африка. Предполага се, че болестта се предизвиква от непознат досега вирус, който се пренася от мишки. Борбата за ограничаването на тази епидемия се затруднява извънредно много от обстоятелството, че по тези места е немислимо да се унищожат гризачите, а съвременните бързи средства за транспорт и международен туризъм създават опасност от разпространяване треската от Ласа и в други части на Земята. Както може да се предположи, пневмонията на легионерите и треската от Ласа съвсем не са единствените нови болести, които причиняват взривоподобни епидемии през последните няколко години. Още от 1967 г. е известна и т.нар. болест на зеленоглавата маймуна, или още треската от Марбург. От нея се разболели 22 души, които били в контакт с докарани за научни цели зеленоглави маймуни от Уганда. Петима от болните починали. Всички болни се оплаквали от силно главоболие и виене на свят, имали висока температура и по тялото им се появявали кожни обриви. По същото време подобни признаци се появили и у един югославски лекар и жена му, които също били в допир с угандски маймуни. 7 |