Разпокъсването на България в Берлин през 1878 г.
е предварително договорено
Мит е, че Русия идва да ни
освободи
Пред Първата световна война се бием не за
обединение, а за национално оцеляване
Светът е изправен пред война срещу Ирак. Това е война срещу
тероризма. Три държави са против. Франция заяви, че ще наложи
вето върху резолюцията на съвета на ООН. Русия е против
войната, Германия също дава подобни знаци. И трите държави
обаче се водят от свои собствени, комерсиални цели. Те печелят
от петрол и ядрени програми с Ирак. България взе единственото
възможно и правилно решение. Подкрепи САЩ. Но родни
политици се опитват да внушат на хората, че страната ни
трябва да следва Европа. Какво е станало, когато сме го правили?
В серия публикации "Стандарт" ще разкаже това.
проф. д-р Пламен С. ЦВЕТКОВ
Историята на съвременна България е неотделима от балканската
стратегия на Русия. Но надали има друг народ в Югоизточна
Европа, който да е толкова сляп към руските намерения, както
българите. Първопричината за тази слепота тръгва от
Санстефанския договор от 3 март 1878 г., който се възприема от
българите като освобождение и национално обединение, а в
същината си е договор за руска окупация. Наистина в него се визира
образуването на автономно българско княжество. Но останалите
разпоредби пък направо изключват възможността да се стигне
изобщо до някаква българска държава. Руската окупационна
администрация е на практика свободна от контрола на останалите
Велики сили. Липсват каквито и да било срокове за изтеглянето на
руските войски от България, а на Турция се дава правото да
придвижва войски през българска територия. Едва Берлинският
договор ограничава срока на руската окупация на девет месеца. И
изрично задължава Русия да изтегли всичките си войски от
България в рамките на три месеца след изтичането на
деветмесечния период. Освен това руската окупационна
администрация попада под международен контрол. Турция пък губи
правото да поддържа каквито и да било въоръжени сили на
българска територия.
След като разбира, че европейските сили няма да й позволят да
погълне Мизия, Тракия и Македония като подготвителен етап към
завладяването на Проливите, Русия прави всичко възможно, за да
раздроби максимално България. Всъщност злополучните
берлински граници са очертани предварително
между Русия и Австро-Унгария в Будапещенската конвенция през
1876 г. И в един протокол, подписан от руския посланик в Лондон
граф Шувалов и британския външен министър Солзбъри в самото
навечерие на Берлинския конгрес.
Тези договорености се пазят в абсолютна тайна. Така се натрапва
трайният мит - че Русия била поднесла на българите на тепсия и
свободата, и националното единство, но "лошият" Запад побързал
да ни разпокъса.
Известно отрезвяване настъпва чак след произвола на руските
генерали по време на Режима на пълномощията през 1881-1883 г. и
с изтеглянето на руските офицери в критичния момент преди
Сръбско-турската война. А най-вече - след детронацията на първия
български княз Александър Батенберг от офицери-русофили през
1886 г. С цел на мястото му да бъде наложен не някой друг, а
грузинският княз Николай Дидиани, марионетка на самодържеца
Александър III.
Катастрофална е и ролята на легендата за славянската солидарност.
Всеки нормален държавник би трябвало да знае, че близостта на
езика или дори общността на произхода нямат никаква връзка с
интересите на една страна. Няма никаква логична причина да се
смята, че поради сравнително по-голямата езикова близост сърбите
например ще се отнасят към българите по-благосклонно, отколкото
гърците или румънците. Но през съдбоносната 1912 г. тъкмо тази
самоизмама кара русофилското правителство на Иван Гешов и
Стоян Данев да откаже всякакви териториални споразумения с
Гърция. И в същото време да се съгласи на подялбата на Македония
със Сърбия и като хвърли България на милостта на руския цар
Николай II като арбитър относно т. нар спорна зона.
Не може да не предизвиква учудване и упоритото нежелание на
българите да схванат един друг елементарен геополитически факт.
Че за да завладее Цариград, Босфора и Дарданелите, Русия
неминуемо трябва да прегази Румъния и България, а Сърбия да
играе ролята на естествен заслон спрямо Австро-Унгария. Това е и
причината, поради която Русия винаги е готова да поддържа Сърбия
без оглед на това кой управлява в Белград - Обреновичите,
Караджорджевичите или комунистическият диктатор Тито.
При тази ситуация развитието на събитията през Балканската и
Междусъюзническата война е напълно очаквано - изправена пред
реалната заплаха да види българите в Цариград, Русия се
солидаризира със сръбските претенции за Македония
и насъсква румънците да нападнат българите в гръб. През 30-те
години писателят Антон Страшимиров ще обобщи, че Русия и
Сърбия си "имат свои - строго свои! - интереси, в името на които те
са готови и ще бъдат винаги готови да ни прегазят дори когато са
идеални републики".
Много по-неизвестна е една друга страна от играта на водещите
европейски държави. В началото на 1915 г. Великобритания и
Франция сключват с Русия споразумение, с което дават съгласието
си за присъединяването на Цариград, Босфора и Дарданелите към
Руската империя. На всичкото отгоре британците и французите се
задължават да убедят румънците и българите, че това щяло да бъде
изгодно за тях. С други думи Румъния и България трябва да приемат
мисълта, че за тях е изгодно да се оставят да бъдат унищожени като
държави.
През Първата световна война българите воюват с идеята, че се бият
за националното си обединение. Но в действителност те се борят за
националното си оцеляване. И до ден днешен обаче обществото все
още е безсилно пред национално самоубийствените митове за
"освободителната мисия" на Русия и за "фаталните грешки" по време
на световните войни.
Сподели с приятели: |