Реферат на тема: „ Следобедът на един фавн Клод дебюси
Изтегляне 370.29 Kb.
|
Свързани:
Димаш, muzika
| операта “Pelleas and Melisande”
Анализ на произведението „Следобедът на един фавн“ „Следобедът на един фавн"- първото симфонично произведение на Дебюси, в което неговият индивидуален импиентистичен стил е изразен в съвършенство; Тя е вдъхновена от едноименната поема на Стефан Маларме(1842-1898), представител на символизма. Френският поет, ръководител на Символисткото училище, който обедини младите поети и художници - импресионисти около него, написаха тази голяма поема на древната митологична история през 1865-1866. Поетичният стил на Маларме е умишлено сложен, неразбираем, алегоричен. Той се различава в същото време с чувствена яркост на образите, благодатта на вкуса, изисканото и доброто възприятие на живота. Самият той сравнява поезията си с музиката: той търси фрази, в определени начини, поетически повлиял на читателя, като звуците на музиката в слушателя. "Следобедът на един фавн" на Еклога е предназначен за известния френски актьор Коклин- за рецитация, илюстрирана с танц. Дебюси, който е срещнат на еклозията в 1886, замисля да допълни четенето с тричастен състав: прелюдия, интермедия и финала (парафраза). Въпреки това, значението на стихотворението е напълно изчерпано още в прелюдията, без да се изисква продължение. Чул я за първи път в пиано изпълнение на автора, Маларме беше възхитен: "Не очаквах нищо подобно! Тази музика продължава настроението на моята поема и я допълва по-ярко от цветовете." Оцелялата програма вероятно принадлежи на Дебюси: "Музиката на тази симфония е свободна илюстрация на красивата поема на Маларме. Тя не претендира да е в жанра на поема. По-скоро това са един след друг пейзажи, сред които се изсипват желанията и мечтите на фавна в следобедната жега. След това, уморен от преследването на скучното бягане на нимфи, той е отдаден на възхитителен сън, пълен с мечти за пълнотата на притежанието в изчерпателната природа." Оригиналната оркестрова версия е завършена през 1894 г. и Дебюси я преработва за изпълнение на две пиана през 1895 г. Творбата се счита за типичен пример за музикален импресионизъм , композиционен стил, популярен в началото на 20-ти век, повлиян от художествената школа със същото име. Прелюдия към следобеда на фавн е музикална евокация на стихотворението на Стефан Маларме „Следобед на фавн“, в което фавн - получовек, полукозе същество от древногръцката легенда - се събужда да се наслаждава на чувствени спомени за горски нимфи. Дебюси започва с извита мелодия на флейта, напомняща за изящна женска форма. Скоро се добавят леко подуващи фрази за струни , арфа и рога . В музиката продължава без резки смени; темите се смесват една в друга, бавно се издигат и падат. В средната секция има сола за кларинет и обой преди флейтата постепенно да възвърне светлината на прожекторите. В последните мигове се чуват въздушни докосвания на перкусии от кимвали на пръстите. Чрез това произведение, Дебюси внася новости в музикалния език – по-чувствен, мек, пастелен; нови хармонични багри; скъсва с dur-moll хармонично мислене; тониката е ув. четиризвучие; дървени духови, чисти тембри, арфа. Има непрекъснатост на музикалното протичане, подвижен колорит; цветисто вариране на началната тема; тънка сдържана динамика. Дебюси поставя акцент върху образа на митологичното същество фавн, което мечтае в следобедните часове за прекрасните нимфи. Формата на произведението е сложна триделна (АВА с Coda). - В дял А – експозиция на основната тема е изложена във флейта в нисък регистър с два елемента: едногласен, с характерни пълзящи полутонови интонации с опора на крайните звуци на тритонуса, последван от диатонична мелодия; втория елемент е глисандото, представено в арфи. Темата се повтаря върху хармоничен фон – тремоло в струнни. Първият дял е в E dur, но с явни признаци на увеличен лад. - Дял В (aba) – върху свободни изменения на многократно повтарящата се тема в щрайх. От вариантите особено се отделя целотонният епизод. След него в дял b се въвежда контрастен тематичен материал, който разрушава съзерцателността и се противопоставя на основната тема. Тук звучи напевен пентатоничен мотив и група танцувални мотиви. - Дял А – реприза, обогатена с въвеждането на мотиви от средния епизод на В и нова орнаментика. - Coda – в тоналност E dur. Изтегляне 370.29 Kb. Сподели с приятели:
|