Реферат на тема хив и спин съдържание хив вирусът на спин морфология на вируса Класификация
Изтегляне 23.63 Kb.
|
Свързани:
My Christmas vacation essay Hristo Yonchev, 1.1 algoritmi, Create New Doc 09-11-2023 21.49, Êóðñîâ ïðîåêò ¹1, Êóðñîâ ïðîåêò ¹1 2, Êóðñîâ ïðîåêò ¹1 3
| Полово предаване
Тук се включват както вагиналните, така и аналните полови контакти. Сексуалното предаване е най-разпространеното в света. Други сексуално трансмисивни болести, особено тези, предизвикващи генитални улцерации, увеличават още повече риска от предаване на вируса на СПИН. Установено е, че предаването на ХИВ от мъже на жени и на пасивния партньор при хомосексуални анални контакти е по-лесно, отколкото обратното. Повече от половината регистрирани случаи на заразени във Великобритания се дължат на сексуално общуване между мъже. Въпреки това хетеросексуалното предаване също зачестява. В Централна Африка хетеросексуалният път на заразяване е основният за епидемията. Повече от половината заразени възрастни в този регион са жени. В България хетеросексуалният път на предаване на инфекцията също е водещ - около 80% срещу 20% за би- и хомосексуалния. Според експерти броят на заразените по би- и хомосексуален път е много по-висок от официално регистрирания. Вертикално предаване - от майка на дете. Вертикалният път на предаване на инфекцията е най-честият за заразяване на децата. През 2006 г. по света живеят 2,3 милиона деца, заразени с ХИВ. 9 от 10 са в най-засегнатия регион на света - на юг от Сахара и Централна Африка. Рискът от предаване на вируса на детето се увеличава при напреднало заболяване на майката и висок вирусен товар. Предаване чрез кръв, кръвни продукти и донорство на органи В някои развиващи се страни кръвта не се изследва. В тези райони честотата на заразените при кръвопреливане остава висока. Предаване чрез заразени игли Използването на общи игли и спринцовки от интравенозните наркомани продължава да бъде основен път за предаване на вируса на СПИН в развиващите се страни, както и в части от Югоизточна Азия, Латинска Америка и Източна Европа. В някои страни обучението и еднократното използване на игли и спринцовки е довело до значителното ограничаване на този път на заразяване. Здравните работници имат повишен риск от заразяване при нараняване с игла, инфектирана с ХИВ позитивна кръв. Няма данни вирусът на СПИН да се разпространява чрез социални и битови контакти, както и чрез кръвосмучещи насекоми, като комари и бълхи. Диагноза
Инфекцията с ХИВ се открива или чрез вирус специфични антитела, или чрез директно установяване на вируса. Най-често използваният тест се базира на откриване на lgG антитела. Рутинните тестове за скрийнинг се основават на специфична техника, наречена ЕLISА. Периодът от заразяването до откриването на тези антитела в кръвта може да бъде до 3 месеца. Това е т.нар. прозоръчен период. Антителата нямат протективна функция и персистират до живот. Те преминават през плацентата и се изолират от всички новородени от ХИВ позитивни майки. Анти - ХИВ антителата не са достоверен маркер за активна инфекция и при незаразени бебета те изчезват през първите 18 месеца. В някои лаборатории съществуват специфични техники за изолиране на вируса, които подпомагат диагнозата и се използват за научни изследвания. Клинична изява Инкубационният период на заболяването е от няколко месеца до 6 - 7 години и повече, а при деца - от 1 до 6 месеца. Заболяването преминава през няколко стадия: 1. Остър стадий се развива 4 - 11 дни след заразяването с клинична картина на инфекциозна мононуклеоза или грипоподобно заболяване с продължителност от няколко дни или седмица. 2. В част от болните симптомите могат да изчезнат спонтанно и се последват от асимптоматичен (латентен) стадий, който може да продължи от 1 - 2 до повече от 15 години. В повечето случаи част от заразените серопозитивни носители ще развият симптомите на СПИН. При други заразени, години след острия период се развива генерализирана лимфаденопатия. Тя се съпровожда с намаляване на телесното тегло, нощни изпотявания, умора, чести диарии, трескави състояния и пр. 3. През първите два стадия се променя качествено способността на имунната система да развива ефективен имунен отговор. В резултат - болният навлиза в стадия на опортюнистичните инфекции, неоплазми и деменция. Клиничната картина при децата, болни от СПИН, протича по-тежко. Най-често се засяга развитието на детето - характерна е появата на хипотрофия, интерстициална пневмония, хепатоспленомегалия и др. Ефекти на самия вирус Изтегляне 23.63 Kb. Сподели с приятели:
|