Реферат На тема Моят прочит на 50 страници от книгата на Монтесори "Какво трябва да знаете за детето си"
Изтегляне 149.63 Kb.
|
|
Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ ФАКУЛТЕТ ПО ОБЩЕСТВЕНИ НАУКИ Реферат На тема Моят прочит на 50 страници от книгата на Монтесори ”Какво трябва да знаете за детето си” Изготвил: Проверил: Бургас, 2022 г. Д октор Монтесори е родена през 1877 година. След като решава да се занимава с медицина и след като усвоява естествените науки, на 26 годишна възраст тя получава степента доктор по медицина от Университета в Рим. През 1896 година тя получава две титли - доктор по медицина и доктор по хирургия. Доктор Монтесори е първата жена в Италия и една от малкото в цяла Европа по онова време, които стават доктор във факултета по медицина. Това и осигурява една солидна научна база за бъдещи постижения. За около 15 години от 1896 г. до 1911 г. доктор Монтесори практикува медицина и заема професорско място в Катедрата по „хигиена и антропология”. През 1898 година в хода на професионалните си срещи с деца, тя започва да се интересува и от обучението им и през 1907 г. отваря първата институция за деца под шест години, която тя нарича „Къща на децата”. Тази къща става нейната образователна лаборатория. Следва период на интензивно проучване на детството и постигането на забележителни практически резултати. През 1909 г. излиза и историческата ѝ книга „Методът на Монтесори”, която е проведена и четена по цял свят. През 1916 година се появява и друга епохална книга, наречена от английските ѝ издатели „Методът Монтесори за напреднали”. През 1961 година за първи път е публикувана и книгата „Какво трябва да знаете за детето си”. В тази книга се представят фундаментите на Монтесори философията, в основата на която стои хармонията на детето с околния свят, уважението към личността, дисциплината, честността и най-вече вярата в естествено заложения стремеж на човек към развитие и свобода. Тук ще разгледам част от идеите на доктор Монтесори описани в тази книга. М етодът Монтесори е вид научно образование, в основата на което лежи познанието за детското развитие. Този метод се базира на познатите закони за развитието на тялото и ума на децата. В книгата, доктор Монтесори казва: "Ако приемем, че образованието е в помощ на живота, то от това неизбежно произтичат две заключения. Първото е, че образованието трябва да започне с началото на самия живот. Второто е, че образованието трябва да придобие вид много по различен от онзи, който е битувал векове наред, а именно: образованието не може да продължава да се разбира само като обучение, термин, който се приема като негов синоним и до ден днешен." Проучването което е в основата на методът Монтесори е наречено детска психология или наука за детското развитие. Методът Монтесори изучава детската психология от раждането, от самото начало на живота. "Не е вярно, казва доктор Монтесори, че аз измислих метода Монтесори. Аз изучавах децата, взех онова, което те ми дадоха и го изказах, и това всъщност представлява методът Монтесори." Училищата Монтесори за деца на възраст по малка от училищната се наричат „Къщи на децата”. Това е къща, в която децата са господари на себе си. Техен собствен свят, в който умовете и телата им намират подходящи занимания. Учителят трябва да е гост в къщата, някой, който възнамерява да им помогне или някой, който ще им служи. В къщите има мебели подходящи за самите тях. Това не се смята за нещо ново днес, но във времето когато идеята е била приложена на практика е било нещо шокиращо. Доктор Монтесори казва: "Щом не съществуват къщи, подходящи за деца, то тогава нека ние ги построим. Щом не се правят предмети, подходящи за деца, то нека да направим така, че да започнат да се произвеждат такива предмети.". Какво е трябвало да се направи и как точно да бъде постигнато, трябвало да се разбере чрез експерименти и опити. По този начин се разработват не само мебели, подходящи за деца, но и още много продукти, които да могат да се поръчат. Резултатът от гореспоменатата идея бил не само, че децата могат да си служат с пригодените за тях предмети, но най-вече е, че децата променят характерите си посредством употребата на тези предмети. Разработен е нов подход, в който се взимат под внимание нуждите на растящото тяло и растящия ум на децата. Представена е концепцията за метод, който да се справя с проблема за свободата на децата, както и с тяхното поведение и занимание. Къщата на децата води към решение на проблема за даването на свободата на децата, защото възрастните не разбират нуждите на подрастващото тяло и ум, а това води до невъзможността да се предложат занимания, които да удовлетворят тези нужди на развитието. Друг много сериозен проблем е повърхностната помощ, която получава детето. Този тип помощ всъщност му вреди. Всяка добра майка помага на детето да се облече, да среше косата си, тя го извежда на разходка и върши много други неща за него. Отвъд една определена граница, всяка допълнителна помощ за детето всъщност се превръща в спънка за неговото развитие. Така, че трябва да предлагаме на децата си помощ която да подпомага развитието им, а не помощ която да го възпрепятства. Това е и основен принцип на метода Монтесори: Да помогнем на детето да си помогне само. Детето трябва да се отнася много сериозно към две основни неща. Първото е любовта към активността. Една важна част от действията на детето е свързана с имитирането на възрастните. Детето постига това по свой собствен начин, без да го обмисля. Но тази имитация е важна за формирането на един бъдещ социален човек. Второто важно нещо е независимостта. Всички усилия за растеж са насочени към постигането на независимост. Жизнено важно за всеки човек е да може да функционира самостоятелно. За да може да порасне и да си развие, детето трябва да постигне самостоятелност. В „Къща на децата” се представят на детето предмети, с които то може да борави само и чието използване може да усъвършенства. Доктор Монтесори казва: „ Ако искаме да научим детето да си мие ръцете, трябва да му осигурим неща с подходяща за него големина”. По този начин детето е въведено в тип занимания от живота, които са му необходими. В къщата на децата предметите са съобразени с нуждите на детето, подходящите за него занимания са разрешени, разбиращия учител е готов да му помогне да извършва и нещата, които му харесват. Учителят в тази къща не би пречил на децата, като извършва вместо тях дейности, които те самите могат да извършат. Така, че дейностите извършвани в „Къщата на децата” са средство за развитие. Те задоволяват необходимостта на детето да използва очите, ушите, ръцете, краката и останалите части на тялото си, а така също и ума си спрямо обектите, които го заобикалят и по този начин да трупа знания директно от тях. Самостоятелните занимания и преследването на цели премахват лошите мисли и поведение. Наборът от подходящи дейности премахва вероятността от появата на забрани. Психическият глад за детето е точно толкова истински колкото и физическият глад. Детето, което изпитва психически глад за активност, за развитие, за начини да използва ума и духа си е също толкова раздразнително и непослушно, колкото и реално гладното дете. Решението на проблема с физическия глад е да се даде на тялото храна. Отговорът на психическия глад е да се нахранят ума и духът на детето. Накратко казано, целият проблем с образованието е да се помогне на детето, като са изключи ненужната помощ, за да може то да се развива само. Това означава родителите да се преориентират в разбирането си за детето и по този начин да помогнат за разрешаването на един голям проблем. По този начин самостоятелната дейност се превръща в основа на образованието. Новият подход към образованието трябва да се базира на законите на развитието. При напътствието на детето, трябва да се избягва пътя на строгостта. Трябва да се избягва и прилагането на потисничество. Трябва да се следва правилния път на природата според установените закони за развитие. Тези естествени закони на развитие са присъщи на растенията, животните и децата по един определен и неизменен начин. Детето е велик създател, велик творец. Монтесори казва: "Детето е творецът на зрелия човек. Детето е бащата на човека”. Растежът и развитието чрез самостоятелна дейност са най-големите чудеса на природата. Развитието на всеки организъм трябва да протече в рамките на точния период от време, който му е отреден. Законите за развитие съществуват. Те трябва да се наблюдават, да се установяват и да следват. На детето трябва да се даде свобода да се развива спрямо законите на естественото си развитие. Животът е принципът на действие и приспособяване, присъщ на всеки организъм. В книгата са разгледани два аспекта на живота: първият е свързан с физическия живот, а вторият с умствения или психическия живот. Психическият живот на детето не започва изведнъж. Съществува някаква форма на психическия живот преди раждането. Основните характеристики на обичайния психически живот са целенасочената дейност и способността да разсъждаваме. След раждането си, детето преминава през различни периоди на физическо и психическо развитие, като между тях съществува определен паралел. Първият период на детското развитие обхваща времето от раждането до смяната на млечните зъби. Продължава до навършването на шестгодишна възраст. Вторият период завършва с достигането на пубертета на около дванадесетгодишна възраст и смяната на млечните кътници. Третият период продължава до към осемнадесетата година и започва никненето на мъдреците. Тази възраст се определя като граница в живота на детето. Характерно за периода от раждането на детето до тригодишната му възраст е, че дълго време периода не е бил взет под внимание от педагозите. Тъй като се считало, че е невъзможно да се научи нещо преди навършването на три години, то изучаването на характера, особеностите и нуждите на децата в тази възраст са били пренебрегвани или игнорирани. Доскоро дори децата от възрастовата група между четири и шест години не бяха включени в образователния процес поради схващането, че те са прекалено малки, за да им се преподава. Интересното е, че преди преподаване и образование са се възприемали като един и същ процес. Образованието в периода от раждането до тригодишна възраст винаги е оставено на семейството. Тъй като всеки живот е едно цяло, всеки следващ етап е само продължение на нещо, започнато в предходния. В пренаталния период детето е създало всички жизнени органи, които се развиват след раждането. Успоредно с това се създават и основите на психическия живот. Развитието на детето в периода от раждането до навършването на тригодишна възраст не може да бъде сравняван с никой друг период от живота му. Като се вземе предвид промените, адаптациите, постиженията и усвояването на заобикалящата го среда, функционално този период се оказва по дълъг от всички останали периоди от живота на детето от три години до смъртта му взети заедно. На три години детето вече може да върви и да бяга. То е способно да разбира почти всичко в къщата в двора на пътя и в квартала. Детето познава много от предметите около себе си. То разбира за какво се говори, когато се спомене името на човек или предмет. Детето също така може да схване и да разбере онова, което го заобикаля. Това постижение в резултат на наблюдението е плод на лично проучване. Онова което детето е постигнало, е резултат от неговата собствена дейност. Без значение къде се ражда, то постига едно и също. Децата притежават удивителна способност на тази възраст да учат езици. Детето научава езика само и го научава добре. Интересното е, че децата по цял свят проявяват способността да учат езици през един и същи период от живота си. Друг факт е, че децата попиват еднакво лесно и с еднакъв плам и лесните и трудните и примитивните и напредналите езици. Децата използват езика толкова вярно колкото се използва в тяхната среда. През първата година след раждането си детето се е развило в човек, който знае как да се ориентира, да разпознава предмети, да мисли, да говори и да върви. През втората си година детето се е развило още повече и увеличава познанието си заобикалящата го среда. През третата година, то затвърждава всички свои постижения, достигнати през предходните две години. В Къщата на децата се поема грижата за човек, който се е развил благодарение на своите собствени усилия и постижения без никаква допълнителна помощ, освен креативния импулс, който му позволява да изгради себе си. През определени периоди в човешкия организъм се наблюдават фази на усилен растеж. Когато това се случва здравето на човек отслабва и той лесно се разболява. Също така и умът му е по-малко буден, отколкото е бил преди. Физическото развитие се случва за сметка на психическото развитие. Въпреки че физическото развитие през първите две години е огромно, психическото развитие на детето през същия период е много по-значително. При физическото развитие на възраст от шест месеца, теглото на детето е два пъти по-голямо от това което е било при раждането му. Когато достигне възраст от една година, теглото му вече е три пъти по голямо от това което е било при раждането му. През първите няколко години от живота: огромното физическо развитие е съпътствано от още по-голямо психическо развитие. На възраст около две години всички умствени способности са напълно оформени и функциониращи. Способността на децата да възприемат, да запомнят, да си представят и да размишляват е много интензивна и задължително активна. Детето живо използва всички инструменти необходими за овладяването на обкръжаващата го среда във всеки един неин аспект. Все повече се признава значимостта на първите няколко години от живота на индивида за развитието му. Ембрионалното развитие, което е започнало преди раждането продължава интензивно и няколко години след раждането. Това проличава от действието на няколко жлези с вътрешна секреция, чиито секрети се вливат в кръвта, без това да се вижда по никакъв начин. Една от тези жлези определя цвета на кожата; друга влияе на събирането на калций, който е основата на съставна част на костите; други жлези регулират приема на захар при формирането на мускулите. Всички тези жлези започват дейността си по време на ембрионалния период и я продължават и след раждането. По подобен начин протича и развитието на малкия мозък, който е част от мозъка. Развитието на малкия мозък допринася за появата на чувство за равновесие при детето и то се научава да стои седнало. По нататъшното развитие на малкия мозък помага на детето да започне да се изправя и да върви самостоятелно. През първите месеци от живота на детето малкият мозък е слабо развит. След това около шест месеца след раждането, той започва да се развива с голяма бързина и продължава да расте докато достигне значителна големина. Растежът продължава между шест и единадесет месеца. След това малкият мозък започва да расте по-бавно и по-плавно до навършването на около четири и половина години. Психическото развитие на детето в тези начални фази засяга връзката му със заобикалящото го среда. Детето събира впечатления от обкръжаващия го свят посредством сетивата си. Органите които използват за тази цел са очите, ушите и ръцете си, както и органите за допир и мирис. Речта също има сетивна функция понеже се състои от звуци. Умственото развитие по време на тази фаза е един процес на пробуждане. Детето трябва да бъде пробудено от външни стимули. Светлина и звук, миризма и вкус, допир, форма и фигура, и пейзаж - всички те говорят на детето и го подканват. Трябва да съществува социална връзка между детето и заобикалящата го среда, за да се достигне необходимото развитие. Още през ранната възраст от един месец, детето показва, че се нуждае от тези позиви и подтици от външния свят. Необходими са повторения за да се пробуди интересът му. За да се създаде циклична връзка е препоръчително детето да си води в една и съща градина или парк няколко дни или седмици. Съществува схващането че детето трябва постоянно да спи. Поради тази причина дори и когато детето се извежда навън то е слагано в количка, която е затворена от всички страни, така че даже и да има какво да се види то да не може да го направи. Трябва да се даде възможност на подтика за самото развитие у детето дори и в този ранен етап от развитието му. Монтесори казва: „Детето се ражда, за да вижда, чува, знае, да влезе във връзка с околния свят”. Сходна с нуждата на детето да се свърже със заобикалящия го свят е и необходимостта му от социален живот. На шестмесечна възраст необходимостта на детето от социален живот е толкова голяма, че ако бъде оставено без него, то се разболява и може да умре. Нуждата от социален живот необходимостта да излиза, да се среща с хора и да общува с тях формират главна част от нуждата на детето да общува с външния свят. Методът на Монтесори е революционен за схващанията на хората за детето и неговото развитие и потребност. Той води до коренна промяна в начина на възприятие на личността на детето и неговите нужди от най-ранна кърмаческа възраст. Методът води до това родителите да се преориентират в разбирането си за детето и по този начин да променят начина по който предлагат на децата си помощ в ежедневието. Тази помощ трябва да подпомага развитието им, а не да го възпрепятства. Методът на Монтесори води до промяна и в самото развитие на децата, защото те вече са търсещи и не се ограничава естествения им порив за развитие и себеусъвършенстване. Изтегляне 149.63 Kb. Сподели с приятели:
|