Реферат по дисциплина: Администриране на сървъри на тема : " Политики за сигурност при администрирането на Windows и Линукс сървъри" Бекъпи сега и завинаги
Изтегляне 5.44 Mb.
|
Свързани:
09-2010-statia-2011, Комуникационнаполитика 14,15, ТЕМА 1. Програмиране, ТЕМА 2 Програмиране, ТЕМА 14 Операционни системи, 16. 03. ИНТЕРНЕТ БИЗНЕС КОМУНИКАЦИИ 16
| Видове D2D
Съществуват два типа D2D-та: Истински Disk-to-disk устройства и виртуални библиотеки (VTL D2D). Втория вид устройство не е истинско D2D защото то подържа индексиране на файловете подобно на това при касетките. Въпреки че е по-бързо от тях и, все пак включва и неговите си ограничения. Докато служат за своята цел, хранилищата със касетки имат много слабости и неща, за които да се безпокоим. Примерно ако за файла, който трябва да бъде възстановен, първата задача е да се намери точната касета, която съдържа този файл. След това касетата трябва да бъде прочетена от лентовото устройство, процеса може да отнеме няколко минути. Чак след като файла е намерен, той може да се прехвърли, но дори и този процес по някога е бавен. Други проблем е това, че понякога има „лоши“ касети, износване на лентата и неизправности на лентовото устройство. Сложността на тези притеснения, операционна система, програми, мултимедийни файлове и постоянно растящите мрежи, правят идеята за въстановяване на системата още по-немислима. Бавния процес на бекъп и рестор на касети става все по-недостатъчен. Благодарение на достъпните, високо капацитетни хард дискове, D2Dтата са перфектния избор за бекъп. Без значение дали се използва RAID масив за голяма корпоративна мрежа или допълнителен хард диск като скрит такъв, Диск към диск може да засенчи други бекъп стратегии многократно. D2D предлага „моментален“ бекъп и въстановяване, защото системата разпознава бекъп файловете като оригинални. Няма нужда от касета за набавяне, поставяне и сканиране, и няма допълнителни устройства, които да се развалят. Файловете са винаги под ръка, възвръщаеми само със „един клик, без нужда от поддържане на допълнителни архиви, като при касетките. D2D-то се използва с SATA RAID, както също предлага “гореща смяна“(Hot-swapping), когато вградената мониторинг система предупреди, че диск във масива е станал „лош“. Още повече D2D-то има пълната скала за капацитета, където капацитета на дисковия масив може да достигне до терабайти. Общо взето няма много „живото застрашаващи“ минуси при използването на Disk-to-Disk, докато има не малко предимства. Replication – Това представлява копиране на инфорамцията от едно място на друго, от едно D2D устройство на друго, в случай на злополука, пожар, природно бедствие, кражба, или каквото и да е, което може да застраши информацията намираща се на това устройство. Принципно второто устройство, на което се прави репликация, се намира в близост между 2 до 30 километра от основното. Чрез нея се постига по-голяма сигурност на съхранената на дадени устройства информация. Репликация може да се прави както и на две еднакви устройства, така и от малки D2D устройства към едно голямо D2D устройство. ( Репликация от няколко малки D2D устройства към едно голямо) • Дори за домашните потребители, е хубаво да имат вариант за репликация. Представете си, че сте си направили бекъп на важните файлове на флаш памет, и знаете, че са там, но тази флаш памет се развали, то тогава вие няма да имате тези данни ако изтриете оригиналните. Хубаво е винаги да има вариант за допълнително предпазване на данните. • Репликацията в големите компании служи също така, в случай че главното устройство се развали, да може да се продължи работата на второто, във втората локация, без да спира процеса, без да има загубени данни и без да има недоволни потребители. • Репликацията при по-натоварените от бекъп устройства се прави през деня, тъй като бекъп операциите по принцип вървят нощем. Идеята е да не се товари устройството от нея, и да може да си мине самостоятелно през деня. Deduplication – В средата на информационните технологии, дедупликация е специализирана техника за компресиране на данните, която служи за елиминиране на повтарящите се копия на файловете. Тази техника се използва, за да се подобри вместимостта и използваемостта на устройствата за съхранение на данни като D2D и VLS. Също така може да се използва при трансфера на данни в мрежата, като намалява броя на байтовете, които трябва да бъдат изпратено. В процеса на дедупликацията, онукални парчета от данни или байтова, се сравняват и съхраняват в специално място за копирането им, и когато има съвпадение, излишните парчета се заместват със малка като размер връзка към уникалното парче, което е запаметено в специалното място за това. Това парченце може да бъде намерено стотици, дори хиляди пъти, като съвпадението зависи от размера на парчето. По този начин трансфера на информацията може да стане много по-бързо и много по-малко данни да бъдат изпратени. При бекъп на D2D и VLS устройства това е най-важното и печелившото решение, тъй като голяма част от информацията е повтаряща се. Системни файлове на Windows, някои програми, както и други неща. Също при всекидневен бекъп снимките, музики, както и други големи файлове се повтарят и чрез дедупликацията съответно не заемат реалното място, а само се създава линк към оригиналния файл Предимства и недостатъци на D2D, VLS и TL устройствата. Предназначението на трите устройства е предимно и само за бекъп. Tape Library устройствата се използват само за бекъп, те са най-сигурните за сметка на скоростта и цената на GigaByte. Касетките са най-издръжливи във времето, след Solid state drive-вовете, които са много скъпи. D2D и VLS устройствата си приличат по това, че използват RAID 5 или 6, повечето от тях, поне по-големите, използват deduplication, една от разликите им е, че софтуера е различен. SAN и NAS устройства SAN представлява отдадена мрежа, която предоставя достъп до консолидирани данни в хранилище, използващи блоково ниво на разцепване на информацияте. SAN-ът се използва главно за да подсили устройствана съхранение на информация, като дискови масиви, библиотеки с касетки, оптически устройства, които са достъпни до сървъри, на които тези устройства излизат като локално закачени към операционната система. SAN-ът по принцип си има негова мрежа от логални устройства за съхранение на информация, които по принцип не са достъпни през нормалната LAN мрежа, от други устройства. Цената и сложноста на SAN са паднали значително от 2000-ната година насам, като става достъпно както за големи, така и за по-малко компани. Той не осигурява опериране с файлове на файлово ниво, а само операции на блок ниво. Хубавото е, че файлови системи базирани на SAN осигуряват достъп на файловете на файлово ниво. Те са познати като SAN файлови системи или споделени дискови файлови системи.Историческите дейта центрове първо са създадени от директно закачени дискове, създаващи дискови масиви, като всеки е отдаден само на 1 програма, която го използва, и е видим като брой от виртуални хард дискове (LUN).Операционните системи управляват техни файлови системи, със не споделени LUN-ове, като те са локални за тях самите. Ако няколко системи се опитат да споделят един и същ LUN, то те ще взаимодействат една друга и данните на тези дискове ще бъдат заличени. Всички планирания за споделяне на данни на различни компютри със 1 LUN изисква по-напреднали решения на този проблем, подобни на SAN файлова система или клъстериран компютър. Въпреки тези проблеми, SAN-ът помага за увеличаването на дисковия капацитет и ютилизирането му, като множество сървърни компютри консолидират техния storage на дисковия масив. Изтегляне 5.44 Mb. Сподели с приятели:
|