Реферат по Конституционно право На теми
Парламентарен контрол- същност и форми. Правни последици
Изтегляне 26 Kb.
|
1 2
Реферат- Конституционно право| 2. Парламентарен контрол- същност и форми. Правни последици.
За да се осъществява държавното управление в съответствие с интересите и исканията на народа, парламентът като представител на народа следва да осъществява контрол и управление на държавата. Поради тази причина парламентарният контрол може да се определи като втората по важност дейност на парламента след законодателната дейност. В процеса на законодателна дейност и при упражняване на бюджетните си правомощия парламентът осъществява определен контрол върху държавното управление. В понятието парламентарен контрол се включват същинските правомощия, чрез които парламента упражнява контрол върху политическите и управленски дейности на изпълнителната власт. Парламентарния контрол се осъществява чрез различните му предвидени в законодателството проявни форми и в резултат на тази контролна дейност настъпват правни последици от съществено значение за правния ред в държавата. Парламентарният контрол по своята същност представлява една от традиционните задачи на парламента. Принцип на парламентаризма е, че ефективността на контролните процедури и политическата отговорност на правителството пред парламента са начина да се осигури успешна реализация на парламентарното управление. На конституционно ниво парламентарният контрол намира уредба в разпоредбата на чл.62 КРБ, която гласи, че Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол. Формите на парламентарния контрол са уредени и в отделни конституционни разпоредби. Редът за осъществяване на парламентарен контрол е уреден в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, който съдържа конкретизация на отделните форми. Отговорността пред парламента се реализира като колективна и индивидуална. Колективната отговорност е тази, която се реализира спрямо Министерски съвет, а индивидуалната спрямо отделния министър. Първата форма на парламентарен контрол е задаването на актуални въпроси. Нейна цел е получаване на информация и упражняване на контрол върху правителството. Тази форма има предимно осведомителен характер и е най-широко разпространената. Тя не е обвързана с незабавна политическа санкция, а силата й е в актуалността и публичността. Уредбата се съдържа в чл. 95-97 ПОДНС. Под понятието актуален въпрос се разбира въпрос, който е с текуща актуалност, представлява обществен интерес и е в ресора на управление или дейността на ръководената от съответния министър администрация. Адресат може да бъде министър-председателя, заместник министър-председателя или отделен министър. Към министър-председателя се отправят въпроси, отнасящи се до дейността на правителството. Въпросите се отправят чрез председателя на Народното събрание, изискванията за тяхното формулиране са описани в чл.96, ал.1 ПОДНС. Формата е писмена, а срокът е най-късно 48 часа преди началото на заседанието, на което министрите трябва да отговорят. Поставят се изисквания за точно и ясно формулиране, както и недопустимост на лични нападки и обидни квалификации. На пленарно заседание за парламентарен контрол един народен представител има право да зададе не повече от два въпроса. Отговорът по правило е устен, но може да бъде и писмен, ако изрично е поискано от депутата, задал въпроса. ПОДНС урежда възможност за отлагане на отговора със 7 дни. Задължение на председателя на Народното събрание е да уведомява министрите за постъпилите към тях въпроси и заседанията, на които следва да отговорят. Друга класическа форма на парламентарен контрол, уредена в чл. 98-107 ПОДНС, е питанията. Отправят се отново от народни представители, а адресати са членове на Министерския съвет. Питането следва да се отнася до основни страни на дейността на министър-председателя, заместник министър-председателя, отделните министри или съответната администрация, за която отговарят. Питанията към министър-председателя имат за предмет общата политика на правителството. Относно формулирането на питането важат изискванията за въпросите. Срокът за отговор на питанията е по-дълъг в сравнение с този на актуалните въпроси, а именно 14-дневен от регистрирането им. Отново се урежда възможност за устен или писмен отговор, като, за да бъде писмен народния представител трябва да изрази изрично желание. Възможно е да бъде поискано продължаване на срока за отговор, но ограничението е не повече от 7 дни от уредения в закона срок. В началото на всяко заседание за парламентарен контрол председателят обявява постъпилите питания. В чл.107, ал.1 ПОДНС се съдържа общия за въпросите и питанията принцип, че не може да се задават такива, на които вече е отговорено. В случай, че въпросите и питанията не съответстват на уредените в ПОДНС изисквания или не попадат в ресора на управление на министъра, към който са зададени, председателят следва да уведоми съответния народен представител и да му даде указания в тридневен срок да отстрани нередностите. Разпоредбата на чл.105, ал.1 ПОДНС урежда възможност по предложение на 1/5 от народните представители да се извършат разисквания по питането. Тези разисквания се насрочват за следващото пленарно заседание. След като председателя на Народното събрание насрочи разискванията народните представители не могат да оттеглят подписите си от предложението което е представено на председателя заедно с проект за решение след отговора по питането и регистрирането им. Разискванията имат продължителност един час и се провеждат в присъствието на съответния министър. Между отделните парламентарни групи в зависимост от числеността им се разпределя времето за обсъждане. Други съществени форми на парламентарен контрол са вотът на доверие и вотът на недоверие. Вот на недоверие на Министерския съвет се инициира от 1/5 от народните представители, които предлагат на Народното събрание като внасят мотивиран проект за решение. Основно той представлява възможност опозицията да атакува управлението. Предмет на вота на недоверие може да е отделна част от дейността на Министерския съвет, но може да бъде и цялостната дейност. Председателят насрочва разисквания в срок от 3 до 7 дни след внасянето му. Вотът се разглежда в открито заседание на НС като след дебатите по него, тече 24-часов срок след изтичането, на който се провежда гласуването му. В зависимост от резултатите на гласуването са възможни два варианта. За успешен вот на недоверие е необходимо да са гласували повече от половината от всички народни представители. В този случай министър-председателя следва да подаде оставката на Министерски съвет. Вотът на доверие се реализира по инициатива на министър-председателя като чрез него се цели проверка на стабилността на правителството. Необходимото мнозинство при гласуване на вот на доверие е повече от половината от присъстващите народни представители. Като едно от най-важните средства за реализиране на принципите на парламентаризма парламентарния контрол се характеризира с редица важни правни последици. Той реализира отговорността на правителството пред Народното събрание в двете й форми: колективна или индивидуална. Парламентарният контрол има профилактична роля, тъй като стимулира обекта на контрол да изпълнява ефективно възложените му задачи и да бъдат избегнати грешки и недостатъци при осъществяване на дейността и упражняване на правомощията. Парламентарният контрол притежава оценъчна и информативна функция. При провеждането му се осъществява проверка за законосъобразност и целесъобразност. Изложеното подчертава неговата важност като средство и гаранция за ефективното упражняване на държавното управление в интерес на народа. Източници: 1. Друмева, Е. Конституционно право. С: Сиела, 2018. 2. Конституция на Република България 3. Правилник за организацията и дейността на Народното събрание Изтегляне 26 Kb. Сподели с приятели:
|
1 2