Реферат по машинни елементи от кристина цветанова ангелова факултетен номер: 23084124

a>0,55(dp1 + dp2) + h

където dp1 и dp2 са изчислителните диаметри на шайбите, а h - височината на ремъка. Дължината на ремъка L , се определя като сума от дължините на правите участъци и на дъгите, по които ремъкът обхваща шайбите

L = 2а + π(dp2 + dp1 )/2 + (dp2 - dp1)2 /4a,

след което се избира най-близката стандартна дължина L и междуосовото разстояние се уточнява по формулата:

а = {2Lp - π(dp2 + dp1) + [2Lp - π(dp2 + dp1)]2 - 8π(dp2 - dp1)2 } / 8

Ъгълът на обхвата за малката шайба е а1 = 180°- 2у . Тъй като γ е малък ъгъл и може да се приеме sinγ ≈ γ, от триъгълника O1BO2 се получава γo = 180° (dp2 - dp1) / π.2а , и окончателно а1 = 180° - 57° (dp2 - dp1) / a
За предавки c клинов и многоклинов ремък се препоръчва а1 ≥ 120°, а за такива c плосък ремък a1 ≥ 150o

При работа на предавката всеки елемент от ремъка преминава върху задвижващата шайба от по-натоварения (водещ) към по-малко натоварения (водим) клон и следователно в отделните клонове ще има различна деформация (удължение). Това означава, че при движението си върху шайбата разглежданият елемент от ремъка ще се скъсява, т.е. ще съществува относително плъзгане, наречено еластично преплъзване. Преплъзване се получава не по цялата дъга на обхвата, а по част от нея, наречена дъга напреплъзване αc . От страната на навлизане на ремъка върху шайбата съществува дъга на покой αn , по която няма преплъзване и силата в ремъка е равна на силата в съответния му клон. Сумата от дъгите на преплъзване и на покой е равна на дъгата на обхващане αc + αn = α. Еластичното преплъзване е физическо явление и е неизбежно при работа на натоварен ремък. То не бива да се смесва c вредното преплъзване - буксуване, което се появява при претоварване на предавката. При буксуването задвижваната шайба не се върти и к.п.д. става нула. Еластичното преплъзване числено се характеризира c т.нар. коефицент на преплъзването

ψ = ( υ1 - υ2 ) / υ1 < 1, υ2 = υ2 (1 - ψ )

където υ1 и υ2 , са периферните скорости на съответните шайби. Ако няма буксуване, υ1 е същевременно скоростта на водимия клон на ремъка, а υ2 скоростта на водещия клон. Ако пренебрегнем еластичното преплъзване,периферните скорости на шайбите са равни на линейната скорост на ремъка, тоест υ1 = υ2 и приблизителната стойност на предавателното отношение е

i1,2 = ω1 / ω2 = dp2 / dp1

Ако се отчете преплъзването на ремъка - { = 0,01 до 0,03), точната му стойност ще бъде:

I1,2 = ω1 / ω2 = dp2 / (1 - ψ )dp1 ≈ dp1 /dp1"

От формулата е ясно, че " i " зависи малко от натоварването и практически може да се приеме за постоянно.

. При работа на предавката в ремъка възникват различни напрежения:
- опънови напрежения във водещия - σ1 = F1 /Аp и във водимия σ2 = F2 /Аp клонове на ремъка, Аp е сечението на ремъка;
- напрежение от предварителното опъване на ремъка σ0 = F0 /Ap
- напрежение от периферната (полезната) сила σn = Ft /Аp
- напрежение от центробежната сила σv = Fv / Ap = p υ2 , където p e масовата плътност на материала на ремъка, kg/m3
- напрежение на огъване на ремъка върху шайбата σог = Е. h /dp
- Максималното напрежение в повърхностните нишки на ремъка при навлизането му върху задвижващата малка шайба ще бъде
σmax = σ1 + σv + σог

На практика якостта на ремъка не е решаваща, тъй като се оказва, че предавката загубва теглителна способност (буксува) преди скъсването на ремъка. Като основни критерии за работоспособността на ремъчните предавки се приемат теглителната способност и дълготрайността на ремъка.

Теглителна способност на ремъчните предавки се определя от взаимодействието (сцеплението) на ремъка c шайбите. Изчисляването на ремъчните предавки се извършва чрез така наречените теглителнихарактеристики (криви на преплъзване), които се построяват по опитни данни. По абцисната ос се нанася коефициентът на теглене φ , определен от израза:

φ =(F1-F2) / (F1 + F2)=Ft /2F0 = σn /2σ0 а по ординатата - коефициентът на преплъзване ψ коефицентът на полезно действие на предавката η .

Коефициентът на теглене φ показва каква част от предварителното опъване на ремъка се използува за предаване на полезно натоварване, тоест това е безразмерна характеристика на натоварването на предавката.

В началния участък на кривата на приплъзване от 0 до φ0 характерът й е почти праволинеен и това е зоната на еластично преплъзване. При увеличаване на натоварването - от φ0 до φmax се появява частично, а след това и пълно буксуване. Работното натоварване трябва да се избира малко преди критичната стойност φ0 , при което се получава и максималната стойност на к.п.д. Работата в зоната на частично буксуване се допуска само при кратковременно претоварване, например в пусковия режим. В тази зона ремъкът бързо се износва, а к.п.д. рязко намалява поради увеличените загуби от триене. К.п.д. наремъчните предавки зависи от загубите от преплъзване на ремъка, вътрешното триене при огъването му, загуби в лагерите и от степента на натоварване на предавката. При натоварвания близки до номиналните максималната стойност на к.п.д. за предавки c плосък ремък е η = 0,97, а за такива c клинов и многоклинов ремък - η = 0,96.

Ремъчна предавка c плосък ремък - предавките c плосък ремък са прости по конструкция и се използуват при големи междуосови разстояния и високи скорости. Изборът на плосък ремък се извършва на базата на кривите на преплъзване. Въз основа на експериментални данни се препоръчва напрежението от предварителното опъване да бъде σ0 = 1,6...2,0 МРа. Полезното напрежение от предавания момент [σn]0 на ремъка в оптималната за работа точка φ0 се дава в справочниците в зависимост от вида на ремъка и важи за стандартни условия на работа и изпитване: хоризонтална отворена предавка, α = 180°, υ = 10 m/s, натоварване без удари. При реалните предавки условията на работа се различават от стандартните, което се отчита c корекционни коефициенти. Допустимото полезно напрежение в този случай се определя по формулата

[σn] = [σn]0 K1 К2 K3K4 ≥ Ft /b.δ

където K1 e коефициент, който отчита влиянието на ъгъла на обхващане α1 на малката шайба; К2 - коефициент, който отчита влиянието на скоростта; К3 - коефициент, който зависи от характера на натоварването (неравномерност, удари); К4 - коефициент, който отчита вида на предавката (отворена, полукръстосана, кръстосана). Стойностите на тези коефициенти са дадени в стандарта и в справочниците.

От зависимостта [σn] = [σn]0 K1 К2 K3K4 ≥ Ft /b.δ при избрана дебелина на ремъка δ и изчислено [σn] се определя широчината на ремъка b и се закръглява до по-голямата стандартна стойност. В последно време се изработват нов тип плоски ремъци на основата на полиамидни смоли армирани c капронови корди. Те имат висока статична иуморна якост и при малка дебелина 0,4 до 1,2 mm предават значителни мощности (до 15 KW), могат да работят c малки диаметри на шайбите и c високи обороти. Свързват се чрез залепване или се изработват като затворена лента c определена дължина.

Ремъчна предавка c клинов ремък - Клиновете ремъци се използуват при сравнително малки между осови разстояния и големи предавателни отношения.В предавката работят един или по-често няколко (до 8) ремъка. Използуването на няколко по-тънки ремъка вместо един c голяма височина на сечението позволява да се намалят огъващите напрежения и ремъкът да работи c шайби c по-малък диаметър. Клиновете ремъци работят със страничните си стени. По този начин се уве-личават силите на триене между ремъка и шайбата, а от там се увеличава и теглителната им способност. При нормална работа ремъкът не трябва да опира в дъното на канала на шайбата, нито да излиза над него. В първия случай ремъкът ще работи като плосък, а във втория ръбът на канала бързо износва ремъка.

Предавка със зъбен ремък - Предавката със зъбен ремък е съвременна механична предавка, която в последно време c успех замества зъбните и верижните предавки в задвижванията на много машини от електронната апаратура и роботиката до двигателостроенето, металорежещите машини и тежкото машиностроене. Предавката се осъществява c армиран плосък ремък, по вътрешната страна на който има зъби c определен профил. Те влизат в зацепване със съответни впадини на зъбноремъчните шайби. По такъв начин предавката работи на принципа на зацепване, а не на триене, т. е. по принцип на работа тя е като верижната предавка. Към ремъчните предавки тя се отнася условно по името и конструкцията на гъвкавия елемент -ремъка. Принципът на зацепване отстранява преплъзването, не е необходимо голямо предварително опъване, теглителната способност малко се влияе от ъгъла на обхвата и от междуосовото разстояние. Това позволява да се проектират предавки c по-малки размери и c големи предавателни отношения - i=12. Еластичността наремъка и назъбите му намаляват до минимум шума и динамичните натоварвания.