Реферат психологична характеристика на старостта

Колкото и да се опитваме да задържим или да забавим скоростта на стареенето, то неизбежно се случва. Това може да ни натъжи, но не е задължително. Напреднала възраст се счита, когато човек е между 66 и 89 и тя е много разнолика. В едни хора е силно изразена, а в други не толкова. Едни я посрещат в добро здраве, трудоспособни, те се поддържат физически и душевно, черпят сили от отдаване на любими дейности. А други- не са добре здравословно и това заема почти цялото им внимание. Тези здравословни проблеми у тях са оказали влияние на външния им вид и движенията, тези хора понякога ги обхваща отчаяние, но се предават- и в най-трудните моменти надеждата преобладава.

Склонността да се приписват резултати от действията на външни фактори се нарича „външен локус на контрола“ (екстерналност).

Склонността да се приписват резултати от действията на вътрешни фактори се нарича „вътрешен локус на контрола“ (интерналност). Вътрешни фактори тук са свойствата на личността на индивида: неговите усилия, собствените положителни и отрицателни качества, наличието или отсъствието на необходими знания, умения и навици.
Интерналите разчитат на себе си, на своите умения, те са амбициозни и самоуверени. Те могат да бъдат психически нестабилни и невротични, когато бъдат възпрепятствани.
Екстерналите от друга страна често мислят, че шанса, късмета и съдбата са повлияли за успехите им. Те лесно понижават тревожността си, като приписват неуспехите си на същите фактори. Те живеят релаксиращ и безгрижен живот.
Има схващане, а и някои изследвания показват, че със напредване на възрастта вътрешния локус на контрола се повишава.
Резултати от изследвания показват, че дълголетниците са често екстернали. Атрибутирането на случващото се на външни фактори обяснява и повишената религиозност в този период. Те често са несигурни в себе си, което води до раздразнителност, нежелание за общуване, егоцентризъм.
Външната локализация на контрола има и положителни страни. Дълголетниците запазват интереса си към обществено-политическия живот, културата, науката.
Смъртта е последното събитие, с което се затваря страницата на живота. Раждането и животът са неизбежни събития и ако асоциираме раждането със радост и надежда, то смъртта със тъга и отчаяние. Тези мисли са породени още от детството и това чувство не ни напуска и през периода на напредналата възраст.
Според изследванията на Кюблер-Рос* има пет стадия на приемане на смъртта.
Първият е отричане и изолация. Обикновено е временен защитен механизъм и после бива заменен от частично приемане.
Следващият период е гняв. Когато човек осъзнае, че действително ще умре и е изпълнен с ярост и гняв.
Третият период е пазарлъка, когато човек се пазари със своя Бог за повече време.
Следва депресията, когато човек осъзнава, че пазарлъка не е проработил и времето изтича, той става депресиран и безпомощен.
Приемането е последния пети стадий. Човек приема края си и чака смъртта спокойно.
Но в крайна сметка моделът на стареене, който всеки човек следва, зависи от неговата индивидуалност и уникални житейски обстоятелства. Стареенето е генетично програмиран процес, който включва сложни възрастови изменения на всички нива в организма. А психичното стареене е продължителен постепенен процес на психични промени с тенденция към снижение на някои функции, но възрастта,в която те се изявяват, и степента на промяна варират в широки граници при отделните хора.

Използвана литература:

1. 
   Т. Гергов (2015). Личностни аспекти на старостта
   
2. 
   Р. Стаматов, Б. Минчев. Психология на човека
   
3. 
   Л. Георгиев (2011). Психология на възрастите
   

*Ерик Хомбургер Ериксон (на немски: Erik Homburger Erikson) е германски психолог и психоаналитик от еврейски произход, известен с теорията си за социалното развитие на човешките същества.