Реферат Развитие на отношението към хората с увреждания в исторически контекст
Изтегляне 56.35 Kb.
|
|
Великотърновски Университет “Св. Св. Кирил и Методий” Реферат Развитие на отношението към хората с увреждания в исторически контекст Изготвил: Мартина Вълчева Факултетски номер:2005011349 Специалност: Начална училищна педагогика и специална педагогика Историята на отношението към хората с увреждания преминава сложен и интересен път ,в който се преплитат схващания ,вярвания и представи на човека за света и за дадената епоха. Отричането от хората с увреждания до по-нататъшното им приобщаване към обществото. Човешката предистория е недостатъчно изяснена и се основава до известна степен на хипотези , догадки и предположения. Представите на древните народи за нарушения и проявени аномалии намират отражение в митовете, легендите и вярванията. Сакралната атмосфера създава условия дадено лице с нарушения да бъде обявено за обсебено от духове, за пророк или за обсебено от висша благодат и сила в зависимост от съществуващите нрави , обичаи ,митове и обяснителни модели на света. Предполага се ,че по-честата участ на лицата с различен по вид нарушения е била свързана с тяхното унищожаване, тъй като те не са могли да се включат пълноценно в живота на племето и са създавали затруднение на останалите. Уврежданията и инвалидността сред човечеството съществуват още от зората му .В различните епохи се оценява нееднозначно. В Древна Гърция например децата родени с увреждания били убивани. Тази практика е наложена основно в доминиращите по това време в Спарта и другите градове държави ,сред които преобладава тенденцията за изграждането на силна и здрава държава .В тази епоха било издигнато в култ здраво и добре развито тяло. В този контекст хората с увреждания били предпоставка за отслабване на държавата. Смятало се е , че в бъдеще те ще се превърнат в тежест за обществото ,да го отслабят и по този начин да навредят на държавата. Подобни ценности и норми са преобладавали и в Рим. През 499г.пр.н.е. е издаден закон ,според който слабите и увредени деца трябва да бъдат умъртвявани. С разпространението на християнството в Европа схващането за хората с увреждания придобива противоречив характер. Уврежданията са приемани като божие наказание за греховете на даден човек. От друга страна обаче от обществото се е изисквало да оказва помощ на болните и немощните. През Средновековието освен религиозен се включва и морален аспект за уврежданията сред хората .Уврежданията са приемани като позор, божествено наказание .През тази епоха хората с видими увреждания и телесни аномалии са съдени и измъчвани .Инвалидността се асоциирала с чувството за вина, срам и нисък социален статус не само за този, който е носител на различните увреждания, но и на цялото му семейство. През шестнадесети-седемнадесети век в Европа настъпва значителна промяна в отношението към хората с увреждания. През тези столетия успоредно с развитията на схващанията за лудостта ,страдащите от различни болести и увреждания, са подлагани на медикализация и институционализация .Медицината много бързо измества религията като модератор на социални норми и ценности в обществото. Тя се превръща и в своеобразна институция за социален контрол. През деветнадесети век се разширява ролята на лекарите в обществото .Причините за инвалидността се търсят в редица заболявания ,травма или някаква външна причина водеща до увреждане на физическото здраве и изисква специално лечение .Създават се различни програми за въздействие върху индивидуалните нужди. След Втората световна война се обръща по-голямо внимание за възстановяването на инвалидите, както и на включване на други помощни и рехабилитационни методи. През 1960г. американски социолог С. Наги залага на рехабилитацията и функционалните ограничения и инвалидността. Много професионалисти от различни области вземат различни мерки за премахване на вече съществуващи архитектурни ,сензорни ,когнитивни, обществени и икономически бариери. На инвалидите започва да им се дава възможност за обучение и трудоустрояване ,както и достъп до различни обществени средства. Инвалидността започва да се възприема като нормална част от живота на човека. Хората с увреждания имат същото право на образование, свободно изразяване на мнение, достъпност, информираност, зачитане наличността им и правото им да бъдат пълноправни членове на обществото. Несъмнено е, че в последно време нараства готовността на обществото ни да обърне по-сериозно внимание на хората с увреждания .Доказателство за това са динамичните промени в законовата уредба. Новата социална стратегия има за цел да превърне досегашната пасивна социална защита в активна социална политика, която ще създаде справедлив социален ред. Конкретни приоритети е насочването на някои социални услуги към хората с увреждания .Твърде дълго техните проблеми се създаваха от ощетяващото ги общество , което се вглеждаше по-скоро в техните недостатъци, а не в потенциала им. Създават се специализирани институции занимаващи се с хората с увреждания като: -Специализирани институции за деца-дом за деца лишени от родителска грижа, дом за деца с физически увреждания ,дом за деца с умствена изостаналост ,дневен център за деца с увреждания. -Специализирани институции за лица-дом за възрастни хора с умствена изостаналост, дом за хора с физически увреждания, дом за възрастни с психични разстройства, дом за възрастни хора със сетивни нарушения, дом за възрастни хора в деменция, домове за стари хора. Инвалидността изразява различно. Хората с увреждания се делят на такива с: -Физически увреждания-увреждане на фина и груба двигателна способност на части от тялото. Те могат да бъдат вродени и придобити. Тези често използват за придвижването си специални устройства като инвалидни колички , патерици и протези. -Сетивни увреждания-при тях са увредени някои сетива. Предимно това са зрителни и слухови увреждания. Зрителните увреждания се изразяват в слепота, която може да бъде частична и цялостна ,и така също времена и постоянна .Голяма част от засегнатите могат да си възвърнат зрението при правилно лечение. За успешна рехабилитация на слепите хора важна роля играе отношението на обществото към слепотата. Пръв инициатор и идеен вдъхновител на педагогиката за зрително затруднени у нас е проф. Иван Шишманов .Като министър на просветата той командирова доктора по педагогика Стойчо Донев във Виена, за да се запознае с обучението провеждано със слепи деца. През 1905г. Започват първите занятия в училище за слепи деца, което през 1906г. прераства в Държавен институт за слепи .Използван е шрифтът на Брайл. Обръща се внимание на интегрираното обучение между зрително затруднените и виждащите ученици с оглед на максимална социализация. През 1951г. е създаден Съюзът на слепите в България ,който разгръща активна дейност за медицинско ,социално-битово ,професионално и културно обезпечаване на лицата със зрителни затруднения. Слуховите увреждания ,тежкото чуване и глухотата са състояния ,при които хората не са в състояние да чуят някои честоти на звука, които чуват здравите хора. Българската педагогика за лица със слухови увреждания се заражда под влиянието на немския сурдопедагог Фердинанд Урбих ,който на 15април 1898г. открива в София частно училище за глухонеми, което по-късно става държавно. Създава се Дружество за закрила на глухонемите в България. -ОБОНЯТЕЛНИ И ВКУСОВИ УВРЕЖДАНИЯ-най-често са свързани с напредване на възрастта. -СОМАТОСЕНЗОРНИ УВРЕЖДАНИЯ-неспособността за усещане на допир. Най-често е свързана с увреждане на нервната система. -ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ЗАТРУДНЕНИЯ-интелектуална недостатъчност наричана още умствена изостаналост е отклонение от нормалното психично здраве , което се изразява в цялостна изостаналост или недоразвитие на личността. -ЛИЦА С ЛОГОПЕДИЧНИ ПРОБЛЕМИ-след дългогодишни проучвания , през 1924г. се създава първото Говорно-лечебно заведение, което е поместено в училището за глухи на Ф .Убрих. Това училище съществува само две години .През този период започва тяхното задълбочено изучаване. За да се улесни живота на хората с увреждания се приемат закони и наредби свързани с тяхната интеграция- Закон за защита, рехабилитация и социална интеграция на инвалидите(1995),Закон за детето(2001).В закона на българската просвета се регламентира правото на всяко българско дете, включително и със СОП. Въвеждат се масово индивидуални форми на обучение за деца с увреждания. Пълноценното участие на хората с увреждания в семейството, социалните групи и обществото е главен елемент в живота на всеки човек. Правото на равенство e заложено във Всеобща декларация за правата на човека независимо от неговото физическо и психическо здраве. Много често хората ,с които контактуват инвалидите не оценяват техният вътрешен потенциал и те биват дискриминирани. Според специалистите в областта на общественото здраве, намаляването на проблема с инвалидността и интеграцията на хората в неравностойно положение в обществото може да се постигне, чрез повишаване на съзнанието и отношението на обществото към тях. Инвалидността трябва да се изучава, дискутира, намалява и предотвратява .Всичко това се допълва с различни програми, които наред с осигуряването на медицински, социални и педагогически услуги предвиждат участие на общините и семействата. По този начин даже и лица с много тежка форма на инвалидност могат в голяма степен да водят независим живот. Инвалидността трябва да се приема като част от живота на човека .ТЕ-хората с увреждания също имат душа и сърце, което много често е наранявано от нас. Нека бъдем съпричастни, нека бъдем човечни. Използвани източници: 1.Йорданова, Ели Отношението на общество към инвалидите http://zdrave.rozali.com/psihologia-zdrave/p16347.html посетено на 24.10 2020 2.Стоянова, Вела Терминология и дефицити на концепта ,,интелектуална недостатъчност" http://www.diuu.bg/ispisanie/broi20/20kt/20kt8.htm И други..... Изтегляне 56.35 Kb. Сподели с приятели:
|