Закон за марките и географските означения, Закон за промишления дизайн, Закон за патентите, Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни, Закон за топологията на интегралните схеми



Дата08.10.2017
Размер57.58 Kb.






Видове ИС .Закрила . Ролята за Т/О
Интелектуална собственост – правни основания и законодателно регулиране Понятието “интелектуална собственост” е сравнително ново понятие, утвърдило се през 50-те г. на ХХ век. То определя изключителните права за определен вид обекти, творения на човешкия ум. В правния отрасъл “интелектуална собственост” се включват подотраслите: Авторско право, Индустриална собственост, Конкурентно право, а така също и проблемите, свързани с Интернет и регулирането на отношенията в мрежата. Обектите на интелектуалната собственост могат да бъдат представени в три основни групи:Интелектуална собственост – правни основания и законодателно регулиране Понятието “интелектуална собственост” е сравнително ново понятие, утвърдило се през 50-те г. на ХХ век. То определя изключителните права за определен вид обекти, творения на човешкия ум. В правния отрасъл “интелектуална собственост” се включват подотраслите: Авторско право, Индустриална собственост, Конкурентно право, а така също и проблемите, свързани с Интернет и регулирането на отношенията в мрежата. Обектите на интелектуалната собственост могат да бъдат представени в три основни групи:

INCLUDEPICTURE \d \z "int_s.jpg"

Правото върху индустриална собственост възниква чрез регистрация на обектите в компетентен държавен орган – патентните ведомства. Най-важният международен акт в областта на индустриалната собственост е Парижката конвенция за закрила на индустриална собственост. В РБ по-важните нормативни актове, които регламентират материята са: Закон за марките и географските означения, Закон за промишления дизайн, Закон за патентите, Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни, Закон за топологията на интегралните схеми.

По правило авторските права възникват за автора автоматично още със създаването на произведението, което означава, че не е необходимо произведенията да бъдат регистрирани. Нормативната уредба на авторското право включва както вътрешни, така и международни нормативни актове. Значението на международното право в областта е важно не само защото в голяма степен предопределя развитието на вътрешното право на съвременните държави, но и защото фактическото използване на благата, които са обект на авторско право, е лесно осъществимо и извън държавата на създаването й. Това предопределя и необходимостта от защита на правата на авторите и извън територията на страната, в която са възникнали. По-важните международни актове в областта са: Бернска конвенция за закрила на литературните и художествени произведения от 1886 година; Универсална конвенция за авторското право от 1952 година; Римска конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации от 1961 година; Женевска конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено използване на техните записи от 1971 година; Договор за международна регистрация на аудио-визуални произведения от 1989 година, Конвенция от 1967 г. за създаване на Световна организация за интелектуална собственост.

Вътрешноправните източници в областта на авторското право в България са съобразени с изискванията на международните норми. Най-важните нормативни актове са Конституцията на РБ и Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП). Съществуват норми и от други закони, както и редица подзаконови актове, които имат отношение към материята.

Неразкрита информация

Третият дял в областта интелектуална собственост - неразкритата информация, е познат и със синонимите know-how, търговска или промишлена тайна. Характерното тук, е че закрилата върху дадена информация, която е ценна за предприятието по една или друга причина, се осигурява чрез запазването й в тайна, за което предприятието полага специални усилия.


Правото върху индустриална собственост възниква чрез регистрация на обектите в компетентен държавен орган – патентните ведомства. Най-важният международен акт в областта на индустриалната собственост е Парижката конвенция за закрила на индустриална собственост. В РБ по-важните нормативни актове, които регламентират материята са: Закон за марките и географските означения, Закон за промишления дизайн, Закон за патентите, Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни, Закон за топологията на интегралните схеми.

По правило авторските права възникват за автора автоматично още със създаването на произведението, което означава, че не е необходимо произведенията да бъдат регистрирани. Нормативната уредба на авторското право включва както вътрешни, така и международни нормативни актове. Значението на международното право в областта е важно не само защото в голяма степен предопределя развитието на вътрешното право на съвременните държави, но и защото фактическото използване на благата, които са обект на авторско право, е лесно осъществимо и извън държавата на създаването й. Това предопределя и необходимостта от защита на правата на авторите и извън територията на страната, в която са възникнали. По-важните международни актове в областта са: Бернска конвенция за закрила на литературните и художествени произведения от 1886 година; Универсална конвенция за авторското право от 1952 година; Римска конвенция за закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации от 1961 година; Женевска конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено използване на техните записи от 1971 година; Договор за международна регистрация на аудио-визуални произведения от 1989 година, Конвенция от 1967 г. за създаване на Световна организация за интелектуална собственост.

Вътрешноправните източници в областта на авторското право в България са съобразени с изискванията на международните норми. Най-важните нормативни актове са Конституцията на РБ и Закона за авторското право и сродните права (ЗАПСП). Съществуват норми и от други закони, както и редица подзаконови актове, които имат отношение към материята.

Неразкрита информация

Третият дял в областта интелектуална собственост - неразкритата информация, е познат и със синонимите know-how, търговска или промишлена тайна. Характерното тук, е че закрилата върху дадена информация, която е ценна за предприятието по една или друга причина, се осигурява чрез запазването й в тайна, за което предприятието полага специални усилия.


Обекти на интелектуалната собственост са творенията на човешкия ум, на човешкия интелект. Интелектуалната собственост се дели на две големи групи: индустриална собственост и художественасобственост.


Индустриалната собственост включва основно патентите за изобретения и полезни модели, индустриалния дизайн, търговските марки и марките за услуги, географските наименования за местопроизход на стоките и други индустриални означения, както и закрилата от нелоялна конкуренция. Към тази група се включват и фирмените научно-технически и мениджърски тайни и секрети, обединени в понятието "ноу-хау".
Художествената собственост включва в себе си собствеността върху произведенията на литературата, науката и изкуствата, вкл. филми и други аудио-визуални произведения, произведения на архитектурата, фотографията, компютърни програми, изпълнения на оркестранти, певци и артисти и др.
Общото между двата клона на интелектуалната собственост е, че става дума за обекти, които са продукт на интелектуалния, творческия труд на човека. Различното е в сферата и в начина на приложение на обектите. Индустриалната собственост, както подсказва и самото й наименование, се създава и реализира основно в индустрията, като тя влиза в имуществото на фирмата и се обособява във фирмения баланс като дълготрайни нематериални активи. Художествената собственост обхваща обекти, чието създаване и реализация са свързани главно с духовната сфера на човека, с неговия живот и дейност в областта на културата и науката.
Обектите на интелектуална собственост имат специфичен режим на правна закрила и на икономическа реализация, установен по законодателен начин в съответната държава. Съобразно този режим за индустриалната собственост е изградена патентната система, а за художествената собственост - авторскоправната система. Тези две системи в международен организационен аспект се обединяват от Световната организация за интелектуална собственост. В международен икономически аспект проблемите на интелектуалната собственост произтичат от Международното споразумение за търговските аспекти на интелектуалната собственост и изградената във връзка с това Международна търговска организация.



BULGARIAN ASSOCIATION OF TEXTILE AND CLOTHING (BATEC)
This event has been implemented with the financial support of the European Community’s PHARE programme. The views expressed herein are those of the participants and BATEC and can therefore in no way be taken to reflect the official opinion of the European Commission.

Това събитие бе осъществено с финансовата подкрепа на програма ФАР на Европейската общност. Изразените на него възгледи са на участниците и БАТЕК и затова по никакъв начин не могат да бъдат взети като отражение на официалното мнение на Европейската комисия.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница