Република България е страна в няколко международни договора, свързани с международната търговия, включително в Конвенцията за консуларни отношения на ООН от 1963 г
Изтегляне 15.77 Kb.
|
|
Mеждународните източници на право могат да станат част от вътрешното право на държавата по различни начини, като примери за това включват конституционния закон, обикновенните закони, правните актове на изпълнителната власт и решенията на съдилищата. Когато международен договор е ратифициран и транспониран в националното законодателство, то става част от вътрешното право на държавата. Приоритетът на международните норми пред националните норми зависи от конкретната система на всяка държава. В много държави международните договори имат приоритет пред вътрешните закони и правни актове, докато в други държави това не е така. В Европейския съюз например, международното право има приоритет пред националното право, когато има противоречия между двата източника на право. Това означава, че ако национален закон на държава-членка на ЕС е в противоречие с правото на ЕС, правото на ЕС има приоритет. Приоритетът на международните източници на право е важен за осигуряване на съгласуваност и ефективност на правната система в световен мащаб. Република България е страна в няколко международни договора, свързани с международната търговия, включително в Конвенцията за консуларни отношения на ООН от 1963 г. и в Споразумението за търговско-икономическо сътрудничество между България и Руската федерация от 2000 г. Консулската конвенция на ООН урежда правата и задълженията на консулските служители във връзка със защитата на интересите на гражданите на държавите, които ги назначават, и на други граждани, които се нуждаят от техните услуги. Търговската спогодба между България и Русия има за цел да насърчи и улесни търговското и икономическо сътрудничество между двете държави чрез обмен на информация и насърчаване на бизнеса между компаниите. Въпреки че тези два договора имат различни цели и обхват, те имат някои общи черти. Например, и двете са международни договори, които са приети от България като страна. Когато международни договори са приети от държавата, те могат да се прилагат като част от вътрешното право на тази държава, при условие че те не противоречат на конституцията или други закони на държавата. В такъв случай международните договори имат приоритет пред вътрешните закони, които им противоречат.Едно от основните различия между договорите е, че Консулската конвенция се отнася до консулските отношения, докато Търговската спогодба се отнася до търговията и икономическото сътрудничество. Търговската спогодба също така предвижда конкретни мерки, като насърчаване на инвестиции, насърчаване на свобoдата на словото. Принципът на автономията на волята е важен елемент в търговското право и представлява основата на свободното договаряне. Той осигурява на страните в търговските сделки да създадат взаимно съгласие, като те имат свободата да определят условията на договора и да го сключат по своя воля. Автономията на волята означава, че страните в търговските сделки са свободни да изберат правото, което ще регулира техните отношения. Това право може да бъде националното право на една от страните, общите правила на международното частно право или международните търговски обичаи и практики. Съгласно принципа на автономията на волята, страните в търговските сделки могат да определят и условията за разрешаване на споровете, като могат да изберат арбитраж или съдебно разбирателство в определена юрисдикция. Този принцип има голямо значение за международните търговски сделки, където страните могат да се различават по националност, култура, правно образование и други фактори. Въпреки това, автономията на волята не е безгранична. Границите на свободата на договаряне включват нарушения на задължителните норми на националното право, на добрите нрави и на обществения ред. Освен това, договорите, които са противоречиви на задължителните норми на националното право или на международния обществен ред, могат да бъдат недействителни. В международния контекст, автономията на волята е регулирана от Хагската конвенция от 1 юни 1958 г. за международно частно право в областта на договорите (Хагската конвенция). Тази конвенция се прилага в случаите, когато страните в договора са от различни държави и континенти. Международната търговия е свързана с необходимостта от международно плащане, който може да бъде осъществен по няколко начина. Документарният акредитив и инкасото са два основни механизма на международното плащане, които се използват широко в международната търговия. Документарният акредитив е договореност между банката на купувача (издателя на акредитива) и банката на продавача (бенефициента), която гарантира плащането на определена сума на бенефициента при изпълнението на определени условия, както са посочени в документа на акредитива. Тези условия обикновено са свързани с представянето на определени документи, като например фактура, товарни разписки или документи, които доказват изпълнението на условията на сделката. Купувачът, който желае да купи стоки или услуги, инициира акредитива, като по този начин осигурява на продавача, че ще получи плащане при изпълнението на условията на акредитива. Акредитивът се използва като основно средство за осигуряване на плащането за международни търговски сделки, като защитава интересите на както купувача, така и продавача. Инкасото, от друга страна, е механизъм на международно плащане, при който банката на продавача посредничи в събирането на плащанията от купувача, но не гарантира плащането като при акредитива. В този случай банката на продавача изпраща документи, свързани с търговската сделка, към банката на купувача, която след това изпраща документите до купувача. Когато купувачът плати на своята банка, банката прехвърля плащането към банката на продавача, която след това плаща на продавача. Външнотърговските сделки включват множество уговорки, които се уреждат в договори между търговските страни. Тези уговорки могат да бъдат разделени на три основни категории: уговорки, свързани с цената, уговорки за доставката и уговорки за плащането. Уговорките, свързани с цената, могат да бъдат различни в зависимост от продукта и услугата, които се продават. Например, могат да включват фиксирана цена, цена, базирана на търговска формула, цена с променливо количество и други. Важно е търговските страни да уредят тези уговорки, за да предотвратят неясноти и спорове по време на изпълнението на договора. Уговорките за доставката включват условията за транспортиране на стоката, сроковете за доставка, опаковката на стоката и други. Тези условия са от съществено значение за успешното изпълнение на външнотърговските сделки, тъй като могат да доведат до закъснения, повреда на стоката или загуби, ако не са уредени ясно. Уговорките за плащането определят начина и срока за плащане на продуктите или услугите. Те могат да бъдат различни в зависимост от търговските страни и вида на сделката. Например, уговорките могат да включват авансово плащане, платежни срокове, условия за отложено плащане и други. Важно е да се уредят ясни условия за плащане, за да се предотвратят спорове и забавяния в изпълнението на договора. Някои други уговорки, които се използват във външнотърговските сделки, включват уговорките за гаранцията на качеството на стоката или услугата, уговорките за съдебното разрешаване на спорове и др. Изтегляне 15.77 Kb. Сподели с приятели:
|