РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ
ЗА РАЗВИТИЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДНИЯ СЕКТОР
ДО 2015 Г.
Май 2004
СЪДЪРЖАНИЕ
Списък на основните термини
|
4
|
6
|
|
|
|
ВЪВЕДЕНИЕ
|
7
|
|
|
|
|
ПЪРВА ЧАСТ
|
9
|
56
|
I. Основни принципи и връзка с други документи
|
9
|
13
|
1. Основни принципи
|
9
|
10
|
2. Хармонизация с други национални стратегии и програми
|
10
|
13
|
|
|
|
II. Изводи от анализа на състоянието на водния сектор
|
14
|
21
|
1. Достижения и силни страни
|
14
|
16
|
2.. Проблеми и слаби страни
|
16
|
19
|
3.Възможности
|
19
|
20
|
4. Заплахи
|
20
|
21
|
|
|
|
ІІІ. SWOT-АНАЛИЗ НА ВОДНИЯ СЕКТОР
|
21
|
24
|
|
|
|
ІV. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ
|
25
|
28
|
1. Дългосрочна стратегическа цел на страната в областта на водния сектор
|
25
|
26
|
2. Цели и индикатори
|
26
|
28
|
|
|
|
V. ПОЛИТИКИ И ПРИОРИТЕТНИ ДЕЙНОСТИ В ОБЛАСТТА НА ВОДНИЯ СЕКТОР
|
29
|
55
|
1. Политика по управление на водите на основата на естествените речни басейни
|
29
|
39
|
2.Политика по собствеността
|
39
|
44
|
3.Политика за управление и стопанисване на публичната инфраструктура в областта на водите
|
44
|
45
|
4.Политика по финансиране
|
45
|
48
|
5.Приоритетни действия за реализация на политиките
|
49
|
55
|
|
|
|
VІ. МОНИТОРИНГ И ОЦЕНКА
|
56
|
|
|
|
|
ВТОРА ЧАСТ
|
1
|
93
|
|
|
|
I. Състяние на водните ресурси
|
1
|
38
|
|
|
|
II. ИНСТРУМЕНТИ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ В ОБЛАСТТА НА ВОДНИЯ СЕКТОР
|
39
|
53
|
|
|
|
IIІ. АНАЛИЗ НА ОТРАСЛИТЕ И ЕЛЕМЕНТИТЕ ВЪВ ВОДНИЯ СЕКТОР
|
54
|
93
|
Списък на основните термини
Воден сектор е секторът, чрез който се осъществява политиката за осигуряване на вода за населението и икономиката на страната.
Отрасъл във водния сектор е отделна област на стопанската дейност, която ползва природна вода и/или генерира отпадъчни води.
Услуги във водния сектор са всички услуги, предоставяни от държавата за домакинствата, обществените институции или за всяка икономическа дейност, свързани с осигуряване на вода като природен ресурс и осигуряване на заустването на отпадъчните води.
Басейново управление на водите е интегрираното управлението на водите на основата на естествените речни басейни.
Възвращаемост на разходите за водни услуги е пълното възвръщане на разходите за предоставяне на водните услуги включително разходите за ресурса и опазване на околната среда.
Икономически регулатор на водния сектор е регулиране на цената на водната услуга чрез таксите за водоползване и таксите за замърсяване на водите.
Водоснабдителна система е съвкупност от довеждащи и разпределителни водопроводи и съоръжения, чрез които се извършва добиване на природни води, пречистване и/или обеззаразяване до необходимите качества и доставяне до потребителите.
Канализационна система е съвкупност от канализационни проводи, колектори и съоръжения чрез които се извършва отвеждане на отпадъчните води, пречистване до необходимите качества и заустването им в съответния воден обект.
Хидромелиоративна система е съвкупност от съоръжения, технически средства и оборудване за добиване, съхраняване, доставка и разпределяне на водата за напояване на земеделските култури и за събиране и отвеждане на излишни води от преовлажнени земеделски земи с цел поддържане на подходящ водновъздушен режим на почвата.
Хидроенергийна система е система от съоръжения за използване на енергията на водата.
Трансгранични води са повърхностни или подземни води които обозначават, пресичат или се намират на границата между две или повече държави; случаите когато трансграничните води се вливат пряко в морето, тези трансгранични води завършват в права линия, пресичаща устието им между точките, намиращи се върху линията на ниската вода по бреговете им.
Воден обект е постоянно или временно съсредоточаване на води със съответни граници, обем и воден режим, в земните недра или в естествено или изкуствено създадени форми на релефа, включително реки, коригирани реки, устия на реки, дерета, водохранилища, заедно с принадлежащите им земи, както и вътрешни морски води и териториалното море.
Питейно-битовото водоснабдяване на населените места и селищните образувания е приоритетна хуманитарна дейност предназначена за задоволяване на основни жизнени потребности на населението.
Глобално изменение на климата е изменение на климатичните фактори въздействащи върху естествения хидрологичен цикъл.
Водни ресурси са повърхностни и подземни води, намиращи се във водните обекти, които се използват или могат да бъдат използвани.
Водностопански отношения са отношенията възникнали в процеса на дейностите на лицата, свързани с ползването, възстановяването опазването на водите и водните обекти.
Възобновяеми ресурси са ресурсите, които естествено се възстановяват или чрез специални дейности могат да бъдат изцяло или частично възстановени и за които се счита за доказано, че се възстановяват с темпове, съпоставими с темповете на тяхната експлоатация.
Влажна зона е район включващ езера, блата, мочурища, торфища или други водни площи, независимо дали са естествени или изкуствени, постоянни или временни с вода която е статична или течаща, прясна, полу-солена или солена, включително морска вода, чиято дълбочина или отлив не прехвърля 6,0 м.
Добра земеделска практика е земеделска практика, която осигурява устойчиво земеделие и осигурява опазването на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.
Еутрофикация е обогатяване на водата с азотни и фосфорни съединения, при което се предизвиква усилен растеж на водорасли и други форми на висша водна растителност и като резултат се поражда нежелано нарушаване на равновесието на намиращите се във водата организми, както и влошаване на качеството на водите.
Замърсяване е прякото или непряко въвеждане в резултат от човешка дейност във въздуха, водата или земята на вещества или топлина, които могат да бъдат вредни за човешкото здраве или за качеството на водните екосистеми или на сухоземните екосистеми, директно зависещи от водните екосистеми. То има за резултат щети върху материалната собственост или влошава състоянието или пречи на местата за отдих и развлечения или други легитимни начини за използване на околната среда.
Заустване на отпадъчни води е въвеждане във водните обекти с отпадъчни води на топлина и вещества, които са в обхвата на тази наредба, с изключение на: а) изхвърляне на материали от драгажна дейност; изхвърляния от кораби в териториалните води на течни и твърди отпадъчни материали; б) изхвърляне от кораби в териториални води на течни и твърди отпадъчни материали.
Изкуствен воден обект е повърхностен воден обект, създаден чрез дейността на човека.
Водоползване е водочерпене, когато водата се отнема от реки, повърхностни или подземни резервоари и се връща след употреба в естествения воден обект, консумиране, когато водата се черпи, но не се връща в обекта и не е на разположение за последваща употреба и ползване, когато употребата й на място за навигация риболов; рекреационни цели; обезвреждане на отпадни води или за производство на хидрокинетична енергия.
Индивидуални емисионни ограничения са стойностите за веществата и показателите за качество на отпадъчните води, определени в разрешителните за ползване на водните обекти за заустване на отпадъчни води.
Комплексно разрешително е индивидуален административен акт, предоставящ разрешение за експлоатация на определена инсталация или на дадена част от нея при определени условия, които гарантират съответствието на инсталацията с изискванията на глава седма. Едно разрешително може да се отнася до една или повече инсталации (или до части от различни инсталации), които са разположени на една и съща площадка и са експлоатирани от един и същ оператор.
Силно модифицирано водно тяло е повърхностно водно тяло, съществено видоизменено в резултат от физични промени от човешка дейност.
Управление на водите - включва дейностите по използване, опазване и възстановяване на водите, както и дейностите по предпазването от вредното им въздействие.
ВЪВЕДЕНИЕ
Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор (НСУРВС) предвижда обществено отговорна, планова, открита и предсказуема политика в областта на управление на водите, тяхното рационално, ефективно и пестеливо използване и справедливото им разпределение за населението и икономиката на страната, както и опазването и възстановяването на качеството на водните ресурси.
Управлението на водният сектор1 е установяване на такова управление на водите, чрез което да бъдат задоволени потребностите от вода в необходимото количество и качество както за осигуряване на живота и здравето на населението, така и за производството на селскостопанска продукция за промишлеността, транспорта и енергетиката, при осигуряването на условия за възпроизводството и развитието на водните екосистеми.
Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор е рамкова стратегия за интегрирано управление на водите в духа на Рамковата директива на ЕС за политиката на общността в областта на водите..
При разработването на НСУРВС са отчетени резултатите и изводите от направеното в изпълнение на предишните стратегически и програмни документи, както и направените за целта проучвания и анализи, свързани с решаването на проблемите за управление на водите и целия воден сектор. В Стратегията са взети предвид: ангажиментите на страната ни свързани с присъединяването към Европейския съюз и свързаното с това управление на трансграничните води при защита на националните интереси; осигуряването на вода на всички граждани и стопански субекти; осигуряване на социално поносима цена на предоставяните услуги за населението; постиженията и проблемите в други области, свързани с водния сектор.
Предлаганата стратегия е в съзвучие с направените заключения на 12-тата сесия на Комисията на ООН по устойчиво развитие проведена от 14 до 30 април 2004 г., които акцентират върху необходимостта от по-големи усилия в световен мащаб за постигане на целите на ООН на хилядолетието по отношение на водата, санитарните условия и населените места, и по-конкретно:
-
постигане на целите на интегрираното управление на водните ресурси до 2005г. и 2015 г. и особено разработването на национални планове за интегрирано управление на водите;
-
взаимовръзката между водите като ресурс и санитарните мерки в цялостния контекст на управлението на природните ресурси и важността на взимане на решения в тази област, съобразени с технологичните, културните и финансови характеристики на отделните страни;
-
включването на проблемите на управлението на водите, отпадъчните води и населените места в националните стратегии за развитие.
А. Първа част
I. Основни принципи и връзка с други документи
1. Основни принципи
Република България е възприела основните начала и принципи на политиката за управление на водите, поставени с Директива 2000/60/ЕС на Европейския парламент и на съвета, установяваща рамката за действията на Общността в областта на политиката по отношение на водите.
При формулиране на основните принципи за осъществяване на рационалното използване на водните ресурси Р.България се ръководи изцяло от поставената цел за постигане на максимално съответствие между провежданата политика на управление на водите в страната и възприетите принципи на устойчива политика за водите на Европейската общност, залегнали в ДИРЕКТИВА 2000/60/ЕС, а именно:
-
Провеждане на координирана и интегрирана политика за водите в Република България на ниво министерства с ясно разписани отговорности в съответствие със сроковете и изискванията на Рамковата Директива по водите с цел възприемане и доразвиване на общи принципи и структури за опазване и постигане на устойчиво използване на водите;
-
Осигуряване на подходяща координация между отделните министерства и със съседните страни за контрол в речните басейни на трансгранични въздействия от използването на водите. По този начин страната ще отговори и на задълженията, които е поела по международни конвенции за опазване и използване на трансгранични водни течения, както и за опазване на пряко зависимите от тях водни екосистеми, сухоземни екосистеми и влажни зони;
-
Определяне на речния басейн като основна единица за съвместно управление на водните ресурси (повърхностни и подземни).
-
Постигане на устойчиво водоползване и опазване на водните ресурси при спазване на принципа за подобряване на екологичното състояние на повърхностните води и осигуряване на добро състояние на подземните води;
-
Предприемане на превантивни действия, за приоритетно отстраняване на екологичните щети при техния източник
-
Пълно въвеждане на принципа “замърсителят плаща” и възвращаемост на пълните разходи за услуги във водния сектор, включително разходите за опазване на околната среда и за ресурса води;
-
Въвеждане на икономически регулатори, целящи насърчаване на устойчивото използване на водите и водната среда;
-
Спазване на принципите за солидарност и зачитане на обществения интерес чрез осигуряване на съгласувани действия и сътрудничество на всички нива на управление;
-
Информационна обезпеченост и включване на широката общественост, включително потребителите на водни услуги в процесите на обсъждане и вземане на дългосрочни решения и при приемане на програми за действия;
-
Интеграция на принципите за опазване на водите и устойчивото им ползване в различни области като енергетика, промишленост, селско стопанство, рибовъдство, регионална политика, туризъм и др.;
-
Създаване на механизми за насърчаване използването на новите технически постижения за икономично потребление на води и подобряване ефективността на съществуващите водностопански системи и съоръжения.
Тези фундаментални принципи намират място и са в основата на настоящата Национална стратегия и са естествено продължение на провежданата от Република България политика в областта на водите.
Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор е съобразена и с изискванията на дъщерните директиви на ЕС в областта на водите, както и на други директиви, имащи отношение към водния сектор, по които Правителството е поело ангажименти в рамките на преговорите по глава “Околна среда:
Правителството на страната работи за постигането на икономически и социален просперитет, изискващ предотвратяването на водни кризи и рискове за здравето на хората. То активно преследва тази цел като застъпва каузата за устойчиво управление на водите във всички европейски и международни организации и техните органи, в рамката на международните конвенции и посредством двустранно сътрудничество с други страни.
Усилията на страната в областта на водите се ускориха и бяха насърчени от възможностите за присъединяване към Европейския съюз, както и възможностите за предоставянето на директна финансова помощ чрез инструментите за предприсъединяване – ИСПА и САПАРД, а на по късен етап структурните и кохезионен фондове на съюза.
2. Хармонизация с други национални стратегии и програми
През 1997 г. българското Правителство прие Стратегия за единно управление на водите в Република България – институционални аспекти. В стратегията бяха набелязани главните цели за устойчива политика -: осигуряване на води за питейно-битови нужди, за рекреация, за балнеолечение; осигуряване на води за производствени нужди на индустрията и енергетиката, за напояване и др. , опазване на околната среда и водните екосистеми, ограничаване на въздействията от наводнения и задушавания.
В стратегията бе отчетено, че конкуренцията между водоползвателите в условията на пазарна икономика, може да ощети околната среда и социално ориентираните водоползвания, поради което междуотрасловият им баланс е възложен на регулиране от страна на държавата.
Отразено бе, че още два аспекта са съществено важни за управлението на водите. Това са: отчитането на икономическата ценност на водата, като природен ресурс и информационното обезпечаване на нейното управление, които трябва да намерят своето място в структурите и механизмите за рационалното управление на ресурса.
Основните принципи, на които бе предвидено да се базира управлението на водите в Република България са: интегрирано управление - комплексност, екологосъобразност, ефективност, приоритетност; речният басейн - основна единица при управлението на водите; йерархичност на управлението; алтернативност и ефективност на управлението; законодателно съответствие на приетите принципи за управление; информационна обезпеченост; научно обслужване и прилагане на системен подход; участие на обществеността и органите на местното самоуправление.
За постигането на горните цели и принципи за управление на водите бе прието:
-
Единно управление на национално ниво за природния ресурс “вода”. Единното управление следва да гарантира балансиране интересите на водоползвателите и да координира общата политика по водите с министерствата и ведомствата, ползващи ресурса за своята дейност.
-
Определяне на единно управление на водите на ниво речен басейн или група речни басейни. Споровете и трансферите на вода между речните басейни се решават от държавния орган на национално ниво.
-
Нивото “Водостопанска система” се управлява по икономически закони, но в рамките, установени от басейновото ниво при спазване на принципите на ефективно, рационално, пестеливо и комплексно използване на водните ресурси.
Приета е схемата за обособяване на функциите по водите в три групи: функции по управление на количеството и качеството на водите; функции по управление на водностопанските системи и съоръжения; координиращи и консултативни функции.
Съгласно новата концепция, лансирана в стратегическия документ от 1997 г. Министерството на околната среда и водите провежда държавната политика в областта на интегрираното и устойчиво управление на водите в количествен и качествен аспект, координира, регулира, балансира и контролира отрасловите и териториални политики свързани с водите, с цел задоволяване на потребностите и запазване на водното богатство за следващите поколения.
Отрасловите министерства, териториалните общности и стопанските структури осъществяват функции свързани с използването на водите в рамките определени от Общата стратегия и политика на Министерство на околната среда и водите.
За реализиране на пълноценно управление, основано на демократични принципи и участие на обществеността се създават и съответните органи с координиращи и консултативни функции.
В изпълнение на поставените задачи от Стратегията от 1997г. за единно управление на водите в Република България – институционални аспекти, бяха изпълнени следните стъпки:
Концентрираха се функциите, отговорностите и информацията за управление на водните ресурси и качеството на водите в Министерство на околната среда и водите.
В Министерство на околната среда и водите се съсредоточиха функциите по разрешаване на ползването водните ресурси от отрасловите министерства, териториалните общности и стопанските структури ;
Укрепи се басейновото ниво на управление на водите главно чрез създадените и кадрово обезпечени към 31.12.2003 г. басейнови дирекции;
Създадоха се и функционират координиращи и консултативни органи – Висш консултативен съвет по водите и басейнови съвети, включващи представители на обществеността, водоползвателите, научни и неправителствени организации, като предпоставка за интегрирано и балансирано управление на водите.
Създадоха се нормативна основа, практическа организация и финансови механизми за събиране на такси за водоползване и ползване на водни обекти и реинвестирането им в приоритетни дейности на водния сектор.
Друг важен стратегически документ в областта на водния сектор е приетата през 2001 г. от Правителството Национална програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване, във връзка с установените промени в климата и свързаното с това намаляване на възпроизводството на естествения хидрологичен цикъл след 1980 г.
В нея са анализирани състоянието на ресурса и проблемите във водния сектор, начертани са главните направления за действие, както и свързаните с тях нормативни, организационни и инвестиционни мерки. Времевия хоризонт на програмата е 2010 г., а основните цели са: запазване на водните ресурси; преодоляване на кризите във водоснабдяването; осигуряване вода за напояване; формиране на знания и съзнание за икономия на водни ресурси. За постигане на тези цели е разработен подробен план за действие.
Предвидените в програмата средства са индикативни и включват Държавния бюджет, външни източници, НФООС (сега Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда) и средства на предприятията.
До момента програмата се изпълнява основно от МОСВ, което финансира чрез ПУДООС изграждането на малки водоснабдителни обекти, канализационни колектори и пречиствателни станции (годишно около 20 млн.лв.) и частично от МЗГ.
През 2001 г. Правителството прие Стратегия по околна среда и план за действие 2000-2006 г., в която е засегнат и водния сектор. Поради характера на стратегията и определените цели свързани с сектор “Вода” в нея са включени основно мерки кореспондиращи с Националната програма за необходимите мерки в условията на тенденция към засушаване.
Не на последно място следва да се отбележи, че вече втора година МОСВ разработва пилотен програмен бюджет насочен към резултата, в който ясно са определени политиката, целите, програмите и дейностите чрез които ще бъде постигната основната полза за обществото – осигуряване на достатъчно количество и с необходимото качество вода за населението и икономиката на страната. В тези разработки са посочени ясно и партниращите институции – МРРБ, МЗГ, МЕЕР, общините и др.
Освен тези основополагащи стратегически документи въпроси свързани с водния сектор намират отражение в редица отраслови стратегии и програмни документи като например: Националната стратегия ИСПА – сектор околна среда, Енергийната стратегия, Национален план за развитие на земеделието и селските райони, Националния план за регионално развитие и редица други.
Важно значение за развитие на водния сектор имат и документите свързани с поетите ангажименти от Р.България в процеса на присъединяване към ЕС. Така например приетите от Правителството Програми за прилагане на директивите на ЕС задават стриктно рамките за изграждане през годините на канализация и пречиствателни станции за отпадни води в населени места над 2000 е.ж. и решаване на въпросите с определени химически замърсители.
В НСУРВС са анализирани посочените до тук документи и направените изводи служат за основа при формулирането на целите и политиките за осъществяване на бъдещото развитие.
Сподели с приятели: |