На основата на анализите на състоянието на водите, институционалното устройство, прилаганите административни и икономически подходи за управление и нормативната база на водния сектор и на състоянието на водностопанските отрасли са изведени най-важните достижения и силни страни и проблеми и слаби страни отнасящи се до водния сектор. Представени са и възможностите, от които страната може и трябва да се възползва като потенциал за постигане на целите на стратегията. Очертани са заплахите, които могат да се окажат пречка за постигане на устойчиво, интегрирано и ефективно управление на водите и следва да бъдат предотвратени.
-
Достижения и силни страни
1.1. Състояние на водите и водностопанските системи и съоръжения
-
Продължава тенденцията на трайно подобрение в качеството на повърхностните води, подземните и крайбрежните морски води
-
Оттокът на повърхностните водни ресурси е достатъчен за обезпечаване на питейно-битовото водоснабдяване на страната
-
Съществува трайна тенденция за нарастване дела на пречистваните отпадъчни води от населените места , преобладаваща част от които се пречистват освен механично и биологично
-
Около 60% от формираните отпадъчни води от предприятията се пречистват.
-
Централно водоснабдени чрез системата на ВиК дружествата са 84.6 % от населените места в страната и 98,6% от населението.
-
България е страна, богата на минерални води
-
Изграден е голям за мащабите на страната хидромелиоративен фонд
-
Висок процент на регулиране на оттока на вътрешните реки – изградени са значителен брой комплексни язовири и язовири за напояване и с комплексно предназначение с общ завирен обем над 6.5 млрд.мз
-
В голяма степен са изградени защитни съоръжения, както в рамките на населените места, така и извън регулация по коритата на реките.
-
Законодателство и програмни документи
-
Висока степен на хармонизиране на националното законодателство със специфичните европейски директиви в областта на водите
-
Законът за водите от 1999 г. въвежда европейския подход за управление на водите на басейнов принцип
-
Република България е ратифицирала със закони глобални и регионални Конвенции в областта на управлението на водите.
-
Разработен е план за борба с аварийно нефтено замърсяване, причинено от корабоплавателна дейност в Черно море
-
Разработена е Национална програма за възобновяеми енергийни източници, в която са поставени националните индикативни цели за потребление на електрическа енергия, произведена от ВЕЦ
-
Институционален капацитет
-
Изградени са Басейновите дирекции за управление на водите на басейнов принцип
-
Натрупан опит за ефективно управление на водите в резултат на практическо прилагане на Закона за водите и проведени обучителни програми
-
Наложила се практиката за налагане на законодателството чрез ефективен контрол и инспектиране за изпълнение на условията в разрешителните за водоползване и ползване на водни обекти и на концесионните договори за минерални води
-
В Национален мащаб съществуват мрежи за мониторинг на количеството и качеството на водите.и кадрови потенциал за организиране на Националната система за мониторинг на водите
-
Управленски подходи
-
Прилагане на разрешителния и концесионен режим за ползване на водите при спазване на законово установените приоритети, защита на обществените интереси и вече придобитите права
-
Поставено е началото на разработването на плановете за управление на речните басейни, като основен инструмент за управление на водите
-
Въведени са такси за водоползване и ползване на водни обекти, което има както ползи за финансиране на водния сектор, така и ползи, свързани с промяна на манталитета на водопотребителите да възприемат водата като ценен ресурс, който има обществена стойност.
-
Общото потребление на електроенергия, включително сключените договори за износ на ел.енергия, не налагат мобилизирането на допълнителни водни маси.
-
Водите от комплексните и значимите язовири се управляват чрез ежемесечно определян график от министъра на околната среда и водите.
-
Значителна част от оттока на реките е регулиран.
-
Информиране и привличане на обществеността в процеса на вземане на решения
-
Създадена е база данни за източниците за информация за водите и се публикува на актуална и публична информация за състоянието на водните ресурси на България
-
Законово е регламентирано участието на обществеността по време на вземането на решения в процедурите по разрешителния режим и изготвянето на плановете за управление на речните басейни.
-
Създадени са Висшия консултативен съвет по водите и басейновите съвети като обществено-консултативни органи, осигуряващи участието на обществеността при вземане на решения.
2. Проблеми и слаби страни
2.1. Състояние на водите и водностопанските системи и съоръжения
-
Неравномерно разпределение на водните ресурси на територията на страната
-
Наличие на отделни горещи точки в ограничени участъци на повърхностните води с повишена концентрация на тежки метали
-
Съществуват някои пунктове на крайбрежните морски води с повишени концентрации по показателите БПК5 и перманганатна окисляемост
-
Все още се наблюдават някои пунктове с високо съдържание на нитрати в подземните води
-
Значителна част от населението на страната е на сезонен или постоянен режим на водоснабдяване
-
Преобладаващата част от водовземните съоръжения и водоснабдителните системи са морално и физически амортизирани
-
Водоснабдителните системи са с висока степен на аварийност, ниска ефективност при експлоатацията им и високи загуби на вода
-
Помпеното оборудване на водовземните съоръжения е морално остаряло, енергоемко и с нисък коефициент на полезно действие
-
Сравнително ниска степен на изграденост на канализационните системи на населените места
-
Изградената инфраструктура за доставка на питейна вода и за отвеждане и пречистване на отпадъчните води в много от туристическите населени места не е достатъчна за осигуряване на достатъчно вода и за отвеждане и пречистване на отпадъчните води
2.2.Законодателство и програмни документи
-
Законодателството, третиращо водния сектор, се характеризира с нехомогенност и противоречивост
-
Законът за водите не е напълно хармонизиран с Рамковата директива за водите на ЕС
-
Липсва законова регламентация на обществените отношения, свързана с предоставянето на водни услуги, включително и за услугата за питейно-битово водоснабдяване на населението.
-
Съществува колизия между Закона за водите и Закона за подземните богатства, по отношение добива на инертни материали от речни русла и подземни водни обекти
-
Не е ясно и точно определена собствеността на водностопанските системи и съоръжения и управлението и развитието на тези системи
-
Липсата на програмен документ за преструктуриране на балнеолечебния отрасъл в страната, което е пречка за развитието му.
-
Липсва стратегия за развитие на рибностопанската дейност
-
Липса на политика за изграждане на пристанищни съоръжения в пристанищата за обществен транспорт за приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност
2.3.Институционален капацитет
-
Водният сектор се управлява некоординирано и разпокъсано, като на национално, така и на басейново и местно ниво
-
Не са определени институциите, които ще осъществяват басейновото управление на трансграничните води
-
Липса на надеждна информация относно качеството и количеството на образуваните и заустени отпадъчни води от фермите
-
Структурите за басейново управление са създадени съвсем отскоро и няма достатъчен административен капацитет за управление на водите на басейнов принцип
-
Управлението на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите не се извършва координирано от отговорните институции
-
Мониторингът на качеството и на количеството на водите е разпокъсан в отделни ведомства
2.4.Управленски подходи
-
Не е напълно въведен принципът за пълна възвращаемост на разходите за водни услуги (разходите за ресурса, за околна среда и разходите за експлоатация на инфраструктурните обекти)
-
Липсва на регулация и координация на инвестиционния процес в отрасъл ВиК, което води до недостатъчна ефективност на вложените средства в условията на естествен монопол
-
Не са изпълнени законовите разпоредби за изваждане от активите на търговски дружества на водностопанските съоръжения публична собственост
-
Изостава зонирането на язовирите във връзка с осъществяването на дейността по развъждане на аквакултури.
-
Непълно е оползотворяването на хидроенергийния потенциал на р.Арда и на р. Въча
-
Има известно забавяне по отношение издаването на разрешителни за заустване на отпадъчни води, съдържащи опасни вещества и сключване на договори за заустване на отпадъчни води от промишлени предприятия в канализационните системи на населените места
-
Все още не се прилагат подходи за намаляване на високите разходи на вода в промишлеността
2.5. Информиране и привличане на обществеността в процеса на вземане на решения
-
Предвидените в действащия Закон за водите процеси на информиране на обществеността при разработване на плановете за управление на речните басейни не са напълно хармонизирани с изискванията на Рамковата директива за водите.
-
Активността на гражданите и неправителствените организации е недостатъчна при законоустановените възможности за изразяване и отчитане на обществения интерес
-
3. Възможности
-
Съвпадение на националните приоритети в областта на водите с приоритетите на международните общности – ООН, ЕС и други, за които устойчивото ползване и опазването на водите е приоритет.
-
Преговорите за членство в Европейския съюз и необходимостта управлението на водите и на водностопанските дейности, както и предоставянето на водни услуги да отговори на европейските изисквания и стандарти
-
Традиционно добри дипломатически контакти с балканските страни, което е добра база за стимулиране и подпомагане на двустранния диалог и взаимодействие между специализираните администрации на тези страни в областта на водите .
-
Използване на финансовите инструменти на ЕС за решаване на проблемите, свързани с ефективното, рационално и пестеливо използване на водите и опазването
-
Разработена е национална програма за изграждане на ГПСОВ в населени места с над 10 хил. еквивалентни жители, която се допълва за населени места с над 2 хил. еквивалентни жители и на Национална програма за мерките в условията на тенденция към засушаване и Национална програма за опазване на водите от замърсяване с опасни вещества
-
Определените граници на районите за басейново управление на водите са предпоставка за управление на трансграничните води на басейнов принцип, чрез създаването на междудържавни комисии.
-
Развитието на туризма като приоритетен отрасъл за страната изисква чисти води и чиста околната среда и стимулира действията в тази сфера и интерес на туристическия бизнес, включително и чрез удължаване на туристическия сезон при оптималното използване на минералните води.
-
Създадена е законова рамка за въвличане на широката общественост и бизнеса в управлението на водния сектор
-
Наличие на редица водни обекти, атрактивни за развитие на туристически дейности
-
Многобройни находища на минерални води със специфични балнео-профилактични свойства като предпоставка за развитие на балнеотуризма.
-
Започнал процес на разработване на бизнес планове във ВиК дружествата.
-
Наличие на неизползван капацитет от топлинна енергия на минералните води за развитие на оранжерийно производство, туризъм и балнеолечение
-
Благоприятна среда в част от язовирите, предназначени за напояване за развъждане на аквакултури
-
Използване на процеса за издаване на комплексни разрешителни за определяне на индивидуални норми за потребление на вода за промишлените инсталациите, попадащи в обхвата Закона за опазване на околната среда
-
Наличие на неоползотворен хидроенергиен потенциал.
4. Заплахи
-
Р.България попада в зоната на засушаване в резултат на глобалните климатични промени и свързаните с това повишаване на температурата и намаляване на валежите, водещо до намаляване на водните ресурси на страната.
-
Високи разходи по приетите ангажименти за прилагане на европейското законодателство
-
Зависимост на процеса на прилагане на европейското законодателство от получаване на външно финансиране.
-
Различията в стратегическите политически и икономически приоритети на съседните държави, както и различните особености на териториалната и административната им уредба по отношение управлението на водите на принципите на трансгранично басейново управление на водите
-
Недостатъчен капацитет за интегрирано управление на водите и за изготвяне на големи инвестиционни проекти във водния сектор.
-
Незавършен процес на финансова децентрализация, обвързваща отговорностите на общините с възможностите за финансово обезпечаване на проекти в водния сектор.
-
Ниските доходи на част от населението, което затруднява пълното прилагане на принципа за възвращаемост на разходите във водния сектор
-
Фактически фалит на ВиК дружества в активите на които се намират важни инфраструктурни обекти от водния сектор.
-
Материалната база на специализираните лечебни заведения за рехабилитация в курортите – сграден фонд, технологично и лечебно оборудване – е остаряла и не отговаря на съвременните изисквания.
-
Раздробеното земеползване и наличие на огромен брой малки ферми
-
Липса на подходящи кредитни, производствени и пазарни условия за производство и реализация на селскостопанска продукция от поливни култури
-
Мониторингът на количеството на водите не се извършва от компетентните органи за управлението на водите
-
Липсва на национална програма за строителство на малки ВЕЦ.
-
Липса на финансов ресурс в предприятията за инвестиции при въвеждането на екологосъобразни технологии.
IІI. SWOT – АНАЛИЗ
В технологията на стратегическото планиране SWOT анализът има ключово значение. Благодарение на него получените резултати от “анализа на средата” могат да се приоритизират и да бъдат структурирани по начин, позволяващ извличането на генералните стратегически цели, които ще преследва страната през следващите години в областта на водния сектор.
SWOT анализ “Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор”
I квадрант: Силни страни
|
|
II квадрант: Възможности
| -
Тенденция на подобряване качеството на подземните и повърхностни води.
-
Създадени административни структури на централно и басейново ниво за прилагане и налагане на екологичното законодателство в областта на водите.
-
Наличие на кадрови потенциал за изграждане и експлоатация на Националната система за мониторинг на водите
-
Населението на страната е осигурено с централизирано водоснабдяване.
-
Висока степен на хармонизиране на националното законодателство с европейското право във водния сектор.
-
В много районни на страната е изградена мрежа от водохранилища.
|
| -
Присъединяването на страната към ЕС през 2007 г. и ползване на финансовите инструменти на ЕС за решаване на проблемите свързани с водния сектор
-
Наличие на стратегически документи, в които са предвидени конкретни мерки за подобряване управлението и развитието на част от водния сектор.
-
Развитието на туризма като приоритетен отрасъл за страната предполага и изисква опазването на водите и развитие на водната инфраструктура.
-
Широка институционална рамка за информиране и участие на обществеността във вземането на решения по въпросите на управление и развитие на водния сектор.
|
IV квадрант: Слаби страни
|
|
III квадрант: Заплахи
| -
Неравномерно разпределение на водните ресурси на територията на страната
-
Наличие на режим на водоснабдяване в значителен брой населени места.
-
Липса на единна политика в управлението на водния сектор
-
Високо равнище на загуби на вода във водоснабдителните системи.
-
Ограничен вътрешен финансов ресурс за инвестиции във водна инфраструктура.
-
Нормативна уредба относно собствеността на водностопанските системи и съоръжения и за тяхното управление, неотговарящи на обществения интерес и стратегическата значимост на водните ресурси за страната
-
Ниска ефективност на ВиК услугите в условията на естествен монопол
-
Ниска степен на изграденост на канализационните системи.
|
| -
Глобалните промени в климата и попадането на страната в зоната на засушаване.
-
Високи разходи по поетите ангажименти във връзка с прилагането на законодателството на ЕС.
-
Недостатъчен капацитет на институциите, за интегрираното управление на водите на басейнов принцип.
-
Ликвидация на търговски дружества, в чиито активи са важни водни обекти и водностопански системи и съоръжения.
-
Раздробяване на големите ВиК дружества
-
Липса на национална политика за строителство на малки ВЕЦ.
| IV. Стратегически цели
1. Дългосрочна стратегическа цел на страната в областта на водния сектор
На базата на направения SWOT анализ са определени основните цели за бъдещото управление и развитие на водния сектор. При целеполагането са взети предвид идентифицираните силни страни и възможности, които служат за база на политиките за постигане на избраните цели. Слабите страни и заплахите са отчетени при формулиране на целите, като водещ е стремежа да се намери адекватно решение на констатираните проблеми, които тези фактори на средата поставят пред развитието и управлението на водния сектор.
Формулираните цели показват стратегическия избор и основните приоритети, които ще има страната през следващите 10 години във времето на реализация на “Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор”.
Стратегическите цели са формулирани като генерална стратегическа цел и четири стратегически подцели. Поради характера на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор като основополагащ документ, въвеждащ нова концепция в развитието и управлението на водния сектор, бяха изготвени и общи индикатори чрез които да се измерва постигнатия напредък. В по късен етап при разработването на секторни стратегии тези индикатори за прогреса ще бъдат операционализирани чрез изграждането на система от показатели за всеки от предложените тук индикатори. На по-късен етап ще бъде определена и тежестта на всеки индикатор в оценката на постигнатото при изпълнение на съответните цели. Избраният подход съответства на наложилата се през последната година практика на мониторинг и оценка на стратегически документи в различни области на обществения живот2.
Генералната стратегическа цел, която страната ще преследва в дългосрочен план за развитието и управлението на водния сектор е:
Устойчиво ползване на водните ресурси за осигуряване на водоснабдяването за питейни нужди на населението и за икономиката в условията на басейново управление на трансграничните води и на глобално изменение на климата, при гарантиране екологичната устойчивост на засегнатите водни системи и националните интереси, свързани с осигуряването на необходимата по количество и качество вода за нуждите на сегашните и бъдещите поколения.
За постигането на тази дългосрочна цел бяха формулирани четири стратегически цели, чието изпълнение ще бъде преследвано през годините 2005-2014. За всяка от тези цели се идентифицираха и определен брой индикатори за следене на прогреса при изпълнение на съответните цели. При разработването на секторни стратегии тези индикатори ще изпълняват ролята на рамка, в която да се насочат отделните секторни стратегически документи и планове за действие. В последните ще бъдат определени и конкретните показатели, които ще позволят измерването на предложената система от индикатори.
2. Стратегически цели и индикатори
Цел №1: Осигуряване на населението с достатъчно количество и гарантирано качество вода за питейно – битовите нужди.
Индикатори за прогрес:
-
Обхващане на цялото население от централно водоснабдяване, което се контролира и регулира съгласно нормативната уредба
-
Намаляване на загубите на вода във водоснабдителните системи
-
Премахване режима на водоснабдяване на населените места
-
Намаляване ползването на питейни води за други цели
-
Прилагане на ценова политика, гарантираща икономичното и с грижа за качеството използване на водните ресурси от населението на страната.
-
Подобряване на качеството на питейните води
-
Подобряване качеството на “В и К” услугите и достигане до нивата и стандартите на тези услуги в страните от Европейския съюз.
Цел №2: Опазване и подобряване състоянието на повърхностните и подземните води.
Индикатори за прогрес:
-
Увеличаване броя на водните тела с добро качество на водите3.
-
Системно намаляване на стопанските обекти представляващи риск за замърсяване на подземните води.
-
Намаляване на товара на замърсяването, включително от аварии на повърхностните и подземните води от стопанските отрасли.
-
Пълно обхващане на стопанските обекти замърсители на водите в система за мониторинг и контрол, включително собствен мониторинг.
-
Възстановяване биоразнообразието и качеството на обитание на растителните и животински видове в естествените водни обекти.
-
Увеличаване дела на отпадъчните води от населени места с над 2000 е.ж., които преминават през канализационните мрежи и се третират от ГПСОВ.
Сподели с приятели: |