Решение № г на Общински съвет Мадан Съдържание Въведение 4
Пунктове за изкупуване на билки
Изтегляне 0.66 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Култивирани билки на територията на общината
- Други ценни видове растения на територията на общината
Пунктове за изкупуване на билкиОбщи изисквания Изкупуването и/или първичната обработка на билки се извършва в билкозаготвителни пунктове. Съхраняването на изсушени билки се извършва в складове за билки. Изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки, са определени в Наредба №5 от 19.07.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки. Първичната обработка на билките включва тяхното изсушаване, оситняване, обезпрашаване, обеззаразяване и балиране. Минималната първична обработка в билкозаготвителния пункт е изсушаване на билките. Билкозаготвителят е лице, което изкупува събрани билки и/или извършва първичната им обработка. Билкозаготвителят е длъжен: 1. да уведоми РИОСВ Смолян за организираните от него билкозаготвителни пунктове и складове за билки до започване на дейността в тях на територията на РИОСВ, в т.ч. и в община Мадан. 2. да води книга за изкупените, реализираните и наличните количества билки, регистрирана в РИОСВ Смолян; 3. да осигурява достъп на контролните органи по ЗЛР за проверка на наличните или намиращите се в процес на първична обработка билки и на необходимата документация; 4. до 31 януари да представи в РИОСВ обобщена информация за изкупените, обработените и реализираните през предходната година билки, както и за складовите наличности. Изкупуването на неподложени на първична обработка билки може да се извършва и от лица, различни от билкозаготвителите, за нуждите на производства, за които са необходими билки в необработен вид. Изкупените свежи или първично обработени билки се придружават от документите, определени от ЗЛР. На територията на община Мадан има един пункт за изкупуване на билки. Собственост е на ЕТ „ИСИ-КАР-Исмет Чорбаджиев” и се намира на ул. „Родопи“ в гр. Мадан. През 2015 г. тази фирма не е осъществявала дейност, но има индикации и се очаква през 2016 г. изкупвателният пункт да възобнови дейността си. През последните пет години фирмата е имала удостоверения и позволителни както следва:
Всички тези билки се продават след изсушаване в магазинната мрежа.
До момента в община Мадан има издадено само едно удостоверение за отглеждане на култивирани лечебни растения. То е от м. септември 2010 г. в уверение на това, че ЕТ „ИСИ-КАР-Исмет Чорбаджиев” отглежда върху площ от 1 дка в землището на с. Тънкото култивиран мурсалски чай за добиване на цвят. В частни стопанства в общината се отглеждат за лично ползване култивирани малини и по-малко къпини. Няма информация, че на територията на община Мадан се отглеждат култивирани билки.
На основата на флористични изследвания в планината Родипи са установени около 1780 вида и подвида висши растения (принадлежащи към 594 рода и 94 семейства), които при по-детайлно проучване вероятно ще нарастнат поне до 2000. В Червената книга на България са включени 204 вида редки и застрашени от изчезване видове на които са установени находища в Родопите. 17 от тях са терциерни и глациални реликти, 43 са балкански ендемити, като 15 вида се срещат само в Родопите. Осем от тях са защитени от Бернската конвенция. Наличните находища на следните местни родопски ендемити, които по непотвърдени данни се срещат и на територията на община Мадан трябва да бъдат запазени. Лечебни растения включени в Приложението към чл. 1, ал. 2 от ЗЛР Пирински/Мурсалски/Алиботушки чай (Sideritis scardica Grisb. ) – включен в Червената книга на България, защитен от 1989 г., рядък вид; Светлосиво подрумиче (Anthemis argyrophylla (Halàcsy & Georgiev) Velen.) – включен в Червената книга на България, защитен от 1989 г., застрашен вид; Българска горчивка (Gentianella bulgarica (Vel.) Holub.) – балкански субендемит. Ендемични и застрашени видове, които не попадат в приложението на ЗЛР Родопско лале (Tulipa rhodopaea) – български ендемит, защитен от ЗБР и включен в Червената книга на България, защитен от 1961 г., застрашен вид; Родопската горска майка (Lathraea rodopaea) балкански ендемит, защитен от ЗБР и включен в Червената книга на България, защитен от 1995 г., рядък вид; Златистата кандилка (Aquilegia aurea Janka) балкански ендемит, включен в Червената книга на България, защитен от 1961 г. рядък вид; Костова тлъстига (Sedum kostovii Stef.) – български ендемит, защитен от ЗБР и включен в Червената книга на България, защитен от 1989 г., рядък вид; Родопски крем (Lilium rhodopeum Dellp.) – включен в Червената книга на България, защитен от 1961 г., рядък вид; Български алисоидес (Allisoides bulgaricа (Sagor.) Assenov) – балкански ендемит Родопски скален копър/Родопски порезник (Seseli rhodopeum Vel.) – включен в Червената книга на България, рядък вид; Българска горчивка (Gentianella bulgarica (Vel.) Holub) Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis Friv.) – балкански ендемит, реликтен вид включен в Червената книга на България, защитен от 1961 г., рядък вид; Родопска теменуга (Viola rhodopea Becker)
|