Общи изисквания
Изкупуването и/или първичната обработка на билки се извършва в билкозаготвителни пунктове. Съхраняването на изсушени билки се извършва в складове за билки. Изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки, са определени в Наредба №5 от 19.07.2004 г. за изискванията, на които трябва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки.
Първичната обработка на билките включва тяхното изсушаване, оситняване, обезпрашаване, обеззаразяване и балиране. Минималната първична обработка в билкозаготвителния пункт е изсушаване на билките.
Билкозаготвителят е лице, което изкупува събрани билки и/или извършва първичната им обработка.
Билкозаготвителят е длъжен:
1. да уведоми РИОСВ Смолян за организираните от него билкозаготвителни пунктове и складове за билки до започване на дейността в тях на територията на РИОСВ, в т.ч. и в община Мадан.
2. да води книга за изкупените, реализираните и наличните количества билки, регистрирана в РИОСВ Смолян;
3. да осигурява достъп на контролните органи по ЗЛР за проверка на наличните или намиращите се в процес на първична обработка билки и на необходимата документация;
4. до 20 януари да представи в РИОСВ обобщена информация за изкупените, обработените и реализираните през предходната година билки, както и за складовите наличности.
Изкупуването на неподложени на първична обработка билки може да се извършва и от лица, различни от билкозаготвителите, за нуждите на производства, за които са необходими билки в необработен вид.
Изкупените свежи или първично обработени билки се придружават от документите, определени от ЗЛР.
На територията на община Мадан има един пункт за изкупуване на билки. Собственост е на ЕТ „ИСИ-КАР-Исмет Чорбаджиев” и се намира на ул. „Родопи“ в гр. Мадан.
През 2015 г. тази фирма не е осъществявала дейност, но има индикации и се очаква през 2016 г. изкупвателният пункт да възобнови дейността си.
През последните пет години фирмата е имала удостоверения и позволителни както следва:
-
Издадено удостоверение за билките от култивираните лечебни растения от септември 2010 г. от Община Мадан, че Исмет Чорбаджиев е култивирал мурсалски чай - цвят 1 дка.
-
Позволително от ДГС Златоград от 2012 г. за ползване в горски територии жълт кантарион 500 кг., мащерка 500 кг., бял равнец 200 кг., шипки 300 кг. и коприва 300 кг.
-
Позволително от ДГС Златоград от 2013 г за ползване в горски територии жълт кантарион 300 кг., мащерка 500 кг., бял равнец 300 кг., коприва 300 кг. и риган 300 кг.
-
Има заповеди от РИОСВ от 2013 г. и 2014 г. за отпуснати квоти в размер на 100 кг. лечебна иглика.
-
През 2014 г. е издадено позволително от ДГС Златоград за ползване в горски територии на лайка 300 кг., мащерка 300 кг., коприва 450 кг., жълт кантарион 400 кг, бял равнец 350 кг., риган 300 кг. и червен кантарион 100 кг.
Всички тези билки се продават след изсушаване в магазинната мрежа.
Култивирани билки на територията на общината
До момента в община Мадан има издадено само едно удостоверение за отглеждане на култивирани лечебни растения. То е от м. септември 2010 г. в уверение на това, че ЕТ „ИСИ-КАР-Исмет Чорбаджиев” отглежда върху площ от 1 дка в землището на с. Тънково култивиран мурсалски чай за добиване на цвят.
В частни стопанства в общината се отглеждат за лично ползване култивирани малини и по-малко къпини.
Няма информация, че на територията на община Мадан се отглеждат култивирани билки.
Други ценни видове растения на територията на общината
На основата на флористични изследвания в планината Родипи са установени около 1780 вида и подвида висши растения (принадлежащи към 594 рода и 94 семейства), които при по-детайлно проучване вероятно ще нарастнат поне до 2000. В Червената книга на България са включени 204 вида редки и застрашени от изчезване видове на които са установени находища в Родопите. 17 от тях са терциерни и глациални реликти, 43 са балкански ендемити, като 15 вида се срещат само в Родопите. Осем от тях са защитени от Бернската конвенция.
Наличните находища на следните местни родопски ендемити, които по непотвърдени данни се срещат и на територията на община Мадан трябва да бъдат запазени.
Лечебни растения включени в Приложението към чл. 1, ал. 2 от ЗЛР
Пирински/Мурсалски/Алиботушки чай (Sideritis scardica Grisb. ) – включен в Червената книга на България, защитен от 1989 г., рядък вид;
Светлосиво подрумиче (Anthemis argyrophylla (Halàcsy & Georgiev) Velen.) – включен в Червената книга на България, защитен от 1989 г., застрашен вид;
Българска горчивка (Gentianella bulgarica (Vel.) Holub.) – балкански субендемит.
Ендемични и застрашени видове, които не попадат в приложението на ЗЛР
Родопско лале (Tulipa rhodopaea) – български ендемит, защитен от ЗБР и включен в Червената книга на България, защитен от 1961 г., застрашен вид;
Родопската горска майка (Lathraea rodopaea) балкански ендемит, защитен от ЗБР и включен в Червената книга на България, защитен от 1995 г., рядък вид;
Златистата кандилка (Aquilegia aurea Janka) балкански ендемит, включен в Червената книга на България, защитен от 1961 г. рядък вид;
Костова тлъстига (Sedum kostovii Stef.) – български ендемит, защитен от ЗБР и включен в Червената книга на България, защитен от 1989 г., рядък вид;
Родопски крем (Lilium rhodopeum Dellp.) – включен в Червената книга на България, защитен от 1961 г., рядък вид;
Български алисоидес (Allisoides bulgaricа (Sagor.) Assenov) – балкански ендемит
Родопски скален копър/Родопски порезник (Seseli rhodopeum Vel.) – включен в Червената книга на България, рядък вид;
Българска горчивка (Gentianella bulgarica (Vel.) Holub)
Родопският силивряк (Haberlea rhodopensis Friv.) – балкански ендемит, реликтен вид включен в Червената книга на България, защитен от 1961 г., рядък вид;
Родопска теменуга (Viola rhodopea Becker)
Сподели с приятели: |