Решение за обявяване на предварителен договор за окончателен
б) арг. от чл. 101, ал. 1 и чл. 102, ал. 1 от СК във вр. с чл. 6 от ЗН 26. б)
Изтегляне 19.78 Kb.
|
Свързани:
Материали за изпита за адвокати и мл.адвокати
| 25. б) арг. от чл. 101, ал. 1 и чл. 102, ал. 1 от СК във вр. с чл. 6 от ЗН
26. б) чл.21, ал. 1 от ЗН; Завещателят прави второ (условно) завещателно разпореждане по отношение на лице, което да наследи, ако първото посочено лице почине преди него, се окаже недостойно или направи отказ от наследството. 27. в) чл. 25, ал. 2 от ЗН 28. б) чл. 11 от ЗН 29. б) чл. 15, ал. 1 от ТЗ 30. б) чл. 76 и сл. от ТЗ 31. в) чл. 297 от ТЗ 32. а) чл. 535, т. 1 от ТЗ; т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 2005г. на ВКС, ОСТК 33. б) виж т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 2013г. на ВКС, ОСГТК 34. в) чл. 365 и сл. от ГПК 35. а) чл. 216, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 135 от ЗЗД; В своята практика ВКС (Решение № 151 от 27.07.2011г. по гр. д. № 785 от 2010г., III г.о.; Решение № 150 от 13.11.2017г. по гр. д. № 1340 от 2017г., III г.о.) безпротиворечиво приема, че в производството по иск по чл. 135 от ЗЗД страните по атакувана сделка са задължителни другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК и участието им в това производство е условие за допустимостта на иска и на процеса. За процесуалната им легитимация и съвместно конституиране съдът следи служебно във всеки етап на производството до приключване на делото. Вис също Решение № 232 от 11.02.2019г. на ВКС по гр. д. № 4951 от 2017г. на ВКС, III г.о. 36. б) чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК 37. в) чл. 109, изр. 2 от ГПК 38. в) по аргумент от противното от чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК 39. б) чл. 334 от ГПК 40. в) Според Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1 от 2011г. на ВКС, ОСГТК: - обявеното по реда на чл. 189, ал. 3, изр. 2 ГПК (отм.) и чл. 236, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебно решение, когато не е подписано от съдията, който след постановяването му е избран за съдия в друг съд или е в обективна невъзможност да стори това, не е нищожно. - съдебното решение, при подписването на което някой от съдиите е бил избран за съдия в друг съд, не е нищожно. Предвид разпоредбата на чл. 104, т. 1 от ГПК, регламентираща, че исковете за установяване на произход са подсъдни на Окръжния съд като първа инстанция, то в дадения с отговор „В“ пример, ще е налице Решение, постановено извън пределите на правораздавателната власт на съда, което е основание за отмяната на същото като нищожно. Забележка: Анелия Мингова (Българско гражданско процесуално право, изд. Сиела, 2012г., стр. 503) коментира, че не са нищожни решенията, постановени в противоречие с подсъдността. Изтегляне 19.78 Kb. Сподели с приятели:
|