111 техните вратове свързвали хората един за друг в една опашка.
Когато хората достигали човека, те спирали и той поставял маски над главите им. Когато Алис пристъпила пред него, човекът положил също светеща тухла на раменете й. В този момент сънят свършил.
Според членът на църквата сънят му напомнял на някаква миньорска операция.
Когато той ми разказа съня аз разпознах сцена от древно египетска свещена писменост, която изобразява смъртта и подземното царство. Човекът с глава на чакал всъщност олицетворява бога на мъртвите
или подземното царство, Хадес. Египтяните наричат този „бог” Set или Seth. Светещата тухла ми напомни за вратата към света на скитащите се духове. В митовете, безплътните духове живеят в долния свят на полумрак,
където е студено, влажно и мочуресто, където те се скитат безцелно, измъчвани от студа и
самотата от духовно измерение, в което те са затворени.
На следващата неделя аз разказах съня на Алис и й дадох моето тълкувание, че духът на Сет или Хадес беше този, който я тормозеше. Докато още говорехме нещо вътре в нея започна да трепери от страх. Тази вечер Сет излезе.
Територията на Ада Ада или Хадес също представлява една област или царство. Думите „Шеол” или
„Хадес” не се намират в превода на Кинг Джеймс. Използвана е думата „Ад”. Другите преводи обаче използват думите „Шеол” или „Хадес”.
Хадес има различни нива. Второзаконие 32:22 говори за „най-дълбокия ад”. Ето защо би трябвало да има най-горни нива на ада. Това се
споменава също и в Псалм 86:13. Библията обикновено говори за ада като такъв, който се намира „долу” или „под” земята (Езекиил 32:27; Матей 11:23; Лука 10:15; Йов 11:8; Притчи 9:18). Хадес означава „невидимия”, „мястото на покойните души”, „гибел” и „ад”. Смъртта също се свързва с дълбочини и слизаща надолу (Притчи 5:5). Най-дълбоката част от Хадес се нарича преизподня.
Ние знаем също така, че в Ада има огън (Матей 5:22) и че Ада има порти (Матей
16:18). Други думи свързани с ада включват „скърбите на ада”, „болките на ада”,
„унищожаване” и „пъкъла”.
Сподели с приятели: