Статус на лицата. Свободни и роби.Римски граждани.Чужденци

Отдадена на всички хора в римската държава. За да бъде едно лице правоспособно то трябвало да е свободно, а не роб. Пълната правоспособност по римското право включвала възможността да се скрючват правни сделки , да се завещава и да се получава завещание, да се встъпва в брак с римляни, да се гласува в нар.събрание и да бъде избиран за магистрат.

Робовладелското РП третирало робите като вещ. В началните стадии на развитието на римската държава робството имало патриархален характер. Робите, жители на покорени от Рим тградове работели заедно с робовладелеца и били считани за членове на неговата фамилия. В последните столетия на н.ера обаче в резултата на многото войни били поробени огромни количества роби. Техният труд е в основата на цялото производство. Положението им се влошило.- Наказанията им били много жестоки По време на Домината били взети мерки за подобряване на по-ложението им Но всъщност те били по-скоро недвусмислени указания за крайно тежкото положение

Робите като вещ са нямали никаква правоспособност. Те не притежавали имущество и не съществувал брак за тях. Те не можели за защитават правата си . Като неправоспособни те били и недееспособни т.е. не можели за сключват правни сделки,чрез които да придобиват права и задължения за себе си. РП обаче признавало на същите възможността да сключват договори и да придобиват права, а в последствие и задължения за своите господари. Противоречията за тази теза, произхождат от това,че съгласно интересите на робовладелците робите не трябва да имат права , но от друга страна цивилното право им дава тези права. Но още преди края на Републиката станало ясно, че робите не биха могли да обслужват интересите на робовладението ако не им бъде позволено да задължават робовладелците. За тази цел се намесил преторът и са създадени искове в полза на трети лица, от страна на робите ,насочени с/у господаря на същия. Чрез тези искове се ограничили отговорността на робовладелеца за сключваните от роба сделки в частта за размера им.

Напр. Когато робовл. Нареждал на роба да сключи определен договор , той отговарял неограничено спрямо рицето с което е сключил договор роба. Ако робът сключвал сделка без нареждането на господаря си , той пак могъл да ангажира неговата отговорност при условие че му е било предоставено от робовлад. Управлението на определено имущество.-т.нар.пекулий. В този случай и двете страни имали интерес – робовладелеца че имота ще се увеличи и запази, роба че ще получи част от приходите за имота.

Властта над робите е дала отражение и в/у наказателната отговорност. По силата на тази власт робовладелеца преценявал дали да плати глоба за извършено от роба престъпление /кражба увреждане на вещи и др./ или да предаде роба на потърпевшия.РП познава зва начина за попадане в робство военнопленичество или раждане от майка-робиня. Цивилното право познава три начина за освобождаване от робство:

чрез завещание-робовладелецът нареждал в своето завещание роба или робите да бъдат свобони след неговата смърт

чрез ценза – когато се извършвало преброяването в Рим /на всеки 5 години/ господарят ги записвал като свободни граждани. Този принцип изчезнал по времето на Принципата.

чрез виндикта – съставял се привиден процес и трето лице от името на господаря заявявало на магистрата, че роба е свободен. При Юстиниан това ставало с декларация.

Освен упоменатите начини имало и други като: “ между приятели “, “чрез писмо” или “в църква”. Освобождаването през развитото робовладение не било нещо изключително. С този акт робовладелеца често и печелел – с/у определена сума от роба или политическо влияние чрез своите роби и за да покаже мощ. Това накарало законодателя да установи ограничения при освобождаването с два закона. С първия /2 г.преди н.е./ осбовождаванията чрез завещание на можели да надхвърлят определен % и повече от 100 бр., а с втория /4 г. След н.е./на робовладелци под 20 год. не се разрешавало да освобождават роби.Освободеният роб ставал римски гражданин. Но робовладелието е разрешило той да има ограничена правоспособност.В областта на публичното право тя не отивала по-далеч от правото да гласува в нар.събрание. За да бъде приравнен със свободния римски гражданин, потребен бил акт и на държавната власт.

Напълно правоспособен по РП могъл да бъде само свободно роден римски гражданин. Пълната правоспособност обхващала възможността да се сключват правни сделки, да се сключва брак с римски гражданин, а в областта на публичното право да се гласува в нар.събрание и в избираемостта за магистрат.Римско гражданство се придобивало по силата на раждане от законен брак. Римският гражданин загубвал своето гражданство, когато загубвал и своята свобода.

Чужденците по РП не се ползвали с пълна правоспособност. Дори по древното РП те въобще не са имали такава. Чужденец по РП се считал всеки свободен човек , който не бил римски гражданин, независимо дали е бил поданик или не на римската държава.Най-благорприятно положение заемали латините. Тези които били поданици на Латинския съюз можели да гласуват в нар.събрание, но неможели да бъдат избирани за магистрати. Вцимилното право- можели да получават завещание и да сключват брак с римски гражданини. Тези латини, които живеели в колониите нямали същите права, те били пираравненеи към освободените роби.

Колоните били свободни, а не роби, но правоспособността е ограничена от зависимостта им от земевладелеца, на когото обработвали земята. По времето на Принципата колонът бил просто наемател на поземлен участък. Той бил свързан със земевладелеца единствено с наемния договор. Но постепенно изпаднал в икономическа и юридическа зависимост от него. Първоначално едрите земевладелци разделялиземите си на малки парцели, които отдавали за обработване от дребните арендатори, които ги обработвали със своя труд. По-късно вместо да заробват населението от покорените земи , почнали да превръщат населението в колони. Покорените били разпределяни м/у собствениците на големите имения. Част от именията се давали за обработване и от роби, които били в положение близко до колоните. Тъй като колоните били най-бедните жители, те започвали да изпадат в икономическа зависимост от земевладелците – при закъсняване на вноските вземали заеми. Тази зависимост водела до заробването им. Тази зависимост пречела и на държавата. Затова императорите започнали за вземат мерки против колоните , коити напущат земята и да установят юрид.зависимост на колоната от земята. В 332 г. На н.е. била издадена конституция с която се приписвало принудително връщане на колоната, самоволно напуснал земята, която е наел. 25 години по-късно е издаден закон, който забранява да се продава земя без жевеещите на нея колони. Така се оформила нова категория зависими хора, правоспособни в частноправно отношение. Могат да сключват правни сделки ,да водят искове в съдилищата могат и да придобият собственост в/у имот.Можа да сключва брак със жена от същия социален ранг.Въпреки всички тези права, той зависи от господаря си с негово разрешение може да извършва правни сделки за имота.

Възникване на колонатни отношения ставало:

• 
  по рождение
  
• 
  по договор
  
• 
  чрез 30 годишна давност –когато едно лице живее като колон в продължение на 30 г. става такъв.
  

• 
  чрез освобождаване от собственика на земя /като се отказва и от земята/
  
• 
  колонът е въведен в епископски сан или постъпи вманастир/с разрешеине на собственика/
  
• 
  чрез 30 год.давност –когато живее необвързан от колонатна зависимост 30 години
  

12. 
    
    
    Изтегляне 435.5 Kb.
    
    Сподели с приятели: