Вещни права върху чужда вещ.
Вещните права в/у чужда вещ, учредени в полза на собственика на определен недв.имот или в
полза на опр.лице се наричат сервитути. Сервитутът е вещно право, следователно той дава непосредствено правно господство в/у чуждата вещ, така че титулярът на сервитутът може да въздейства пряко в/у вещта. Следователно собственикът на вещта не е длъжен за нищо друго, освен да търпи това въздействие в/у вещта, от него не се изскват действия, а само въздържане от действия.
Видове:
Поземлени – учред. В полза на собств. На определен недв.имот. Тогава следва, че
поземления сервитут предполага един имот обременен със сервитут /служещ имот/ и друт имот, в полза на чийто собственик е учреден сервитутът /господстващ имот/. Ттуляр на сервитутът е винаги собственикът на господстващия имот.За да бъде действително учредяването са необходими следните условия:
двата имота да са съседни
сервитутът да представлява полза за госп.имот, а не на собственика му /не може да има
серв.за разходки в съседен имот/.
- да се основава на постоянното свойство на служещия имот /напр.там има локва, не може да се учреди за ползване на вода, защото това не е постоянно/
Поземлените сервитути се делят на полски и градски. Те са неделими ,значи ако служещият имот бъде разделен, то сервитутът тежи в/у всяка част от имота. Ако господстващия бъде разделен – съществува в/у всяка част от него.Те са най-различни. Полските са : за проход, за черпене или прекарване на вода иза водопой в чужда земя, градските са: прокарване на канал, допиране до чужда стена.
Лични – учредени в полза на опред.лице. Не могат да се прехвърлят на друго лице или да
се наследяват.Погасяват се най-късно съссмъртта на титуляра.Теса:
а/ плодоползване – право на ползване на вещта и събиране на плодовете и без да се изменя същността и. Собственикът има право да не предава вещта на плодоползвателя, докато последния не даде обезпечение, че ще ползва вещта като добър домакин и ще я върне след плодоползването. То е неочуждаемо, но упражняването му може да се предостави другиму. То се учредява в/у непоребими вещи, защото те се употр.без да се унищожават. В/у потребими по-късно е учредено квази-плодоползване /в/у жито, вино и др/ То не създава сервитут. Лицено в чиято полза е учредено , получава собствеността на потреб.вещи, като се задължава да върне същото количество икачество на вещите.
б/ употребление – без да накърни същността на вещта. Събира и плодове от вещта, но само за лични нужди.Дава обезпечение като плодоползването и за разлика от него упражняването не се пре-
хвърля на друг.
В/обитаване – право да се живее в чужда къща.Не само сам, но и със семейството си. Може да се отстъпва но само възмездно.
Г/ робска работа – правото да се ползва едно лице от работата на чужд роб.Отстъпва се само възмездно.
Сервитутите се пораждат чрез :завет, манипация, цесия, пактове и стипулации, квази-традиция, съдебно дело за делба, по давност. Сервитутите се погасяват : с погиването на вещта, когато собственикът на обременената вещ стане и титуляр на сервитута /има плодоползване на имот и го наследява по наследство/, чрез отказ от страна на титуляра, по давност, при смърт на титуляра или погиване на вещта.
Сподели с приятели: |
