Изпълнение на облигационното отношение
Изпълнението на облигационното отно-е римските юристи определяли като – извършване на
действието или бездействието , за което длъжникът се е задължил.Задължен да изпълни бил длъжникът. Когато целта е да се изпълни това ,което се дължи на кредитора на него му е безразлично дали престацията ще се изпълни от длъжника или от трето лице. Ето защо изпълнението може да бъде изпълнено и от трето лице, даже без знанието и съгласието на длъжника.
Трябвало да се престира това което било предмет на задължението. Само тогава престацията погасявала дълга. Небоходимо ли е вещта да е собственост на този, който извършва престацията? Или казано по друг начин онзи , който плаща с чужда вещ освобождава ли се от задължението? Отговорът е да, при условие че получилият плащането стане собственик на вещта.За да се погаси задължението необходимо било да се престира това, което преставлява неговия предмет. Ссъ съгласието на кредитора било възможно и т.нар. даване вместо изпълнение. Това е престиране на нещо друго, вместо дължимото,което крадиторът признава.
Място се определяло от волята на страните . Това е важен момент на изпълнението, тъй като римсаката държава е била разпростряна в рамките на огромна територията,където цените на вещите били различини. Когато вещта, предмет на сделка се намирала на определено място-то това е место
изпълнението на сделката.
Време на изпълнението се определяло от страните по договора. Ако нямало срок, то задължението ставало изискуемо веднага. И все пак последното имало значение от мястото и вида на сделката.
Сподели с приятели: | 
