| Неизпълнение на облигационното отношение
Облигационното отношение се създавало да бъде изпълнено,,когато това не ставало се поставял
въпросът за отговорността на длъжника. При определянето им се разграничават две хипотези:
а/когато на падежа изпълнението било невъзможно /това е неизпълнение/
б/ когато на падежа изпълнението е възможно, макара длъжникът да не е изпълнил / забава/
За правните последици на неизпълнението е важно дали длъжникът има вина или не.
При виновно неизпълнение длъжникът дължи на кредитора обезщетение. Вината бива:
А/ умисъл – съзнателна противоправна дейност
Б/ небрежност – противопрано поведение, дължащо се на неспазване на нужната грижовност
груба небрежност – липса на най-обикновена грижа
лека небрежност – поведението на длъжника се съпоставя с поведението на един добър
домакин или се съпоставя с поведението на длъжника когато си спазва работите добре. Ако не е така тогава той е виновен.
За отговоростта на длъжника в класическото право важи следното правило:ако от сделката има полза само кредиторът /договор за влог с който едно лице приема на съхранение една вещ, каго се задължава да я върне без възнагряждение/ длъжникът отговаря само за умисъл и груба небрежност.
Ако от сделката извличат полза и двете страни или само длъжникът /продажба, заем за прослужване-при получаване от длъжника на вещ, която само връща без възнаграждение/ то тогава отговаря за умисъл, груба и лека небрежност.
Сподели с приятели: | 
