Приемане и отказ от наследство
Наследството се е придобивало чрез самото откриване /за домашните наследници/ или чрез
особена сделка /при външни наследници/.При втория случай,наследникът трябвало да изяви волята си за това.Това волеизявление ставал по три начина:
1.Тържествено изявление пред свидетели
2.Мълчаливо изявяване чрез действия, от които личи волята.
3.Изрично,но неформално изявяване на волята за приемане
С приемането на наследството ,наследникът става продължител на личността на наследодателя и встъпва в правното му положение, като става носител на правата и задълженията му.
Домашните наследници /тези които са от фамилията и са били под властта на наследодателя/ придобиват наследството по право.Преторът им давал право да се откажат още преди да се пристъпи към приемането му. Това се правело, когато наследодателя имал големи задължения.
Правото да се въздържат от наследство ставало:
1. Когато наследникът не се намесвал в работите на наследството – не ставал наследник.Кредиторите на наследодателя са имали право да го питат, дали желае да приеме или не.Срокът за отговор е 100 дни.Ако не отговори в срок, губи правото за наследство и кредиторите го продават.
2. Наследникът е можел да приеме на следството по опис /заявява го в 30 дневен срок/.Описът се извършва в 60 дневен срок.Наследникът отговаря за дълговете на наследодателя само до размера на наследството.
3.Ако наследникът е несъстоятелен –кредиторите могат да бъдат удовлетворени с наследеното имущество, което се държи отделно от собственото му имущество.
4.Когато няколко души са сънаследници – м/у тях има имуществена общност-всеки може да иска делба.
Сподели с приятели: | 
