Наследяване по завещание
Завещанието е едностранен отменим акт по случай смърт, представляваща формално изявление
на последната воля на наследодателя за назначаване на наследник. За да е действително, завещателят трябва да е способен да завещава и да е дееспособен.Неспособни са:
1.Лицата, които не са римски граждани /освен латините/
2.Подвластните лица – нямат имоти
3.Недееспособни
Завещанието трябва да съдържа непременно назначаване на наследник. За да се получи завещание трябва, лицето което го получава:
1.да има надлежна способност –римски гражданини или латин
2.лице,за което завещателят да знае че съществува
Завещанието е минало през два стадия:
1. Когато едно лице се разболявало смъртно /в старото право не може да направи завещание.Такова се правело в първите 2 дни от годината пред нар.събрание/, манципирал зялото си имущество на лицето, което желае да го наследи и го натоварвал да предаде нещо от него на лицата по завет.
2. Същинското завещание –завещателят е манципирал имуществото си пред 5 свидетели с мед и медни везни.Наследникът тържествено заявявал че получава имота. Завещателят тържествено заявявал, че го прави наследник.Първоначално това било устно, а после с връчване на писмен документ.Свидетелите са подпечатвали с печатите си документа.По-късно се появява преторското завещание –преторът признавал действителността на писменото завещание, ако е подписан от 7 свидетели.При Юстиниан са известни и завещание направено в съда и вписано в протоколите и завещание поверено на императора за съхранение.
Прекратяване на завещание ставало:
Съставяне на ново,по преторското право и ако завещателят унишожи писмения акт.
На завещателя /след изготвяне на завещание/ се роди син
В момента на наследяване, наследникът се оказва неспособен да наследява.
4. Ако не е оформено според изискванията на законите
Сподели с приятели: | 
