Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Изтегляне 4 Mb.
|
| Глава IV
Вълчите Крале от AST-AR Мату бе прекарал предишния ден опитвайки се отново да разгадае загадката на кръга. Бе лесен тест и въпреки това, след дузина опити той все още не можеше да го разреши. Кръгът беше 3,5 метра в диаметър. На 6 метра разстояние имаше светъл, бял, объл камък с размер на портокал. Без да напуска кръга, Мату трябваше да вземе камъка. За да си помогне, той можеше да използва само това, което се намира в окръжността. Там, заедно с него имаше въже дълго 60 см., обувка и малко фенерче. Пер го бе запознал с кръга и го беше водил в него много, много пъти, за да започне теста... и всеки път Мату се проваляше. Докато стоеше на своята маса, той си мислеше за загадката. Нарисува малки диаграми и се надяваше, че някак си може да види решението, използвайки друга перспектива. Неговите листове бяха пълни с малки стрелкички, линии и кръгове. Мату бе решен някак си да разреши този проблем. Той беше напълно погълнат от рисуването, когато изведнъж забеляза, че Учителя стоеше до прозореца. - Ооо... - избърбори Мату - Съжалявам, Учителю Пер. Не ви видях да влизате. Мату премести рисунките и извади нови листове. Пер се обърна към него и по стар навик просто започна да говори: - Милиарди години след раждането на Зеления свят и еволюцията на рептилианските същества SSS... - започна Пер - ... друга раса от същества еволюирала на един друг свят, намиращ се много надалеч. На този свят имало три слънца в небето... червена звезда, бяла звезда и черна звезда, която не можела да се види, но със сигурност можела да се усети. Черна звезда, която може да се усети?, бе объркан Мату. - За разлика от хората-SSS, които еволюирали от рептилоидно-инсектоидни предци, тези същества се родили и еволюирали от рептилоидно-вълчи предци. Следвайки почти същия път, който довел до еволюцията на хората-рептилии, тези вълчи създания също еволюирали от примитивни предци в хуманоиди, които се издигнали от просто и примитивно начало до сложна цивилизация със своя култура и идентичност. Пътят, който довел до еволюцията на хуманоидите, бил повтарян много пъти по много начини в нашата галактика, Мату и въпреки че предците, които започнали това приключение, били от различни форми, често пътищата са почти идентични в своето съдържание. В много от случаите новите форми на живот на една планета не могли да оцелеят поради трудните условия на техния собствен свят. Понякога блуждаещ астероид или комета се спускали от небето и унищожавали планетата. Друг път пък нестабилното ядро буквално разкъсвало планетата на части. Един нов свят можел да стигне до преждевременен край по много различни начини. Обикновено, обаче, най-пагубната сила на тези нови светове била еволюиращата форма на живот, която ходела по повърхността на планетата. В повечето от случаите световете, които оцелявали заедно с населенията си, го правели поради това, че съществата, които ходели по повърхността, се били научили да контролират своята собствена деструктивност и алчност... Най-големият враг на Живота е... самият Живот. На Зеления свят хуманоидите еволюирали от влечугоподобни насекоми, които се научили да летят и излизат от света на застоялите блата. В Света на Трите слънца друга група хуманоиди еволюирали от водни създания, които сами излезли от океаните и моретата. Ако си спомняш, Мату, на Зеления свят рептилоидно-инсектоидните предци на SSS били първоначално изхвърлени на брега от вълните на океана и поставени в застоялите блата. В Света на Трите слънца, обаче, малките създания на океаните останали в морето и еволюирали, за да се превърнат в рибоподобни създания. За да живеят и оцелеят в големите води тези създания на океана се научили рано в своята еволюция да ловуват други създания. За разлика от рептилоидно-инсектоидните предци, тези рептилоидно-земноводни същества започнали своето пътешествие по превръщането им в земни създания чрез развиване на своите навици за лов и убиване, много преди да достигнат бреговата зона. Когато вече трябвало да търсят храна на сушата, те разполагали с остри зъби и невероятна сила и издръжливост. Техните перки започнали да придобиват вида и функцията на силни и много полезни израстъци. Докато морските създания изследвали бреговете на континентите, развитието на техните мощни, подобни на перки ръце и крака, лесно се адаптирали към пълзенето по земята. С времето, след милиони години пълзене, сега вече земноводно-влечугоподобните създания се научили да вървят и ловуват на четири крака. Милиони години по-късно създанията продължавали да се адаптират към живота на сушата и тяхната влажна земноводна кожа отстъпила на по-дебела външна кожа и техните океански черти изчезнали... Хрилете и крайниците, използвани за гребане във водата, били заменени от дробове и големи крака с големи лапи, приспособени за ходене по всякакъв терен. По-късно горещият тропически климат започнал да оказва негативно влияние върху тези създания. За да оцелеят те се приспособили. След стотици хиляди години на мястото на загрубялата земноводна кожа те развили козина и вместо да снасят яйца, примитивните бозайници раждали живи малки. Избледнели и отличителните рептилоидно-земноводни характеристики на техните предци и перманентно били възприети физическите черти на видове, познати като топлокръвни създания. Вълчият прародител се бил родил. Мату направи гримаса. Пер го видя. - Има ли нещо нередно, Мату? - попита той. Мату нервничеше леко. - Чудя се, Старейшино... - започна Мату - ... как така еволюционните пътища на създанията от нашата галактика са толкова сходни? Все едно, някъде назад във времето, преди дори първите клетки да се родят... сякаш имало общ източник на Живота, сякаш един прародител някак си е дал живот на всички създания в нашата вселена. - В нашата галактика... - прекъсна го Пер. Мату хвърли бегъл поглед към него. - Да... - съгласи се той - В нашата галактика... Мату моментално забеляза поправката на Пер. Защо Пер каза „галактика ", а не вселена? Дали няма нещо относно нашата галактика... или вселената..., което не ми казва? - Дали..., някак си..., няма един общ прародител в нашата галактика? - продължи Мату -Дали източникът на Живот в ЕРИДАНУС е един, Учителю? Възможно ли е? Пер се колебаеше. И това колебание бе достатъчно, за да убеди Мату, че действително има нещо, което Пер не иска да каже. - Докато напредваме, Мату... - започна Пер -... ще откриеш, че Пустотата е Абсолютният Източник на Живот в нашата вселена. Веднага след като каза това, той започна да говори по друг въпрос. Мату вече бе сигурен. Имаше още нещо. Нещо повече или някой, който някак бе замесен в развитието на Живота в галактиката. - Светът на Трите слънца бързо бил запълнен с четирикраки създания. Създания с козина, земноводни, с костни обвивки и с гладка кожа... новият примитивен свят сега гъмжал от различни видове създания. Но един вид в частност, рептилоидно-вълчите създания, били най-страшните. Ранните вълчи създания имали характеристиките едновременно на котка и на вълк. Те били мощни и стояли ниско към земята. Големите им мускулести крака ги придвижвали бързо и им помагали да спринтират с удивителна скорост и да правят големи скокове. Те били свръх издръжливи и силни и притежавали дълги остри нокти, които разрязвали лесно телата на техните жертви. Въпреки че често се хранели и с лесно достъпни плодове и растителност, те предпочитали диета, която се състояла от прясно убита плът. Главата на примитивните вълчи зверове била голяма и почти квадратна на вид. Звярът имал пронизващи и почти сияещи очи, които постоянно търсели сред заобикалящия терен за неподозиращи жертви. И имал зъби, които можели да пробият през кожата на почти всяко създание. Както мъжките, така и женските имали гриви, голяма груба козина, която рамкирала лицата им като в смъртоносен портрет. Те били покрити със златно-кафява козина, въпреки че някои вълчи раси имали тъмнокафява, до черна козина. Дългите мощни опашки на вълчите зверове, които меко се поклащали в края, създавали измамно спокойствие, докато изчаквали неподозиращите жертви. И въпреки че вълчите зверове изглеждали повече като примитивни лъвове, отколкото като вълци, те определено били с вълчи нрав. Ревът им бил комбинация от ниско гърлено ръмжене и гърлено лаене. Звукът от техния рев бил повече като дълбок тътен, който предшествал земетресение и бил произвеждан с такава интензивност, че можел да бъде чут от много, много мили разстояние. Твърдо установени като месоядни, които се хранели с плътта и кръвта на жертвите си, вълчите зверове постепенно премахнали своите рептилиански черти и продължили да се развиват подобно на нашите бозайници на Земята, Мату. Съвместното съжителство с други създания, които често били по-големи от тях, помогнало на вълчите зверове да развият брутално насилие и жестока коварност за сметка на това, което размерът им не можел да предостави. Ловуването на глутници, развиването на уменията им да намират слабостите на техните жертви и, атакувайки с безмилостна жестокост, вълчите същества скоро започнали да властват в примитивния Свят на Трите слънца. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|