Рудолф Бройс
Изтегляне 174.24 Kb.
|
| ЛЕВКЕМИЯ
1 октомври 1952 г. Открих, че левкемията не се явява рак на кръвта, а нейно- то разрушение е в резултат на заболяване на порталната вена (Pfortaderkrei- serkrankung). Това заболяване, в много случаи, се лекува, а заедно с него и т.нар. левкемия. 1 октомври 1952 г. Ме поканиха да прегледам една жена ( наричаха я Реджи на Люорюнзер), боледуваща от левкемия. Преди това, мъжът и ми съобщи, че е посетила всички лекари от Фелдкирх до Далас и всички потвърдили диагно зата. Попитах:”Тогава защо ме повикахте? Аз също знам,че левкемията е не- излечима.” Той ми отвърна:” Жена ми не знае от какво е болна и искаме да изпълним предсмъртното и желание; тя е слушала за вас и иска да ви види, да я утешите”. Тогава отвърнах, че това би означавало да излъжа. След това се запътих към жената и огледах ириса и. Направих го само, защото никъде в ли тературата не пишеше как може да се разпознае левкемия по очите. След ка- то толкова много лекари са и поставили диагноза, значи е така. Но, забелязах, че левкемията не се явява рак на кръвта, а по-скоро нейното разрушаване, ид ващо от заболяване на порталната вена, а това заболяване, на свой ред, е при- чинено от нервна депресия. В разглеждания случай така и беше. След като го установих, вече знаех какво да направя. Направих това, което се прави в тези ситуации. Веднага направих кратковре- менен компрес, тъй като имаше 40° С темперарура с втрисане. Когато се ка- нех да си тръгна, мъжът и каза:” след всичко,което казахте, тя ще повярва, че ще се оправи.” Отговорих му:” Естествено,че ще се оправи.” Не ми повярва :” Казах ви, че ходихме при много лекари...” Отговорих: „ Дори и стотният ле- кар да ви каже, че скоро ще умре, аз ви уверявам, че ще се оправи. Зная какво си мислите, че съм фантазьор или луд. Сега знам,че тази болест не е опасна и ви съветвам да спазвате моите указания”. Г-н Лорюнзер отвърна: „Дайте да прочетем в енциклопедията.Там всичко е казано- левкемията е нелечимо забо ляване” Пак отговорих, че дори и сто лекари да дадат диагно-за „вашата жена ще бъде здрава и трябва да правите това, което аз бих напра вил на ваше мяс- то” След това си тръгнах и същата вечер проверих всичко в енциклопедията. Тогава сам спрях да си вярвам. След седмица не издържах. Качих се на вело- сипеда си и отидох при тази жена. И какво да видя- тя вече работи и говори. Още на четвъртия ден започнала да помага в домакинството. Тази жена, след пет години загина при автомобилна катастрофа. От този ден нататък не ми е умирал нито един пациент, страдащ от левкемия, ако наистина е била така ди агнозата. До настоящия момент съм имал 150 болни с това заболявание. И така, работата потръгна и веднъж, на 28 юли 1964 г, ме поканиха в лечеб- ния приют "Maria vom Sieg" във Виграцбад, в близост до Ванген в Алхау. Бра тът на собственичката , фройланд Антония Редлер, заболяла от рак на тънко- то и дебелото черво. На брат и, г-н Йозеф Редлер, лекарите казали, че е безна деждно. В интерес на истината, искали да го оперират и да и направят изкуст вен отвор, но дори и в този случай, нямало никакви шансове. Фройланд Анто ния, по нейни думи, по това време,получила знак свише, че брат и ще се опра ви без операция, ако даде обет за молитва до края на живота си. Ако го опери рат ще умре и за това го прибрала от болницата. Нищо не предприемали и г-н Редлер ставал все по-зле. Близките му загубили всякак ва надежда, докато не се намерил един г-н А.С от Блуденц. На него, г-жа Анто ния разказала мъката си. Той и съобщил,че в Блуденц има човек, който е из-лекувал ( знаел със си- гурност) една осемдесет годишна жена. Тя имала неиз лечим рак на стомаха и не можела да стане, докато не дошъл г-н Рудолф Бройс,т.е.аз. След това, го ворих с г-жа Редлер и ме помоли да дойда веднага, тъй като брат и е много болен и отказвал да яде. Спомена ми,че той имал 8 де ца и най-малкото е на две години. Не можех да и откажа. На следващия ден, 28 юли 1964 тръгнах заедно с жена си. В 11:55 извърших преглед на преносима кушетка в канцела рията и с помощта на ирисодиагностиката, установих, че има рак на тънкото и дебелото черво.Същата диагноза му бяха поставили и лекарите. Всички род нини около него заплакаха. Тогава им казах, че съм уверен,че ще му помогна. Той имаше много здраво сърце и силни дробове и за това, щеше да издържи моето соколечение. Редлер почина след 20 години, на 8 януари 1985 от сър- дечна недостатъчност. Г-жа Редлер ми изпрати хиляди болни,които страдаха от неизлечими болести. В течение на много години, почти всеки ден, идваха болни от рак, както и от левкемия. Всички се излекуваха. За това, не се страхувайте от рака и от левке мията. Изтегляне 174.24 Kb. Сподели с приятели:
|