С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга
Изтегляне 1.53 Mb. Pdf просмотр
|
| З АТОВА СИРАК Този преход промени виждането му от такова, в което той управляваше творението, просто в един оцеляващ. Отделяйки се от своя Баща и облягайки сена себе си, той повече не можеше да представя управлението на Баща си. Всичките му предположения относно реалността, целта и съдбата се промениха. Той се отдели от културата на Баща си и започна една култура задвижвана от нуждите за снабдяване и защита. Веднага след като очите на душата му се отвориха, действията на Адам направиха ясен прехода, който се беше случил. Като сирак, той повече не можеше да разчитана имуществото на Баща си за поддръжка на управлението му, понеже сираците нямат бащи. Лишен от снабдяването и защитата на Баща си, той веднага започна да снабдява тези нужди. Той изгуби чувството на последователност на целта и започна да живее за деня. Затова, той се облече и се скри от Бог сред дърветата на градината“. 65 Действията на Адам бяха резултат от новото знание, което той току-що беше придобил чрез яденето от дървото запознаването на доброи зло. Дървото беше посадено в Градината заедно с дървото на живота, за да достави представяне на земята на действителните избори, които вече съществуваха, и пред които човека щеше да се изправи. Сатана вече беше избрал независимост от Бог. Човека беше създаден с Божия дух в него, за да може естествено да зависи от Бог за всичко, което се отнася до неговото съществуване. Докато човека избира да ходи във взаимоотношение и общение с Бог, неговото снабдяване ще бъде непрестанно и живота му ще бъде наистина изобилен. Тези две дървета – дървото на живота и дървото на познаването на доброи зло – бяха символи на изборите, които бяха на разположение на човека. Дървото на познаването на доброи зло въплъщава алтернативата на това да се живее в подкрепа от Бог. Понеже Бог дадена човека всеки семеносен плод за храна, забележително е, че Бог му забрани плода на дървото запознаването на доброи зло. В контраст, той беше свободен да яде от плода на дървото на живота, но беше държан настрани от него едва след като избра да яде и от дървото на познаването на доброи зло, плода, на което въведе нови и противоречиви основи на самия живот. Не беше просто яденето на плода, което беше грешното нещо. Вместо това причината беше, че Бог беше установил параметрите на избора, с който човека разполагаше, символизирани от тези две дървета. Духът на Бог създаде творение, за да отрази реалности, които вече съществуваха в небето. Тези две дървета представляваха крайностите на параметрите на живота, който земята беше замислена да съдържа. Те въплъщаваха съществуващия конфликт между Бог и Сатана, и бяха двете крайности на избора, който човешката природа изискваше от него да направи. Краткото изложение на знанието представяно от дървото на познаването на доброи зло беше основата за една алтернативна реалност за човека като дух представяща Бащата на творението. Вместо това, знанието на дървото предложи един редна живот, в който творението трябваше да живее в пълна независимост от своя Създател, както Сатана. Този независим ред задължи творението да си припише Битие 3:8. Татко мой Татко мой 42 функциите на Бог ида си скалъпи една съдба по собствения си избор. Това беше истина и за човека и за Сатана. Избора на независимост щеше да се харесана душата на човека. Знанието, символизирано от дървото на познаването на доброи зло е резултата от процес на наблюдение, анализ, сравнение, теория идейности седна дума, разискване. Ева забеляза, че плода на дървото беше приятен за очите“, 66 и й беше казано, че той беше желателен, за да я направи мъдра. Те сравни ограничението на Божието предупреждение за яденето на плода с информацията от Сатана, за да направи избора си. Като яде от плода на дървото, Адам показа нужното безразсъдство, което му позволи да отхвърли ограничението на Баща си, за да влезе в свят, в който имаше нужда да снабдява всичките отговори на въпроса за своето съществуване. След като му беше представена част от плода, който съпругата му беше откъснала, Адам съзнателно избра да се разбунтува срещу конкретните инструкции на Баща си. Тогава, чрез разсъждение, човека заключи, че неговата реалност не беше духа плът той започна да се занимава с тази реалност като направи дрехи за плътта си. Докато, преди, докато се виждаше като син на Баща си, той приемаше факта, че беше дух, понеже Баща му беше дух. Плътта му беше облеклото, с което Бог облече духа, и той не беше гола беше дух облече в плът. 67 И Адам и Ева направиха съзнателен и преднамерен избор, който неизменно промени виждането им за реалността. Също така, възприемането на Адам за Бог също се промени от това на един любящ Баща в това на един враг. Тази промяна на възприемането беше, която обяснява усилията му да избягва Бог като се крие сред дърветата на Градината. По-късно той щеше да обясни на Бог, че сее скрил от страха, който е проникнал в него когато е чул звука на Господа в Градината. Когато душата определяше човешката реалност, неговото управление се изроди в изискванията на снабдяване и защита. В началото, след падението, единствения враг, който човека възприемаше беше Бог, и снабдяването и защитата бяха основни. Той си направи дрехи и се скри. Обаче, след едно поколение, човека щеше да започне да вижда и другите хора като врагове. Когато той видя човека като свой враг, неговата опция да се защити щеше да включва това да унищожи врага си. По този начин, плода на дървото запознаването на доброи зло щеше да има едно все по-разширяващо се поле на изразяване, което щеше да включва войни, геноциди безразборни убийства. Изразяването на мотивацията за снабдяване щеше да се разшири, за да включва безсъвестна и безцеремонна експлоатация на околната среда и всичко в нея. Беше нужно време преди пълните последствия от решенията на човешката душа – да отхвърли ограниченията на своя Баща ида действа самостоятелно и за себе си – да станат явни. Докато земята продължава да се върти, пропастта между реалностите възприемани чрез духа и душата ще се разширява, и пътищата на човека ще се Вижте Битие 3:6. 67 2 Коринтяни 5:1-4: Сега знаем, че ако земната ни шатра, в която живеем се унищожи, имаме здание от Бог, един вечен дом в небето, който не е построен от човешки ръце. Междувременно ние стенем, копнеейки да бъдем облечени с нашето небесно обиталище, защото когато сме облечени, няма да се намерим голи. Защото докато сме в тази шатра, ние стенем и сме обременени, защото не искаме да бъдем съблечени, ада бъдем облечени с небесното ни обиталище, така че това, което е смъртно да бъде погълнато от живота. Татко мой Татко мой 43 отдалечават от тези на Бог, докато резултата от двете ще доведе до пълен контраст в края на века. Някъде по пътя на този дълъг ден на умиране, Бог щеше да изпрати следващия Адам, за да възстанови виждането надуха, което първия Адам загуби. Една цяла раса хора, избрани от всички раси, които идват от Адам, ще се появи наново. Те ще представят алтернативата, която беше първоначалното Божие виждане за човека, управляван от перспективите надуха. Тази реалност ще бъде плода на дървото на живота, защото те ще бъдат примирени с Бог Бащата чрез Исус, Изпратеният, чрез когото Бог ще примири света със Себе Си, като не вменява греховете на хората“. 68 Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|