"Досиетата, – смалената епопея на забравените" В нея, освен моя случай, се споменаваха и некои от висящите въпроси, по темата за досиетата. Но вместо това да бе начало на обсъждане по тази важна тема, то, това бе краят
(Не случайно, в разнасяните по медиите материали, винаги включвах и откритото писмо –
апел”, но то все още не е публикувано, и след 20 години демокрация Вече е 2010 г.)
Безрезултатни пресконференции за неизпълнението на закона за "досиетата"
Веднага след като се убедихме, че никъде нищо не се публикува, – по инициатива на Янко Янков и Тошо Пейков, – на 4 март проведохме пресконференция за да дадем повече гласност за неизпълнението на закона за архивите на ДС, и в частност, за моето досие Раздадох и много материали, – същите, които преди това бях разнасял по редакциите, но медиите продължаваха да ни игнорират!
Есента насъщата година, Стефан Чанев, стар легионер, по-известен като директор на "агенцията за чуждестранна помощ, заедно с група политически затворници, също проведе такава пресконференция. Но от всичките тези пресконференции, проведени в агенция Балкан, никъде небе публикувано нищо, нито дори бе споменато за тях На тези пресконференции се събирахме само ние – политическите затворници, а журналисти, ако въобще идваха, присъстваха само като "свидетели.
За да е напълно ясно, че става дума за целенасочена цензура, пак подчертавам, че
все още никъде не е публикувано "откритото писмо – апел, което 1977 г. бе прочетено на
"Виенската конференция за сигурности сътрудничество в Европа, и което фактически,
постави началото на "Независимото дружество за защита правата на човека, и на
организираното "дисидентско" движение в България, въпреки че заедно с предоставяните
на медиите други документи, винаги прилагах и "откритото писмо"!
Януари 99 г, Петър Гогов и Георги Жеков, поели инициатива, на нарочна пресконференция да представят Илия Минев. Поканиха именно се оказа, че инициативата име спонтанна и не беше подготвено нищо. Минути преди да започне пресконференцията, се поствави въпроса, – кой да я води Един човек от гр. Банкя, настояваше, той да води пресконференцията. Казах това набай Илия иго попитах, кой да води пресконференцията, и той каза – "ти, ти Така, в последния момент, без никаква подготовка и план, трябваше да импровизирам като водещ. Но все пак, мисля че протече добре.
Но и тази пресконференция бе отмината с пълно мълчание. А най-лошото е, че никой от нас не направи поне една снимка за спомен, от тази, а и от другите пресконференции Агенция "Балкан, в която провеждахме пресконференциите, правеше видеозаписи на всички пресконференции, но те ида пазят записите, едва ли ще ги покажат!
На следващия ден, след тази пресконференция, пак се събрахме, понеже беше предвидено честване на поредната годишнина от основаване на "дружеството, но "честването, си беше почти "излагация", понеже, освен че нямаше никаква подготовка и дневен ред, – нямаше и водещ По времена това честване, написах следната декларация
- 117 - Сподели с приятели: |
