и Радинчево” (BG0002020)

Изтегляне 3.5 Mb.

страница	16/20
Дата	11.02.2018
Размер	3.5 Mb.
	#58053

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20

За всички животински видове от предмета на опазване на защитена зона „САКАР”(BG0000212) не очакваме снижение на съществуващия праг, категоризиращ тяхното природозащитно състояние.
5.1.2. Въздействие върху животинските видове, включени в предмета на опазване за защитена зона „Сакар” / BG0002021/.
Инвестиционното предложение не засяга пряко територията на защитена зона „Сакар” (BG0002021). Характерът на имота и спецификата на включените в предмета на опазване клас гръбначни животни определят обаче необходимостта от разглеждане на въздействието от реализацията на фотоволтаичната централа и инфраструктурните й елементи върху птиците, предмет на опазване в зоната.

Описаните характеристики на имота изключват присъствието в него на няколко групи видове, включени в предмета на опазване, като водолюбиви и свързани с влажни местообитания и типично горски видове. Това е определено от липсата на вода в микроязовира в по-голямата част от годината и на горскодървесна растителност в имота и в непосредствена близост до него.

Въз основа на литературните данни за района, основно по Янков, П. (отг. ред.). (2007. Атлас на гнездящите птици в България. Българско дружество за защита на птиците) и собствени наблюдения и изследвания, считаме, че имотът не е свързан по никакъв начин и тук не се срещат малък горски водобегач (Tringa glareola), земеродно рибарче (Alcedo atthis), черна рибарка (Chlidonias niger), ливаден дърдавец (Crex crex), турилик (Burhinus oedicnemus), белобуза рибарка (Chlidonias hybridus), речна рибарка (Sterna hirundo), кокилобегач (Himantopus himantopus), мустакато шаварче (Acrocephalus melanopogon), гривеста чапла (Ardeola ralloides), малък нирец (Mergus albellus), поен лебед (Cygnus cygnus), белоока потапница (Aythya nyroca), ръждива чапла (Ardea purpurea), малка бяла чапла (Egretta garzetta), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), малък воден бик (Ixobrychus minutus), голяма бекасина (Gallinago media), розов пеликан (Pelecanus onocrotalus), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), голяма бяла чапла (Egretta alba), голям воден бик (Botaurus stellaris), червеноклюна потапница (Netta rufina), малка бекасина (Lymnocryptes minimus), речна чайка (Larus ridibundus), малка червеногърба чайка (Larus fuscus), зеленоножка (Gallinula chloropus), голям зеленоног водобегач (Tringa nebularia), стридояд (Haematopus ostralegus), голям гмурец (Podiceps cristatus),крещалец (Rallus aquaticus), голям горски водобегач (Tringa ochropus), бял ангъч (Tadorna tadorna), малък зеленоног водобегач (Tringa stagnatilis), сива чапла (Ardea cinerea), малък червеноног водобегач (Tringa totanus), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), ням лебед (Cygnus olor), малък гмурец (Tachybaptus ruficollis), голяма белочела гъска (Anser albifrons), лиска (Fulica atra), зимно бърне (Fulica atra), средна бекасина (Gallinago gallinago), горски бекас (Scolopax rusticola), късокрил кюкавец (Actitis hypoleucos), шипоопашата патица (Anas acuta), зеленоглава патица (Anas platyrhynchos), белокрила рибарка (Chlidonias leucopterus), сива патица (Anas strepera), лятно бърне (Anas querquedula), кафявоглава потапница (Aythya ferina), качулата потапница (Aythya fuligula), речен дъждосвирец (Charadrius dubius), клопач (Anas clypeata), жълтокрака чайка (Larus cachinnans), голям корморан (Phalacrocorax carbo), бял щъркел (Ciconia ciconia), черен щъркел (Ciconia nigra), степен блатар (Circus macrourus), полски блатар (Circus cyaneus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), ливаден блатар (Circus pygargus), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), черен кълвач (Dryocopus martius), сив кълвач (Picus canus), синявица (Coracias garrulus), козодой (Caprimulgus europaeus), сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus).
Според представителните, за страната, данни, в UTM квадрата, в който попада землището на село Оряхово, не гнездят късопръст ястреб (Accipiter brevipes), късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla), черногърбо каменарче (Oenanthe pleschanka), полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata), черночела сврачка (Lanius minor), сокол скитник (Falco peregrinus), ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria),червеногуша мухоловка (Ficedula parva), ловен сокол (Falco cherrug), осояд (Pernis apivorus), малък сокол (Falco columbarius), черна каня (Milvus migrans), белошипа ветрушка (Falco naumanni), малък орел Hieraaetus pennatus), голям креслив орел (Aquila clanga), скален орел (Aquila chrysaetos), египетски лешояд Neophron percnopterus), белоглав лешояд (Gyps fulvus), белоопашат морски орел (Haliaeetus albicilla), вечерна ветрушка (Falco vespertinus), северен мишелов (Buteo lagopus), орко (Falco subbuteo), степен орел (Aquila nipalensis).

Вероятни са полска бъбрица (Anthus campestris), дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), черношипа ветрушка (Falco tinnunculus), малък ястреб (Accipiter nisus), орел змияр (Circaetus gallicus), обикновен мишелов (Buteo buteo), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), малък креслив орел (Aquila pomarina), кръстат (царски) орел (Aquila heliaca), обикновен пчелояд (Merops apiaster), горска чучулига (Lullula arbor), голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), червеногърба сврачка (Lanius collurio), белочела сврачка (Lanius nubicus), градинска овесарка (Emberiza hortulana), които ще разгледаме по-подробно в таксономичен ред, с количествена оценка на въздействието.

Орел змияр (Circaetus gallicus) - гнездящо-прелетен и преминаващ вид. Обитава широколистни гори и открити пространства. На територията на защитената зона са регистрирани 5 (3-6) гнездящи двойки и 16 (12-20) преминаващи птици с цялостна оценка „А”. На терена липсват гнездови местообитания, но е възможно той да е в гнездовия периметър на някоя от двойките. Съобщаван от орнитолози и ловци. Включен е в Приложение № ІІ на Бернската конвенция, а също така и в Червената книга на България и в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) - незастрашен (Least Concern LC). Със сигурност не се размножава на терена на инвестиционното предложение, но може да го използва като трофична база. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.

Малък креслив орел (Aquila pomarina). За България е гнездящо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. Обитава широколистни гори и открити пространства. На територията на защитената зона са регистрирани 16 (14-18) гнездящи двойки с цялостна оценка „А”.

Включен е в Приложение ІІ на Бернската конвенция, в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – категория „незастрашен” и в Червената книга на България в категорията „застрашен вид”.

На площадката и в близост до нея липсват каквито и да е условия за наличие на гнездови екологични ниши, подходящи за вида. Есенната му численост достига до 25-30 екземпляра, но имотът не е подходящо местообитание и не се очаква отрицателно въздействие.

Царски орел (Aquila heliaca).

Районът на Сакар планина - Дервентски възвишения поддържа най-многочислената и с висока плътност популация в страната на царски орел, който е постоянен, гнездящо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид за България. До края на ХІХ век в страната са гнездили близо 2 000 двойки, докато понастоящем числеността му е около 20 двойки. Световно застрашен вид (категория "Уязвим"), като цялата му популация на Земята възлиза на 2 500-10 000 двойки (Collar et al., 1994; BirdLife International., 2000). Според системата на BirdLife International се причислява към категория SPEC1 и е определен като "Застрашен" в европейски мащаб (Tucker and Heath, 1994). Включен е в Приложения №1 на Директива 79/409/ЕЕС, Бонската и Бернската конвенция, както и в СITES. В Червената книга на България е включен в категорията „застрашен вид”.

Обитава предимно равнинни и хълмисти райони с разнообразна мозаична растителност от "парков" тип - редуващи се открити тревни пространства с горички или групи стари дървета, храсталаци, плитки долове с дървесна растителност.

На територията на защитената зона са регистрирани 10 гнездящи двойки с цялостна оценка „А” - около 50 %” от всички двойки за България. Популацията му в планината и в района е стабилна и разширява ареала си, благодарение на усилията и провежданите програми от две НПО – БДЗП и СНЦ „Зелени Балкани”. Така след 2008 година са открити нови 4 гнезда в Дервентските възвишения.

Изследваната територия е част от целевите територии за консервационна дейност за вида. На площадката и в близост до нея липсват каквито и да е условия за наличие на гнездови екологични ниши, подходящи за вида, но тя въпреки липсата на лалугерови популации е възможно да е част от хранителната база на някоя от гнездящите в планината двойки. Ловните участъци, по литературни данни, достигат до 40 км², въпреки че според други автори, ловният периметър е до 3 км.

Отбелязвали сме реещи се високо птици при всички посещения в района, без свидетелства за нападения над жертви в имота.

Най-близките гнезда посочваме съвсем схематично на следната карта:

-гнездо - инвестиционно предложение Top of Form

Bottom of Form

Най-близките обитаеми за 2010 година, гнезда са в землищата на селата Студена, Левка и Сладун, а най-близко разположеното, но необитаемо гнездо, е югозападно от село Васково.

Според Maрин С. и др.(2004), в храната на двойките от Сакар планина са установени 10 вида бозайници, 7 вида птици, два вида влечуги и различни насекоми. Основни компоненти в храната са таралежът (Eriпaceus coпcolor) с 38,40% и домашната кокошка (Gallus gallus doтestica) - 20,83%. Процентът на лалугера в храната на царския орел в Сакар планина като цяло е много нисък 2,02% от всички компоненти.

Имотът в този смисъл предлага минимална хранителна база, въпреки евентуалното присъствие в определени периоди на годината и денонощието на животни -жертви и предвид липсата на гнездови екологични ниши не очакваме отрицателно въздействие върху вида. С осигуряването на 20-25 годишен период на покой е възможно с развитието на тревните ценози да се увеличи и числеността на насекомите и дребните бозайници както под съоръженията, така и в свободните от панели пространства – прилежащите на язовира и най-северни части, което е благоприятно за царския орел и всички останали хищници и други птици, включени в предмета на опазване.

Специфичните за България природозащитни мерки са включени от БДЗП в международния План за действие за царския орел, изготвен от BirdLife International, приет от Съвета на Европа. Извършват се системни проучвания и мониторинг на вида. Значителна дейност е извършена и за популяризиране на опазването на царския орел и местообитанията му. Приоритетните природозащитни мерки, които са наложителни за спиране на намаляването, за стабилизиране и последващо увеличаване на числеността на българската популация царски орли, са следните:

Откриване на всички съществуващи в страната гнездовища.
Пълно елиминиране на фактора безпокойство на двойките по време на мътенето и изхранването на малките.
Ежегоден мониторинг на местообитанията на гнездящите двойки.
Осигуряване на непрекъсната охрана на рисковите гнезда.
Издирване и поставяне под защита както на районите на гнездене на вида, така и на териториите, обитавани от лалугерови колонии с висока численост.
Изкуствено подхранване с цел увеличаване броя на снесените яйца и този на успешно излетелите малки.
Пълно проучване на естествената хранителна база на двойките.
Повишаване на природозащитната култура на ловците и собствениците на земи в близост до гнездата на царските орли.

При експлоатацията на централата охраната и експлоатационният персонал ще следи за недопускане на бракониерски посегателства върху кацнали и реещи се царски орли, а в рамките на възможното ще е в състояние да подпомага НПО при реализацията на плана за действие и други подпомагащи или консервационни програми.

Малък ястреб (Accipiter nisus) - постоянен, преминаващ и зимуващ вид, включен в Приложения № ІІ на Бернската и Бонската конвенции, в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – категория „незастрашен” и в Червената книга на България /категория „рядък вид”/. Предпочита стари буково-смърчови и буково-бял борови формации с богат подлес. На територията на защитената зона са регистрирани 3 (2-4) гнездящи двойки с цялостна оценка „D”. В имота липсват гнездови местообитания и теренът не е подходящ, поради липсата на дървесна и храстова растителност, за ловуване, почивка и нощуване. Ястребите предпочитат да си почиват на някой клон и да дебнат и нападат от засада, за разлика от соколовите, които стоят и дебнат от въздуха. Многоброен е при есенни миграции, но без да се осъществяват връзки с имота.

Черношипа ветрушка (Falco tinnunculus). За страната и района е постоянен и преминаващ вид. Обитава открити пространства, населени места, окрайнини на широколистни гори, скалисти места. Предпочита открити местности и избягва гъсти и затворени гори. Често може да се види да лети над поляни, ниви и ливади. Гнезди най-често в изоставени гнезда на врани, свраки или други сравнително едри птици, понякога в градовете гнезди по високи сгради, като избира обикновено някой отвор в стена, защитен от вятъра. На територията на защитената зона са регистрирани 37 (25-50) гнездящи двойки с оценка „D”. На площадката и в близост до нея липсват каквито и да е условия за наличие на гнездови екологични ниши, подходящи за вида, но тя е вероятна хранителна база. Ловува на земята и на открито, като оглежда местността под себе си, задържайки се на едно място във въздуха с бързи трептения на крилете, създава впечатление у наблюдателя, че не прави почти никакво усилие! От тук идва и името му. Храни се основно с едри скакалци, мишки, гущери, жаби, млади птици, възрастни чучулиги, врабчета и други, които успее да изненада. Най-едрите животни, които напада са невестулка, хомяк, кос и пъдпъдък. Понякога се хвърля от засада от някое дърво или скришно място, много рядко преследва птици в полет и обикновено тези преследвания завършват без успех. В сравнение с повечето от видовете грабливи птици, не е силно застрашен от изчезване, но въпреки всичко в последните години се наблюдава спад в числеността му в България.

Предвид близостта на имота до зоната, числеността и плътността на вида в нея и характеристиките на площадката, очакваме временно отнемане на трифична база и отрицателно въздействие с малка степен.

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus) - средно голяма дневна граблива птица с дължината на тялото 60 см, размах на крилете 135-145 см и тегло 1,5 кг. За страната е постоянен и преминаващ вид. Обитава скални комплекси, широколистни гори, открити пространства. На площадката и в близост до нея съществуват условия за наличие на гнездови екологични ниши, подходящи за вида. На територията на защитената зона са регистрирани 17 (15-20) гнездящи двойки с цялостна оценка „А”. Белоопашатият мишелов е включен в Приложение ІІ на Бернската конвенция, в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – категория „незастрашен” и в Червената книга на България в категорията „застрашен вид”. Вероятен вид, но предвид антропогенното въздействие, присъствието му на терена би имало само случаен характер при скитания. Не се очаква отрицателно въздействие.

Обикновен мишелов (Buteо buteo) – най-често срещаната дневна хищна птица в района. За страната тя е постоянен и преминаващ вид, с 2500–4000 гнездящи двойки и стабилна популация. Обитава широколистни и смесени гори, открити пространства. Гнездото се изгражда на височина от 6 до 20 м. На територията на защитената зона са регистрирани 37 (35-40) гнездещи и 37 (35-40) преминаващи птици, с цялостна оценка „D”. Задържа се повече над места с повишена концентрация на гризачи, които са основният компонент в хранителния му спектър.

Наличието в имота на части от популации на гущери, макар и с ниска численост, го прави вероятен за посещения с цел улавяне на плячка, въпреки че представителите на херпетофауната и насекомите имат случаен характер сред жертвите му. Обикновеният мишелов е включен в Приложение ІІ на Бернската конвенция, в Червения списък на световнозастрашените видове (IUCN Red List) – категория „незастрашен”.

На площадката и в близост до нея липсват каквито и да е условия за наличие на гнездови екологични ниши, подходящи за вида. По-често е отбелязван сред храсталаците от драка, космат дъб и келяв габър северно от имотите, тъй като там концентрацията на дребни пойни птици е по-голяма, а те заемат второ място като хранителен компонент. Използва епизодично терените в района като трофична база и са отбелязвани единични екземпляри през всички сезони. Със сигурност не се размножава на терена на ИП, но може да го използва за ловуване, почивка и нощуване. Очаква се отрицателно въздействие с малка степен.

Обикновен пчелояд (Merops apiaster) – широкоразпространен гнездящо-прелетен и преминаващ за България. Обитава открити пространства, ерозирани терени, суходолия и земни стени. Гнезди в дупки. Предпочита по-мека почва (льос), в която може да изкопае тунели, дълги повече от метър. При липса на по-подходящи условия (отвесни стени) може да изкопае дупка и в някой полегат склон (диги например). Тунелът завършва с гнездова камера. Имотът не предлага гнездови местообитания, но е отбелязана група от няколко птици през август в района. Колонията вероятно е разположена по бреговете на някое дере, където при прииждания са формирани високи, до 10-15 м почти отвесни стени от пясъчници и други меки субстрати, предпочитани от вида. На територията на защитената зона са регистрирани 195 гнездящи двойки с цялостна оценка „D”. Обикновеният пчелояд е включен в Приложения ІІ на Бернската и Бонска конвенция. В близост липсват всякакви местообитания. Поради случайния характер на евентуалните му връзки с имота не се очаква отрицателно въздействие.

Полска бъбрица (Anthus campestris) - гнездящо-прелетен вид. Обитава разнообразни открити места с ниска тревиста растителност с характер на пасища до 500 м н.в. Числеността на българската популация е 1200-3500 двойки, съсредоточена с по-висока плътност в източните райони. На територията на защитената зона са регистрирани 215 (80-350) гнездящи двойки с цялостна оценка „А”. Вероятните й гнездови местообитания са разположени по обширните необработваеми и рядкопосещавани райони на север и североизток от имота, заети от прошарена и рядка дървесна и храстова растителност с големи открити тревисти петна. Липсва гнездене на терена и изграждането на централата няма да се отрази на популацията в района и защитената зона.

Дебелоклюна чучулига (Melanocorhypha calandra) – постоянен, гнездящо-прелетен и преминаващ вид. Обитава степни и сухолюбиви съобщества по варовити терени, пустеещи земи. Води, подобно на другите чучулиги, наземен начин на живот. Земята е мястото, където търси и храната си, която се състои от насекоми, дребни безгръбначни и семена. Относително, растителният дял в диетата й е по-висок, отколкото на другите чучулиги. Гнезди в открити местности, направо на земята, сред средновисока трева. Отчетени са 3-5000 гнездящи двойки за България с тенденция към увеличаване на популацията. На територията на защитената зона са регистрирани 1700 (800-2600) гнездящи двойки с цялостна оценка „А”. Сакар е едно от най-важните места в България и от значение за Европейския съюз за опазване на нейните популации. Обитава степни и сухолюбиви съобщества по варовити терени, пустеещи земи. Наблюдавали сме я в района, без да е регистрирано гнездене. Очаква се въздействие при изграждането на централата, но без това да се отрази на популацията в района и защитената зона.

Горска чучулига (Lullula arbor) - постоянен, гнездящо-прелетен и преминаващ вид със стабилна популация в страната – до 80 000 двойки, от които до 600 гнездят в зоната. Обитава равнинни и хълмисти райони до 1 800 м н.в., предимно горски поляни. Не гнезди в имота, а използването му като хранителна база е малко вероятно, предвид отдалечеността им от основните местообитания. Не очакваме отрицателно въздействие.

Голям маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) - гнездящо-прелетен вид с нарастваща за България популация от 1500-3500 двойки, включен в Бернската конвенция – Приложение ІІ. Обитава паркове, градини, овощни градини, дървесни и храстови плантации, алувиални и много влажни гори и храсталаци. На територията на защитената зона са регистрирани 700 (600-800) гнездящи двойки с цялостна оценка „В”.

Присъствието му на терена има случаен характер и не се очаква отрицателно въздействие.

Червеногърба сврачка (Lanius collurio). За страната е гнездящо-прелетен вид. Обитава слънчеви и припечни места в паркове, градини, планински склонове и равнинни места с трънки и ниски дървета, окрайнини на широколистни и смесени гори. Гнездото си прави в гъсти храсти на неголяма височина и не гнезди в имота. На територията на защитената зона са регистрирани 4094 гнездящи двойки с цялостна оценка „А”. Видът е включен в Приложение ІІ на Бернската конвенция. Теренът в имота е подходящ за вида в най-северната си част, която ще остане незасегната и не се очаква отрицателно въздействие.

Изтегляне 3.5 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 12 13 14 15 16 17 18 19 20