Маркус: Не е ли странно, че никой не знае къде е новороденият цар? Хората изглеждат разстроени от мисълта за друг цар.
Бенджамин: Мисля, че трябва да отидем при царя на Израел и да го попитаме къде е новороденият цар?
Емаус: Ако иска някой да знае, това трябва да е цар Ирод. Той е могъщ и е издигнал велико царство тук.
Маркус: Ето ни и нас.
(ПОЧУКВАНЕ НА ВРАТАТА)
Слугинчето (отваря вратата и надниква): Да?
Емаус: Търсим позволение да се срещнем с цар Ирод, моля да ни пуснете. Ние сме мъдреци, и пътуваме от Далечния Изток да видим новородения цар.
Бенджамин: Следвахме една звезда по целия път. И вече знаем, че вашият цар ще ни каже къде е новородения.
Слугинчето: Добре, не знам… не мисля, че цар Ирод знае за някакъв друг цар. Не би му харесала идеята някой друг да заеме мястото му…
Маркус: Но нали твоят народ вярва в идването на Месия? Ние също искаме да почетем този цар – носим Му скъпи подаръци.
Слугинчето: Просто не знам… Ще съобщя на цар Ирод веднага!
Маркус: Благодарим, много си мила.
(Слугинчето ги оставя пред вратата и заминава.)
Емаус: Като че ли никой не изглежда особено развълнуван от новия цар. А цар Ирод май не е от най-харесваните. Може би изобщо не трябваше да се спираме тук…
Действие 3 – Сцена 2
(Започва с Ирод, който току-що е получил информация от слугинчето.)
Ирод (бесен!) КАКВО? Новороден цар? Пълна лудост! И те искат да му отдадат почит!? А на мен? На мен носят ли ми подаръци?! Аз заслужавам поклонение, а не някакъв нов цар!
Слугинчето: Много съжалявам, господарю, но те желаят да говорят с Вас час по-скоро.
Ирод: Чувал съм и за други подобни слухове из града. Изглежда, че тези (саркастично) „мъдреци“ възнамеряват да разбунят целия град с празните си приказки!
Слугинчето: Какво да им предам, сър?
