ВСИЧКО СЕ СВЕЖДА ДО ПЪРВОИЗТОЧНИТЕ ЕНЗИМИ

35
Храносмилателният ензим амилаза например, който се намира в слюнката, реагира само на скорбялата, докато пепсинът, намиращ се в стомашния сок, реагира само на протеина.
Ако разсъждавате по този начин, логично възниква един въпрос. Как може да сме сигурни, че, независимо от количеството телесни ензими, които сме си доставили чрез храната и от чревните бактерии, сме усвоили
„правилния вид” ензим - онзи, от който тялото ни се нуждае в определния момент?
Факт е, че дори да ядете храни, изобилстващи на ензими, те обикновено не се абсорбират направо от тялото ви. Някои ензими, като тези в черната ряпа и сладките картофи, действат направо в устата и стомаха. Но те са изключение. Повечето хранителни ензими се разграждат в процеса на храносмилането и се усвояват чрез червата под формата на пептиди и аминокиселини.
Може да се запитате защо тези ензими са важни, ако не може да ги усвоите и да ги използвате пряко. Но не там е въпросът. Клиничните данни, които събрах, ясно показват, че хората, които поемат богата на ензими храна, произвеждат и повече телесни ензими.
И така, какво се случва в тялото, за да може да произведе ензими? Ще разясня моята теория от тази гледна точка, като се опирам на четиридесет години медицинска практика и изследванията на стотици хиляди храносмилателни системи. Като анализирах клиничните си данни, развих теория, че би трябвало да има един ензимен прототип - първоизточен ензим - който нарекох „чудодейният” ензим.
Започнах да допускам, че би трябвало да съществува ензимен прототип, защото забелязах, че когато се използва голямо количество от специфичен ензим в определена част на тялото, се появява недостиг от необходими ензими в други части на тялото. Пример за това е случаят, който вече споменах - голямото количество изпит алкохол изисква голям брой ензими за разграждането му и това неминуемо води до намаляване броя на необходимите за храносмилане и усвояване на хранителните вещества ензими в други части на тялото.
В резултат на това наблюдение стигнах до заключението, че няколкото хиляди вида ензими трябва да произхождат от един прототип, който е създаден първи и който в отговор на специфични нужди се превръща в специфичен ензим и се използва там, където е необходимо.
Ензимите са отговорни за всички функции на живото тяло. Движението на пръстите ви, дишането и биенето на сърцето ви -всичко това са действия, възможни благодарение работата на ензимите. Но системата би била неефективна, ако всеки ензим, използван за определена дейност, е произведен направо в крайната си форма, без отношение към променящите се нужди на тялото.

36
Ако моята теория е правилна, когато един орган или част от тялото използва извънредно големи количества от своя ензимен запас, тялото ще се затруднява да поддържа хомеостазата -биологическия баланс, да възстановява клетките си и да поддържа нервната, ендокринната и имунната система, защото ще използва допълнително резервите си от първоизточните ензими и по този начин ще възниква недостиг от ензими в други области.
Друга причина, поради която вярвам в съществуването на първоизточните ензими, е, че трайната употреба на алкохол, тютюн или лекарства кара тялото ви да развие поносимост към тези субстанции.
Ако вие например пиете алкохол, той се абсорбира в стомаха и червата, натрупва се в черния дроб и бива разграждан от специфичните за целта ензими. В черния дроб няколко вида ензими работят за разграждането на алкохола. Степента обаче, в която това става, е различна при различните лица. Хората с бърз алкохолен метаболизъм притежават много ензими, които са готови да разграждат алкохола в черния дроб. Такива хора имат висока степен на поносимост към алкохола, както се казва „издържат на пиене”. От друга страна, хора, които лесно се напиват и не понасят добре алкохола, имат недостатъчно голямо количество ензими за целта.
Дори хората, които поначало са имали слаба поносимост към алкохола, могат да повишат прага на издръжливостта си и евентуално да пият повече.
Когато черният дроб разпознае, че са му необходими големи количества от тези ензими, тялото се настройва да насочи ензимите си към метаболизиране на алкохола.
По този начин броят на ензимите в определена област на тялото се променя, когато това е необходимо. И кое дава възможност за това?
Съществуването на първоизточния ензим, способен да се преобразува във всякакъв вид ензим. Когато с храната се поглъщат ензими отвън, в тялото се складират първоизточни ензими, готови да бъдат използвани при нужда.
В настоящия момент съществуването на първоизточни ензими е само на теория, но имам редица доказателства за това от клиничните данни, които съм събрал.

Изтегляне 0.82 Mb.

Сподели с приятели: