която е невъзможно да се определят и докажат бъдещите икономическите ползи от

121
въвеждането й в употреба, се признават за текущи разходи в момента на възникването им.
След въвеждане на нематериалния актив е възможно да възникнат оперативни разходи, свързани с актуализиране на графики, обновяване и добавяне на нови функции, редактиране на съдържанието и др. Тези разходи следва да се отчетат в момента на извършването им, освен в случаите, когато е възможно да се докаже, че направените подобрения ще генерират икономически ползи в по-голяма степен от първоначално предвидените. За да бъдат признати и капитализирани оперативните разходи трябва да могат да бъдат надеждно оценени и отнесени към съответния актив.
Част от вътрешно създадените нематериални активи не покриват критерият за разграничимост или не могат да бъдат надеждно оценени, поради което организацията не следва за счетоводни цели да ги признае като актив. Примери за подобни нематериални активи са: издателските права, ноу-хау, вътрешно създадените търговски марки, списъците на клиенти, разходите за налагане на фирмени марки и други.
1.3.
ОТЧИТАНЕ НА АМОРТИЗАЦИЯТА НА АМОРТИЗИРУЕМИТЕ АКТИВИ
Правилното разбиране на същността и ролята на амортизационните отчисления в счетоводния процес е от съществено значение най-вече за организации, които осъществяват иновационни проекти, финансирани със средства от ЕС. Както вече споменахме, когато дълготраен материален актив, закупен със средства, отпуснати по линия на европейските фондове и рамкови програми, няма да се използва през целия му срок на годност, то допустими са разходите за амортизация, съответстващи на продължителността на научноизследователския проект. За да бъдат верифицирани амортизационните разходи, то същите трябва да бъдат изчислени на основата на добрата счетоводна практика. Следователно участващият в иновационния проект персонал следва да е запознат с това какво точно се разбира под добра счетоводна практика за отчитане на амортизации.
По същество амортизацията представлява процес на систематично разпределение на амортизируемата стойност на актива в рамките на предполагаемия му срок на годност. Амортизация се начислява на активи, които отговарят на изискването за амортизируемост. Амортизируемостта на активите може да се разгледа от счетоводна и от данъчна гледна точка.
На първо място за целите на счетоводното отчитане амортизируеми са активите, които ще бъдат използвани от дадена организация през повече от един отчетен период. Те следва да имат ограничен срок на годност и да се държат от организацията с цел производство или доставка на стоки и услуги, отдаване под наем на други лица или за административни цели. Активи, които за счетоводни цели не следва да бъдат признати от организациите за амортизируеми са
147
:
 Напълно амортизираните до остатъчната им стойност активи.
 Активи, които са в процес на придобиване или ликвидация.
147
СС4 “Отчитане на амортизациите”, Обн. ДВ. бр.30 от 2005 г., изм. ДВ. бр.86 от 2007 г., т.1 и т.2.

122
 Неупотребявани в дейността на организацията активи, включително и новопридобитите за периода до въвеждането им в употреба, за които е необходимо да се изпълнят определени практически или технологични изисквания. В обхвата им се включват и консервираните за даден период активи. По своята същност консервираните активи са активи, изведени от употреба за минимум дванадесет месеца, след изтичането на които се очаква организацията отново да ги въведе в употреба. За тяхното признаване е необходимо организацията да направи: икономическа обосновка за вземането на решение за консервацията на активите; план с конкретните процедури за осъществяване на консервацията; изискванията, при изпълнението на които ще се осъществи повторното въвеждане на активите в употреба; прогноза за осъществяването на тези изисквания и т.н.
 Музейни експонати, определени като продукти от развитието на човешкото общество и природата.
 Активи с обществена значимост, като например паметници на културата и произведения на изкуството.
 Природни ресурси, вкл. гори, пасища, ливади, води, земи, водоеми и др.
 Нематериални активи с неограничен полезен живот.
Счетоводното отчитане на амортизацията на амортизируемите активи има двустранно проявление. От една страна, за текущия отчетен период се начисляват разходи за амортизация на тези активи, които намират отражение в общата сума на разходите, а следователно и във финансовия резултат за същия период. От друга страна се показва натрупаната амортизация от началото на нейното начисляване до момента. По този начин в края на отчетния период се определя балансовата стойност на амортизируемите активи
На второ място за целите на данъчното облагане като амортизируеми активи се смятат данъчните дълготрайни материални активи, данъчните дълготрайни нематериални активи, инвестиционните имоти, с изключение на земята, и репутацията, възникнала в резултат на бизнес комбинации. От значение за коректното признаване на един дълготраен материален или нематериален актив, като данъчно амортизируем е въведеното в закона за корпоративното подоходно облагане изискване за определяне на стойностен праг на същественост. За да бъде признат в качеството си на данъчно амортизируем даден дълготраен материален или нематериален актив следва да има стойностен праг на същественост равен или превишаващ сумата от 700 лева
148
Следва да се посочи, че всяко предприятие в счетоводната си политика трябва да определи прагът на същественост, под който организацията не признава даден актив за амортизируем. В счетоводната си политика дадена организация с иновационна дейност може да избере праг на същественост под 700 лв. В случая обаче за данъчни цели този актив не се смята за амортизируем.
Поради тази причина в повечето случаи, стойностният праг за признаване на даден актив като счетоводно амортизируем съвпада с определения от данъчното законодателство праг. Поради тази причина активи, които имат стойностен праг на същественост по-малък от 700 лв. се отразяват
148
Закон за патентите и регистрацията на полезни модели, обн. ДВ. бр. 27 от 1993 г., посл. изм. и допъл. ДВ. бр. 58 от
2017 г., чл. 50, т.2 и чл. 51, ал.1, т. 1, б. Г.

123 счетоводно като текущ разход в момента на придобиването им.
За целите на иновационни проекти, финансирани със средства от европейските фондове и рамкови програми прагът на същественост съвпада със въведения такъв в Закона за корпоративното подоходно облагане (700 лв.).
Размерът на амортизацията на амортизируемите активи се определя посредством две групи методи на амортизация – линеен и нелинейни методи. Характерно за линейния метод е, че амортизацията се разпределя пропорционално на периодите, които обхващат предполагаемия срок на годност на амортизируемия актив. Препоръчва се линейният метод да се използва в случаите, когато организация не може да определи ползата от употребата на активите в рамките на срока на годност
149

Изтегляне 2.38 Mb.

Сподели с приятели: