към себестойността на актива

117
дейност собствено производство и констативен протокол за установяване наличие или липса
на аргументирана стопанска изгода. Вътрешно създадени нематериални активи, ако отговарят на посочените по-горе изисквания, се признават за счетоводни цели. Такива активи са:
 Непатентовани изобретения. В тази група се включват: нови или подобрени продукти, процеси или услуги, които са във фазата на пред-търговско производство или употреба.
 Права върху индустриална собственост. В групата се включват: полезните модели, промишленият дизайн, патентовани служебни изобретения, географски означения и др.
 Авторски права. Тук се включват: периодични издания, компютърни софтуери, интернет страници и др.
 Сродни на авторските права. Например радио и телевизионните програми и продукции, и др.
За целите на счетоводството от съществено значение е ясното разграничение на отделните нематериални активи, класифицирани като права върху индустриалната собственост. Подобно разграничаване се налага, както поради необходимостта от достоверна счетоводна информация, така и поради различния времеви интервал на действие и правата, които дават на своите държатели патентите и регистрацията
140
Всяка иновация, представена под формата на изобретение, следва да бъде защитена с патент. За изобретения не се смятат откритията, научните теории и математически методи; резултатите от художественото творчество; плановете, правилата и методите за интелектуална дейност, за игри или за делова дейност и компютърни програми; представянето на информация
141
В този смисъл, ако даден интелектуален продукт не представлява техническо решение на задача, то той не се характеризира като изобретение и не може да бъде защитен с патент. Стойността на патента следва да е равна на стойността на капитализираните разходи на нематериалния актив от момента, в който той е признат за нематериален до момента, в който активът е въведен в употреба. Разходите, които организацията генерира във връзка с поддържане на даден патент се признават за текущи и се отписват в момента на признаването им.
В процеса на усъвършенстване и модификация на дадено изобретение е възможно организацията да създаде т. нар. „полезен модел“, който също подлежи на патентна защита. По своята същност полезните модели са обекти от права върху интелектуалната собственост с конструктивно-технически особености. Те са предимно свързани с промени в устройството, формата, техническите характеристики, материалите или елементите на дадено изобретение, които променят функциите му. Когато изменението на дадено изобретение е свързано с неговия видим външен вид, то тази промяна не се счита за „полезен модел“, а попада в обхвата на т. нар
„промишлен дизайн“. За „промишлен дизайн“ се определя и всяка промяна, свързана с особеностите на линиите, орнаментите, формата, цветовото съчетание или рисунъка на
140
Срокът на действие на регистрацията според чл.15 от закона за промишления дизайн е 10 години от датата на подаване на заявката към патентното ведомство, като регистрацията може да бъде подновявана за три последователни периода от по 5 години. В чл.16 от закона за патентите и регистрацията на полезните модели, законодателят предвижда двадесет годишен срок на действие на патент от датата на подаване на заявка за патент.
141
Закон за патентите и регистрацията на полезни модели, обн. ДВ. бр. 27 от 1993 г., посл. изм. и допъл. ДВ. бр. 58 от
2017 г., чл. 6, ал. 2.

118 изобретението
142
. Основен критерии за разграничаване на „промишления дизайн“ от „полезния модел“ е връзката „форма – функция“ на създадения интелектуален продукт. В този смисъл, ако промяната във формата на създадения интелектуален продукт ще доведе до промяна в неговите функции, то това изменение се характеризира като „полезен модел“. Когато изменението във формата на изобретението не води до промени в неговите функционални особености и характеристики, то изменението се определя като „промишлен дизайн“. „Промишленият дизайн“ не подлежи на патентна защита. Правото върху дизайна се придобива чрез регистрацията му в
Патентното ведомство.
Следващият вид нематериални активи, които от своя страна са от значение за изследователите в организацията са авторските права. Авторските права по своята същност са
„признати и гарантирани от правните норми възможности за носителите им и за техните наследници да използват в определен предел създадените произведения на изкуството, литературата и науката”
143
Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност като например:
 литературни произведения;
 музикални произведения;
 сценични произведения - драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
 филми и други аудио-визуални произведения;
 произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
 реализирани произведения на архитектурата и приложени устройствени планове;
 фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
 одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
 графично оформление на печатно издание;
 кадастрални карти и държавни топографски карти.
 преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
 аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
142
Закон за промишления дизайн, обн. ДВ. бр.81 от 1999 г., посл.изм. и допъл. изм. ДВ. бр. 85 от 2017 г., чл. 3, ал.1.
143
Башева, Сн., Р. Пожаревска, М. Маркова. (2012). Отчитане на нематериалните активи, ИК на УНСС, С., с.28.

119
 периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали
Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт.
При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор. След смъртта на автора до изтичане на срока за закрила на авторското право неимуществените права се упражняват от наследниците на автора.
В съвременната икономика ролята и значението на компютърните софтуери и интернет страници е световно утвърдена. В макро- и микроикономически план обаче се появява необходимостта от постоянно създаване и обновяване на програмните продукти, както и внедряване на иновации в сектора на информационните технологии. От значение за всяка организация е коректното счетоводно признаване и отчитане на разходите, свързани със създаване и управление на компютърните софтуери и интернет страници. В случаите, когато дадена организация разработи компютърен софтуер, то той се третира в качеството на права върху литературни произведения
144
Счетоводното отчитане на разходите по разработване на програмен продукт е в пряка зависимост от целта на неговото създаване. Програмни продукти, създадени

Изтегляне 2.38 Mb.

Сподели с приятели: