Съдържание списък на таблиците



страница17/38
Дата24.10.2018
Размер6.88 Mb.
#95378
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   38

1.12. Околна среда

Разходите за опазване на околната среда в страната през 2010 г. са на обща стойност 1 273 777 хил.лв. и показват увеличение спрямо 2007 г. Прави впечатление, че след 2007 г. разходите с всяка изминала година постепенно намаляват, като най-малки са те през 2010 г. - 124 881 хил. лв. Те се явяват едва 9,8% от общите разходи, направени за опазване на околната среда в страната през 2010 г. Увеличението на разходите за 2010 г. спрямо 2006 г. е 8,43%, което е малко по- висок процент от този за страната – 8,15%.

Област Варна е с най-голям дял - 58 % - от общите разходи в Североизточния район, но през 2010 г. средствата, отделени за опазване на околната среда, са намалели спрямо 2006 г. Въпреки това, през междинните три години изразходваните средства са били значително повече.

В областите Добрич и Търговище изразходваните средства през 2010г. са почти 2 пъти повече в сравнение с 2006 г. Област Шумен е разходвала почти 3 пъти повече средства през 2019 г спрямо 2006 г.

Въпреки това, като цяло средствата, които се отделят за опазване и възстановяване на околната среда, са изключително недостатъчни както в регионален, така и в национален мащаб.


Таблица 45: Разходи за опазване и възстановяване на околната среда в хил. лв.за периода от 2000 г до 2010 г. / по данни на НСИ/

Статистически райони и области

Общо разходи за опазване на околната среда

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

2007

2008

2009

2010

България

433282

608376

473533

569750

658923

639320

1038544

1197422

1700329

1280563

1273777

Сев. и Югоизт. България

296153

372286

297394

343527

372511

271383

492322

600682

655863

706610

651972

СИР

54557

58656

45546

60205

77925

65944

105338

160353

131170

140429

124881

Варна

44923

48374

33967

45714

64190

49135

82949

130875

88083

92458

72544

Добрич

1183

1332

2791

6105

3539

4683

5405

8808

9421

12742

11418

Търговище

728

1638

1689

874

713

1059

6608

8141

9134

12214

12331

Шумен

7723

7312

7099

7512

9483

11067

10376

12529

24532

23015

28588

Източник: НСИ, 2011 г.

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда са най-големи за оползотворяване и обезвраждане на отпадъците, за пречистване на отпадъчните води и за намаляване на емисиите на замърсители във въздуха.




    • Състояние на атмосферния въздух

На територия на СИР като големи емисионни източници на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух, са определени 8 дружества: “ТЕЦ Варна” АД, с. Езерово, “Девен” АД, гр. Девня, „Далкия Варна” ЕАД, гр. Варна, “Агрополихим” АД, гр. Девня, “Старт” ООД, гр. Добрич, “Солвей Соди” АД, гр.Девня, “Девня Цимент” АД, гр. Девня, и “Полимери” АД, гр. Девня. Седем от тях са концентрирани в агломерацията Варна.

Според степента на замърсяване на атмосферния въздух са определени зони с превишени горни оценъчни прагове /ГОП /. По данни на МОСВ към 2012 г. такива зони в СИР са агломерацията Варна /община Варна, Аксаково, Девня и Белослав/ и общини Добрич, Шумен и Провадия. Всички те са с превишения над ГОП по показателите ФПЧ10 и ФПЧ2,5.

Замърсяването на въздуха с ФПЧ все още е проблем за качеството на атмосферния въздух през зимния сезон в градовете: Варна, Белослав, Девня, Провадия Добрич и Шумен. Съпоставката на измерените концентрации на ФПЧ10 през 2011 г. с предходните 2010 г. и 2009 г. показва тенденция на увеличение на регистрираните средноденонощни концентрации над СДН - 50 mg/m3, т.е. видно е завишаване на броя на регистрираните превишения в сравнение с предходните години, като и през трите години същите са отчетени основно през зимния период.

Съществен принос за това има широкото използване на твърди горива за битово отопление и транспорт. Потвърждава се необходимостта от реализацията на програмите по подобряване качеството на атмосферния въздух за тези общини.

През 2011 г. на територията на СИР не са отчетени превишения на ПДК на серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид и озон. Продължава тенденцията от 2007 г. за задържане на нивата на тези замърсители под праговите им годишни стойности. Като основни причини за спазването на нормите са привеждането на промишлените обекти с източници на емисии в нормите за допустими емисии, въвеждането на щадящи околната среда технологии и използване на природен газ за гориво на горивните инсталации, които биха оказали въздействие върху КАВ.


    • Пречистване на отпадъчните води

Общото количество заустени отпадни води в Североизточен район, имат обем от 93,67 хил.куб.м през 2010 г.,което е слабо нарастване спрямо последните години.

По данни за 2010 г. относителният дял на непречистените отпадни води в % спрямо общия обем заустена отпадна вода за Североизточен район е бил 28%, което е по-малък дял спрямо средният за страната - 24,8%. С най-висок дял са били област Търговище – 41,3% и област Варна – 35%. Значително по-малък е делът на непречистените отпадни води в областите Шумен – 12,4% и Добрич – 4,3%.Трябва да се изтъкне благоприятното обстоятелство, че една от най-утежнените области по отношение на водните ресурси / обл. Добрич/ е с най- ниското количество непречистени отпадъчни води.


Таблица 46: Заустени отпадъчни води през 2010 г../хил. куб. м/ год./

Статистически зони/ статистически райони/

Области

2010

Отпадъчни води, отведени без пречиства-не

Отпадъчни води, отведени от пречиствателни станции (селищни и други)

Oтпадъчни води, отведени след собствено/

независимо третиране

Общо отведени oтпадъчни води

Отведени води от охлаждане във водни обекти

Общо

в т.ч.: с поне вторично пречиства-не

Общо за страната

201,03

544,48

465,91

65,67

811,18

3241,34

Северна и Югоизточна България

122,76

227,70

145,61

40,24

390,70

3681,02

Североизточен

26,31

60,01

45,45

7,42

93,67

321,70

Варна

22,09

38,10

33,58

2,92

63,05

321,43

Добрич

0,54

10,11

10,00

1,80

12,45

0,00

Търговище

2,04

1,94

1,69

0,95

4,93

0,08

Шумен

1,64

9,86

0,17

1,74

13,24

0,19

Източник: НСИ, 2011 г.
Основни замърсители в района се явяват големите промишлени предприятия. Най-голяма концентрация на такива има в Девненската низина. За три от тях е изградено общо пречиствателно съоръжение – шламоотвал “Падина”, който служи за механично пречистване (утаяване). Същият е собственост и се стопанисва от “Солвей соди” АД, гр. Девня.

По речни басейни по /данни на БДУВЧБ за 2011 г./ съпоставени с ПУРП състоянието е следното:



Речен басейн “Черноморски Добруджански реки”

Екологично състояние: Като цяло не се наблюдават съществени промени в състоянието на водните тела в речен басейн Черноморски Добруджански реки спрямо ПУРБ. Промени се наблюдават, както следва:

· Подобрявяне на състоянието - 1 водно тяло (BG2DO800R001).

· Влошаване - не се констатира.

Химично състояние: Не е констатирано превишение на стандартите за качество на данни от анализираните приоритетни вещества. Не се регистрира промяна на химичното състояние, оценено спрямо ПУРБ.
Речен басейн“ река Провадийска”

Екологично състояние: Като цяло не се наблюдават съществени промени в състоянието на водните тела в басейна на река Провадийска спрямо ПУРБ. Промени се наблюдават, както следва:

· Подобрявяне на състоянието - 1 водно тяло (BG2PR210R005).

· Влошаване - 3 водни тела (BG2PR900R015, BG2PR567R011 и BG2PR800R016). BG2PR900R015 влошаване на състоянието по показател азот нитратен. BG2PR567R011 и BG2PR800R016 влошаване на състоянието по нефтопродукти; Няма налични данни за замърсяване с нефтопродукти от съществуващите точкови източници.

Химично състояние: Не е констатирано превишение на стандартите за качество на данни от анализираните приоритетни вещества. Не се регистрира промяна на химичното състояние, оценено спрямо ПУРБ.
Речен басейн “река Камчия”

Екологично състояние: Промени в речния басейн се наблюдават, както следва:

· Подобрявяне на състоянието - 2 водни тела (BG2KA400R013 и BG2KA900R035).

· Влошаване - 7 водни тела (BG2KA600R018, BG2KA800R033, BG2KA900R037,

BG2KA900L021, BG2KA400L024, BG2KA900R019 и BG2KA578R003)

BG2KA600R018 влошава се състоянието по азот нитритен , азот нитратен, общ азот, общ фосфор и фосфати.

BG2KA800R033 влошава се състоянието по общ азот и фосфор.

BG2KA900R037 влошава се състоянието по фосфор и фосфати.

BG2KA900L021 влошава се състоянието по азот амониев и азот нитритен.

BG2KA400L024 влошава се състоянието по азот амониев.

BG2KA900R019 влошава се състоянието по нефтопродукти;

Потенциални замърсители са обектите, формиращи отпадъчни води във водното тяло -Канализационна мрежа на гр. Велики Преслав и "Автомагистрали Черно море" АД – бетонов възел гр. В. Преслав, за които има регистрирани превишения на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО) по нефтопродукти през 2011 г.

BG2KA578R003 влошава се състоянието по нефтопродукти, СПАВ и феноли;

Обектите, заустващи отпадъчни води във водното тяло с регистрирани превишения на ИЕО през 2011 г. са:

- ПСОВ и градски канализации – ПСОВ гр. Шумен и Канализационна мрежа на гр. Търговище (зауствания 4, 5, 6 и 7) по СПАВ и нефтопродукти и Канализационна мрежа на с. Хан Крум по нефтопродукти;

- индустриални източници от хранителната промишленост и производството на спиртни напитки са с превишения на ИЕО по нефтопродукти.

Химично състояние: За две водни тела има промяна на състоянието за приоритетни вещества, както следва:

· BG2KA578R003 - средногодишни стойности за живак (Hg), в два пункта.



· BG2KA130R002 - средногодишна стойност за хексахлорбутадиен

СГС на приоритетните вещества е изчислена на база измерванията през 2011 г., които са съответно 11 за живак и 7 – за хексахлорбутадиен. В разгледаните пунктове еднократно е отчетен резултат различен от граница на определяне на приложения метод - по показателя живак (м. Май и м. Юни), по хексахлорбутадиен - м. Април.

С данните, получени до момента от проведения мониторинг през 2009, 2010, както и първо шестмесечие на 2012 г., не може да бъде отчетена периодичност на замърсяване по посочените показатели и предприемане на конкретни допълнителни действия.

По-големи пречиствателни станции за отпадъчни води от населените места са: ГПСОВ “Варна”, ГПСОВ “Добрич”, ГПСОВ “Девня”, ПСОВ “Златни пясъци” и ПСОВ “Албена”, заустващи над 5 000 м3/ден отпадъчни води. Тези с капацитет под 5000 м3/ден са в общинските градове: Генерал Тошево, Каварна, Долни чифлик, Белослав, Провадия, Балчик и т.н.

Четири от пречиствателните станции: ГПСОВ ”Провадия”, ПСОВ “Слънчев ден”, ПСОВ “Русалка” и ПСОВ “Евксиноград” осигуряват само механично пречистване на отпадъчните води, а ПСОВ “Тервел” изцяло не се експлоатира. Две от пречиствателните станции - ПСОВ “Белослав”и ПСОВ “Балчик” имат техническа възможност за отстраняване на биогенните елементи - азот и фосфор .

В ПСОВ “Варна” и ПСОВ “Каварна”, след извършена реконструкция и модернизация е осигурена възможност за отстраняване на азота.

За две пречиствателни станции – ПСОВ “Златни пясъци” и ПСОВ “Балчик”, е необходимо изграждане на дълбоководно заустване.

С изключение на градовете Варна, Добрич, Белослав, Девня и големите курортни комплекси, като съществен недостатък за цялостно обхващане на битово-фекалните води и пречистването им в пречиствателни станции се явява все още ниската степен на изграденост на канализационните мрежи в населените места.

Предвид съществуващите проблеми при ПСОВ на населените места, а именно: многогодишна експлоатация, морално остарели и амортизирани съоръжения; хидравлическа пренатовареност през пиковите часове; липса на техническа възможност за отделяне на общ азот и общ фосфор; включване на дъждовни, дренажни и води от басейни в ПСОВ, не могат да се достигнат строгите емисионни норми за заустване на отпадъчни води в чувствителни зони и райони на съществуващо и перспективно ползване на крайбрежните морски води. Това налага проектиране и изграждане на нови ПСОВ или там, където е възможно, да се извърши разширение, реконструкция и модернизация на съществуващите.

Остават проблемите с експлоатацията на ПСОВ “Златни пясъци”. През пиковите часове на денонощието през активния летен сезон постъпват залпово отпадъчни води, което води до хидравлично пренатоварване на станцията

Проблем съществува и с ПСОВ Долни чифлик, която е собственост на дървопреработвателно предприятие “Алфа УУД България” АД. За пречистването на отпадъчните води в ПСОВ - община Долни чифлик, не заплаща такси на дружеството. На “Алфа УУД България” АД има наложена ежемесечна санкция за наднормено замърсяване на р. Кривинска.

ГПСОВ Шумен през 2011 г.в експлоатация е само механичното стъпало Извършва се пречистване на смесен поток битови и производствени отпадъчни води от гр.Шумен. Частично пречистените води се заустват брегово в р.Поройна. За гр. Шумен в момента се извършва изграждането на Биологично стъпало ГПСОВ Шумен с реконструкция и изграждане на нова канализационна и водопроводна мрежа в града.

ГПСОВ – Велики Преслав е въведена в експлоатация през 2011 година. Предстои окончателно включване на Канализационна мрежа на гр. Велики Преслав в довеждащия колектор на ГПСОВ.

ГПСОВ Смядово - За пречистване на отпадъчните води от канализационна мрежа на гр. Смядово, включване в експлоатация и функциониране на ГПСОВ гр.Смядово, е необходимо извършване на промени в собствеността и цялостна реконструкция на сгради и съоръжения на бивша ПСОВ на ХЗ „Смядово” АД. Същата е била изградена за пречистване на химически замърсени води и за битово-фекалните води на ХЗ „Смядово” АД и на град Смядово. Водоприемник на отпадъчните води е р. Брестова.

ГПСОВ Търговище през 2011 г. е въведена в експлоатация и е започнало пречистването на част от отпадъчните води на гр. Търговище.

ГПСОВ-Поповоексплоатира се и функционира през 2011. Минимални превишения по показател общ фосфор

ГПСОВ-Антоново през 2011г. е приключено изграждането обекта.

ГПСОВ - Н.Пазар и ГПСОВ Каспичан не са изградени,но имат изготвен проект.




    • Земи и почви

Нарушаване на земите и почвите от добивната дейност

На територията на областите Варна и Добрич, контролирана от РИОСВ – Варна, подлежащите на рекултивация нарушени терени са 768,89 ха, представляващи кариери, рудници, хвостохранилища, насипища, депа за отпадъци и други нарушени терени. На територията на двете области са регистрирани 40 находища за добив на подземни богатства, които подлежат на рекултивация след изземване на подземното богатство.



Замърсяване на почвата с тежки метали и металоиди

Общият брой на пунктовете за мониторинг на контролираната от РИОСВ –Варна територия е 31. Не са констатирани завишения на концентрациите на вредни вещества в почвите. Тенденцията е за намаляване на концентрациите спрямо базовото състояние.

През 2011 г. от територията на РИОСВ–Шумен се извърши широкомащабно пробовземане във всичките определени пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг по показатели съдържание на тежки метали. От извършените анализи не се констатира превишаване на допустимо съдържание на олово, мед, цинк, кадмий, никел, арсен в почвата. В получените резултати от съдържание на тежки метали и полициклични ароматни въглеводороди, полихлорирани бифенили и органохлорни пестициди не са установени превишаване на допустимите стойности. Получените резултати за тежки метали и живак не регистрират превишения над ПДК водещи до увреждания и замърсявания на почвите.

Оценка на замърсяването на почвите

Вкислени, ерозирали, както и замърсени с тежки метали почви в обхвата СИР не са констатирани. От извършения мониторинг на почви става ясно, че съдържанието на вредни вещества в почвата е под допустимия минимум. Прилагането на високотехнологично земеделие и изградените противоветрови пояси предотвратяват развитието на ерозионни процеси в почвите.

През последните години се наблюдава тенденция за намаляване на замърсяването на земите и почвите и поради факта, че става поетапно закриване и рекултивация на нерегламентирани сметища. На територията на СИР не са регистрирани замърсявания с негодни и с изтекъл срок на годност препарати за растителна защита.

Анализът на състоянието на почвите в пунктовете от Националната система за мониторинг сочат, че почвите в Шуменска и Търговищка области са едни от най-незамърсени и неувредени в страната.



    • Защитени територии и защитени зони по НАТУРА 2000

Общата площ на защитените територии за Североизточния район е 1,2% от територията му, значително под средната за страната. С най-висок дял са областите Варна -1,87% и Добрич - 1,47%. Изключително нисък е делът на защитените територии в Шуменска област-0,89% и Търговищка област – 0,09%.

Защитените зони по НАТУРА 2000 са под средното ниво за страната – 26,5%. Единствено област Варна е с дял по-голям от средния – 46,0%. Много малък е делът на защитените зони в областите Шумен и Добрич - съответно 26,0% и 21,6%. Изключително малко са защитените зони в област Търговище – 8,3%.

РИОСВ-Варна покрива защитените територии и защитени зони в областите Варна и Добрич. На територията, контролирана от инспекцията, се намират общо 51 защитени територии с обща площ 8862,2218 ха: 2 Резервата, 5 Поддържани резервата, 34 Защитени местности, 9 Природни забележителности и 1 Природен парк .

В контролирания от РИОСВ-Варна регион попадат 22 защитени зони по Директивата 92/43/ЕЕС (за запазване на природните местообитания), както следва: «Плаж Шкорпиловци”, „Долината на река Батова”, „Галата”, „Провадийско – Роякско плато”, „Хърсовска река”, „Суха река”, „Камчия”, „Златни пясъци”, «Крайморска Добруджа”, „Побити камъни”, „Камчийска- Еменска планина”, „Река Камчия”, „Езерото Дуранкулак”, „Ез. Шабала- Езерец”, „Варненско-Белославски комплекс”, „Екокоридор Камчия – Емине”, „Голяма Камчия”, „Кардам”, „Изворово-Краище”, „Росица-Лозница”, „Комплекс Калиакра”, „Таушан тепе” и 15 защитени зони по Директивата 79/409/ЕС (за дивите птици): «Шабленски езерен комплекс”, „Варненско-Белославско езеро”, „Провадийско-Роякско плато”, „Хърсовска река”, „Камчийска планина”, „Комплекс Камчия”, «Яйлата”, «Суха река”, „Дуранкулашко езеро”, „Калиакра”, „Галата”, „Балчик”, „Батова”, „Чаиря” и „Белите скали”.

В региона, контролиран от РИОСВ-Шумен и обхващащ областите Шумен и Търговище има общо 28 Защитени територии: 1 Резерват, 3 Поддържани резервата, 1 Природен парк, 7 Природни забележителности и 16 Защитени местности.

В този регион 16-те защитени зони по Директивата 92/43/ЕЕС (за запазване на природните местообитания), са: «Хърсовска река», «Провадийско-Роякско плато», «Каменица», «Ришки проход», «Островче», «Котленска планина», «Тича», «Стара река», «Шуменско плато», «Екокоридор Камчия- Емине», «Преславска планина», «Голяма река», «Голяма Камчия», «Марина дупка», «Кабиюк» и «Ломовете» и 3 защитени зони по Директивата 79/409/ЕС (за дивите птици): «Провадийско-Роякско плато» (Мадарско плато), «Котленска планина» и «Овчарово».




    • Управление на отпадъците

Всички общини в Североизточния район са актуализирали своите програми по управление на дейностите по отпадъците, които са приети от общинските съвети. Актуализацията на програмите е извършена съобразно действащия Закон по управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

По отношение на дела на обслуженото население от системи за сметосъбиране през 2010 г. – 95,4 %, Североизточен район е под показателя за страната – 98,2%.

Две от областите в района - Добрич и Шумен са с много по-малък дял от средния за страната. Единствено в област Варна е осигурено сметосъбиране, което обхваща на 100 % населението в населените места. Към нея се доближава и област Търговище – с 99,8% обслужено население.

Битови отпадъци

Образуваните битови отпадъци за периода 2006 г. – 2010 г. в Североизточния район значително намаляват и от 503 хил. т. достигат до 387 хил. т. Същата тенденция е характерна и за страната като цяло. Най-драстично е намалението в Шуменска област – с повече от 2 пъти.



Броят на депата за битови отпадъци намалява в Североизточния район за периода 2006 г. – 2010 г. от 31 на 20 броя. Намалението е характерно за всички области на района, но отново е най-значимо в Шуменска област – от 9 на 1 брой.Тази промяна се дължи най-вече на отпадането на редица депа като екологично неподходящи и насочване към изграждането на съвременни регионални депа
Таблица 47: Битови отпадъци и дял на обслуженото население

Статистически зони, райони, области

Общо образувани битови отпадъци - хил. тона1

Дял на обслужваното население от системи за организирано сметосъбиране -%

2006 г.

2010 г.

2006 г.

2010 г.

Общо за страната

3548

3091

90.0

98.2

СИР

503

387

83.1

95.4

Вaрнa

203

178

97.0

100.0

Дoбрич

138

118

70.5

87.6

Търгoвищe

51

40

74.5

99.8

Шумeн

111

51

69.9

89.6

Източник: НСИ, 2011 г.
По данни за 2011 г. всички регионални депа на територията на Шуменска и Търговищка области са изградени. Трите регионални депа в Шумен, Търговище, Омуртаг и общинско депо гр.Антоново отговарят на изискванията на Наредба №8 от 24 август 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. В тези две области няма в експлоатация общински депа за отпадъци, които не отговарят на изискванията на Наредба № 8, с изключение на депото на община Опака /обл. Търговище/. Община Никола Козлево е разпределена към Регионално депо-Добрич, а община Опака към Регионално депо-Бяла /извън СИ район/, съобразно сроковете на реализация на проектите. Община Опака понастоящем експлоатира общинското депо в гр. Опака.

Според РИОСВ – Варна депата отговарящи на изискванията са регионалното депо за неопасни отпадъци, с. Въглен /обл. Варна/ и депо за неопасни отпадъци на гр. Добрич при с. Богдан. Всички останали 12 общински депа в областите Варна и Добрич не отговарят на съвременните изисквания: Белослав, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни Чифлик, Провадия, Суворово - обл. Варна и Балчик, Ген. Тошево, Каварна и Шабла – обл. Добрич.



Строителни отпадъци

На територията на Североизточния район се използват за депониране на строителни отпадъци регионално депо за неопасни отпадъци, с. Въглен - Варна, и депото за неопасни отпадъци на гр. Добрич при с. Богдан. На територията на областите Шумен и Търговище няма изградени депа за строителни отпадъци. Те се депонират или на депата за битови отпадъци, за рекултивация на кариери и нерегламентирани сметища или общините определят терени за запълване и за подобряване на релефа.




    • Шум

В област Варна /гр. Варна/ се отчита подобрение на обстановката, което се изразява в намаляване на пунктовете с най-високо ниво на шума /73-77дБ/ - от 4 на 1 брой; 68-72 дБ от 11 на 8; 63-67 дБ – от 12 на 5 и 58-62 дБ от 2 на 1. Увеличават се шумовите нива в най-ниския диапазон – под 58 дБ. Най-голям дял за оформянето на акустичното състояние на община Варна има транспортният шум - автомобилният и самолетният шум, и в по-малка степен железопътният. Подобрението на акустичната среда се дължи най-вероятно на ограничаване на автомобилното движение в централната част на града.

В област Търговище е налице обратната тенденция - и в трите града Търговище, Попово и Омуртаг нарастват най-високите шумови нива. В гр. Шумен през 2010 г. не са установени шумови нива в диапазона 58-62 дБ, но се увеличава най-високото ниво 68-72 дБ с един пункт. Акустичната обстановка в гр. Добрич е неравномерно натоварена. Тя е утежнена главно по комуникационно-транспортната мрежа. Шум от промишлени източници не е регистриран, поради локалното им значение в производствените зони.



Таблица 48: Регистрирани шумови нива по области и градове през 2006 година(Източник: НСИ, 2011г)

Области Градове

Наблюдавани пунктове - брой

Разпределение на наблюдаваните пунктове според регистрираните шумови нива - дБ

под 58

58-62

63-67

68-72

73-77

78-82

над 82

Общо

527

74

95

172

144

39

3

-

Област Варна

35

6

2

12

11

4

-

-

Варна

35

6

2

12

11

4

-

-

Област Търговище

42

16

12

13

1

-

-

-

Търговище

20

6

4

9

1

-

-

-

Попово

12

4

6

2

-

-

-

-

Омуртаг

10

6

2

2

-

-

-

-

Област Шумен

24

10

5

8

1

-

-

-

Шумен

24

10

5

8

1

-

-

-


Таблица 49: Регистрирани шумови нива по области и градове през 2010 година (Източник: НСИ, 2011г.)

Области Градове

Наблюдавани пунктове - брой

Разпределение на наблюдаваните пунктове според регистрираните шумови нива - дБ

под 58

58-62

63-67

68-72

73-77

78-82

над 82

Общо

696

145

108

223

170

50

-

-

Област - Варна

45

30

1

5

8

1

-

-

Варна

45

30

1

5

8

1

-

-

Област - Добрич

15

3

3

7

2

-

-

-

Добрич

15

3

3

7

2

-

-

-

Област - Търговище

51

19

9

20

3

-

-

-

Търговище

20

8

2

7

3

-

-

-

Попово

16

6

2

8

-

-

-

-

Омуртаг

15

5

5

5

-

-

-

-

Област - Шумен

10

3

-

5

2

-

-

-

Шумен

10

3

-

5

2

-

-

-




  • Климатична сигурност на района

За извършване на анализа и оценката на климатичната сигурност на СИР са използвани данни от доклада “Регионален индекс за климатична сигурност” от 22 ноември 2010 г. по проект „Региони за устойчива промяна” (RegionsforSustainableChange, RSC) по програма INTERREGIVCна ЕС.

Използваният Регионален индекс за климатична сигурност /РИКС/, показва възможността на регионът да се справи с проблемите, свързани с изменението на климата. Индексът оценява и следи състоянието на регионите въз основа на седем тематични области: Емисиите на парникови газове на глава от населението в региона


Съотношение между емисиите на парникови газове и брутния вътрешен продукт; Енергия от ВЕИ; Политическа рамка; Институционален капацитет; Социално - политическо положение; Финансови инструменти.

Обобщените крайни стойности на РИКС по райони са както следва:

Северозападен район 24.20 точки
Северен централен район 25.61 точки
Североизточен район 26.92 точки

Югоизточен район 11.98 точки


Югозападен район 31.89 точки
Южен централен район 30.84 точки

Въпреки че обобщената оценка за РИКС на СИР го поставя в относително благоприятна позиция по отношение на другите райони -на трето място, след ЮЦ и ЮЗ райони, климатичната сигурност на СИР е застрашена, предвид оценките на СИР по всяка от тематичните области:

Тематична област 1 2 3 4 5 6 7 общо

СИР-точки 2.43 2.53 4.02 5.71 3.33 3.33 5.56 26.92

По отношение на тематична област 1 - Емисиите на парникови газове на глава от населението, Североизточният район е с една от най-ниските оценки -на второ място след Югоизточния. Тези резултати се дължат главно на факта, че индустрията и икономиката като цяло, са технологично по-изостанали от Югозападния район например, а и тук се намират обекти – големи източници на емисии на парникови газове.

В неблагоприятно положение е СИР и по тематична област 2 - Съотношение между емисиите на парникови газове и брутния вътрешен продукт. При средно ниво за българските региони 4,94, СИР получаво оценка 2,53. Причините за това положение се свързват отново с високото ниво на емисии на парникови газове и средното ниво на брутният вътрешен продукт на района.

По тематична област 3 - Енергия от ВЕИ, Българските райони получават средна оценка 4,75, а оценката на СИР отново е под средната - 4,02. Тази оценка до голяма степен се дължи на ограниченото разпространение на водноелектрически централи в района. Трябва да се имат предвид и природните дадености – например в област Добрич съществуват силно ограничени възможности за развитие на водноенергийния сектор. Благоприятни са условията за използване на енергийната сила на вятъра и слънцето.

Тематичните области от 4 до 7 включват: Политическа рамка; Институционален капацитет; Социално - политическо положение; Финансови инструменти. Самооценката им, направена от регионалните институции, е твърде различна за шестте региона. СИР има най-висок резултат от всички региони във всички четири тематични области (средно 4,48 точки). Регионалната администрация е дала най-ниски оценки за тематични области 5 и 6: Институционален капацитет и Социално - политическо положение. Това е показателено за наличието на проблеми, свързани с общия административен капацитет, недостатъчни знания и липса на умения за интегриране на изменението на климата в регионалната политика.




1.13. Териториално и урбанистично развитие

    • Общи характеристики на урбанистичното развитие

Урбанистичното развитие в Североизточния район се разглежда като фрагмент от общото урбанистично развитие в националната територия, представено в НКПР, където се изявяват градове-центрове от различни йерархични нива с различни по обхват териториални ареали на влияние. В Североизточния район има 721 населени места – 30 града и 691 села. Градското население /степента на урбанизация/ в района /77,4%/ е по-висока от средната на страната /72,5%/. В градовете-центрове на области живее 45% от населението на района. Големият град Варна /334 870 д./ от 2-ро йерархично ниво е безспорен лидер в селищната мрежа, град с национално значение според европейската класификация, но предвид разположението му като порта на източната граница на ЕС, е с възможности в бъдеще да се издигне до категорията на МЕГА град. Варна играе важна роля за цялостното икономическо и социално развитие на района. В източната част на националната територия той е балансьор на столицата София. Градовете Добрич /91 030 д./ и Шумен /80 855 д./ са от 3-то йерархично ниво с регионално значение, но близо до 2-ро ниво и играят роля не само на областни центрове, но в известна степен и балансираща роля спрямо Варна. Град Търговище /37 611 д./ е среден град от 3-то ниво с областно значение. Градове от 4-то ниво, с обслужваща роля за повече от една община, безспорно са Попово /15 648 д./, Провадия /13 255 д./, Нови Пазар /12000 д./, Балчик /11 610 д./, Каварна /11 549 д./, а към тях има възможност да се присъединят и Девня /8 013 д./, Велики Преслав /7 694 д./, Омуртаг /7 619 д./, Ген. Тошево /6 928 д./ и Тервел /6 062 д./.

Останалите центрове на общини са от 5-то ниво и играят обслужваща роля в съответните общини. Те са 21 бр.: Антоново, Опака; с. Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, с. Никола Козлево, Смядово, с. Хитрино; Добрич-селска, с. Крушари, Шабла; с. Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, с. Ветрино, Вълчи дол, Долни чифлик, Дългопол, Суворово.

С малки изключения в почти всички населени места в района населението намалява и то не само в селата, но и в градовете, а вече и в градовете Шумен и Добрич, които са били близо до границата на големите градове със 100 хил.д. население, но вече са под тази граница. Това е индикатор за общ спад в урбанистичното развитие както в количествено, така и в качествено отношение. В периода на индустриализация и урбанизация до 1975 г. е нараствало населението на всички градове, но след това започва да намалява населението на малките градове, а след 1985 г. и населението на средните градове. В периода 1992 – 2001 г. се увеличава населението на градовете Аксаково, Белослав, Варна, Девня, Дългопол, Балчик, Каварна, което се дължи на развитието на туристическата функция и на близостта до големия град Варна, при който се формира агломерационно образувание. В периода 2001 – 2011 г. обаче населението на всички градове с изключение на Варна намалява. Урбанизационните процеси затихват. За развитието на Варненската агломерация обаче продължава активно да влияе туристическата функция. Ако в периода на индустриално развитие агломерацията се развива в дълбочина перпендикулярно на морския бряг към Девня и Белослав, в постиндустриалния период в края на ХХ век и в началото на ХХI век агломерацията се развива интензивно чрез туристическите зони и комплекси паралелно на брега на север и на юг. Освен това агломерационно образувание от туристически тип се формира и при Балчик-Албена-Кранево.

В територията на района се проявява ярко проблемът за център и периферия. Основен полюс на растеж и развитие е град Варна, който изпреварва сериозно останалите градове-центрове. До много голяма степен Варна формира основните икономически резултати на района и определя неговото второ място по много показатели веднага след Югозападния район. Варна е “морската столица” на България и един от най-значимите културни центрове в страната със своите театри, музеи, фестивален и конгресен център, художествени галерии, библиотеки, активна читалищна мрежа и ежегодно провеждащите се национални и международни фестивали. Варна е развит туристически център. Варна е многофункционален транспортен възел с международно значение.

Другите два по-изявени центрове са Добрич и Шумен, но те са далече след Варна по степен на икономическо и общо социо-културно развитие. Още по-назад с по-скромни възможности на организиращ център е Търговище. Добрич е сравнително близо до Варна, а Търговище – до Шумен. Така се формират двойки градове, които определят ареалите на централните територии в района. Двойката Варна – Добрич е много по-изявена като урбанистичен център от тази на Шумен – Търговище. Като централни територии се определят териториите на общините на големите и средните градове от 2-ро и 3-то ниво и близко разположените до тях общини, които попадат в агломерационните ареали на тези градове. В Североизточния район централни са териториите на общините Варна и попадащите в нейния агломерационен ареал Аксаково, Белослав и Девня. Централни са и териториите на общините Добрич, Шумен и Търговище. Останалата част от територията, най-вече в северната крайгранична част на района, е типична периферия със затруднено икономическо и социално-културно развитие. Там липсват големи и средни градове, центрове на растеж и развитие. Именно тази дебалансираност на селищната мрежа по отношение на големите и средните градове предопределя неравномерното разпределение на населението върху територията на района и съответно - неравномерното социално-ико­номическо развитие или вътрешно регионалните неравенства. Неравенствата се проявяват между областите, като Варненска област е най-силно развита, а след нея са Добричка и Шуменска и накрая – Търговищка. Неравенствата между общините в района са още по-изразителни и се обуславят от големината и значението на градовете – общински центрове. На практика това са различия между малки, средни и големи градове.

Големият град Варна формира агломерационно образувание в общините Варна, Аксаково, Белослав и Девня. Това агломерационно образувание се развива от една страна в западна посока по линия на промишленото производство и транспортно-прис­танищната дейност и от друга страна в северна посока по линия на туристическата дейност. Агломерационно образувание от туристически тип освен в община Варна, се формира и в община Балчик (Балчик-Албена-Кранево) и отчасти в община Каварна.

Наченки на формиране на оси на урбанизация в района се проявяват по транспортните направления Варна – Шумен - Търговище, Варна-Шумен-Разград-Русе и по крайбрежната ивица Шабла-Каварна-Балчик-Варна-Бургас. Урбанистичното развитие по първите две оси е точково ядрено, а по третата ос, по крайбрежието – е линеарно с тенденции за достигане на непрекъсната урбанизация.

В европейските документи, поставящи акцент върху териториалното измерение на сближаването, градовете са поставени във фокуса на кохезионната политика и финансовите инструменти за икономическо, социално и териториално сближаване, като се препоръчва развитие на полицентрична мрежа от градски центрове за укрепване на връзката град-регион и интегриран подход за решаване на проблемите на градското развитие.

В духа на европейските документи, както и на постановките на българските НСРР и НКПР, при развитието на урбанизационните процеси в Североизточния район следва да се разчита на потенциала на наличните градове и да се търси оптимална полицентрична система от центрове от различно йерархично ниво. В бъдещото развитие от особено важно значение ще бъде да се тушират неблагоприятните процеси на диспропорцията между центъра и периферията и да се разширява и засилва благотворното влияние на центъра Варна и на другите областни центрове върху останалите населени места в областите чрез подобряване на транспортния и комуникационен достъп до услугите и културата, които предлагат градовете-центрове.

Равномерното разположение на малките градове в територията на района е предпоставка за оптимално доближаване на предлаганите от града работни места и услуги до селските населени места. Особено важно е да се изявят и укрепват малките градове от 4-то ниво, които осигуряват по-високо ниво на публични услуги в сферата на образованието, здравеопазването, културата. От значение е и укрепването на общинските центрове от 5-то йерархично ниво, особено в периферните и гранични райони.



    • Интегрирано градско обновяване и развитие в СИР

Съвременното състояние на общоградската структура в района, както и в цялата страна, е силно повлияно от интензивното индустриално развитие в периода през втората половина на ХХ век, предизвикало усилена урбанизация и приток на население в градовете, а от там - последвано от интензивното изграждане на обширни промишлени зони и след тях – на жилищни комплекси на свободни крайградски територии. В резултат на това се стигна до бързо площно нарастване на градската територия и до количествено решаване на наболелите проблеми, без да може да бъде постигнато необходимото качество на тази нова градска среда, която се открои контрастно от заварената традиционна градска среда, особено в историческите централни градски части, характерни с бавно и продължително напластяване на материална субстанция със значително по-високи и стойностни архитектурни качества. В резултат на това интензивно градско развитие се стигна до появата на монофункционални промишлени и жилищни зони и до дезинтеграция на градската структура.

Началните действия за реконструкция и обновяване на градски територии, предприети през 90-те години на ХХ век и началните години на ХХI век са все още откъслечни, спорадични и обхващат строителство в отделни имоти предимно в централните части на градовете и в техните покрайнини, главно по входящо-изходящите пътища. Тези действия са далече от необходимия интегриран подход за градско обновяване и развитие. Те се осъществяваха в условията на липсващи актуални общи устройствени планове на градовете, които закъсняха прекалено много. В резултат на този дефицит на актуални устройствени планове градското обновяване върви стихийно и нанася върху градската структура и градския образ често пъти случайни и несполучливи щрихи, които носят белега на незрялост.

Производствените територии (производствените зони) в градовете заемат огромни площи, но са неблагоустроени и са застроени с остарели и непривлекателни сгради, които трудно могат да бъдат модернизирани и ефективно използвани. Разполагането на някои нови производства с подобрени технологии се ориентира на първо време навън от града, на “зелена поляна.” Това забавя решаването на проблема с преструктурирането и обновяването на производствените територии в градовете, в т.ч. и освобождаването на части от тях за други пренебрегвани градски нужди, като озеленяване и обществено обслужване, към което следва да се насочи политиката на градското развитие.

Жилищните комплекси в градовете са недоизградени и недостатъчно благоустроени, панелните сгради не удовлетворяват нормалните изисквания за жилищен комфорт и за енергийна ефективност. В някои малки градове (напр. Провадия, Балчик и др.) панелните сгради нарушават градската структура и традиционния градски образ. Налице са начални действия за планиране на преструктурирането и обновяването на панелните жилищни комплекси, предимно във Варна, продиктувано от проблемите, които породи осъществената реституция на земеделска земя в комплексите. В бъдеще ще предстои продължителен процес на преструктуриране и модернизация на комплексите и панелните сгради, което изисква своевременно и внимателно насочване на политиките, за да се съхрани достатъчно публично пространство за обществени функции и озеленяване.

Много проблеми от градоустройствено и архитектурно естество се натрупаха и в централните градски части. Частната инициатива за изграждане на нови жилищни и смесени сгради не беше своевременно съгласувана с обществения интерес в градския център. Появилите се нови сгради в много от случаите са нарушили строителните правила и норми в търсенето на всяка цена на повече разгъната застроена площ. Като резултат се появиха причудливи обеми със странни завършеци и покриви. Разбира се не липсват и сполучливи и издържани в градоустройствено и художествено естетическо отношение обекти. В периода на усилено строителство през втората половина на първото десетилетие необяснимо остават и незавършени обществени сгради в центровете на градовете (напр. в центъра на Шумен и Варна), което е голям и трудно решим проблем за общините. Не е добро състоянието на много от заварените обществени сгради за култура, образование, здравеопазване, особено в малките градове и селата.

В градовете се проявява проблемът с недостатъчно терени за детски градини и основни училища поради консумирането им за други нужди след реституция и приватизация на земята и преотреждането на терените за други нужди под натиска на собствениците на земята. Решаването на този сериозен проблем затруднява изключително много общинските органи. В големите градове се появиха големи търговски обекти на търговски вериги от типа “мол”. Те се разположиха не само в периферията, но за съжаление и в централните градски части, където убиват малкия търговски бизнес и рушат градската физическа структура. Делът на общинските имоти в градската и в околоградската територия е малък и това затруднява общината да води ефективна устройствена политика и да разширява публичното пространство на града.

Състоянието на изградените зелени системи в градовете с малки изключения е незадоволително. Обществените озеленени площи като правило са недостатъчни и са силно занемарени и подложени на сериозна агресия в резултат на реституционните и приватизационните процеси. Очевидна е необходимостта от защита, опазване, а и разширяване на обществените озеленени площи в градовете и край градовете.

Не са достатъчни грижите за културно-историческото наследство и паметниците на културата в населените места. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект само на пасивно опазване, в инструмент за градското развитие.

Мрежите на градската техническа инфраструктура не удовлетворяват адекватно градските нужди и това затруднява функционирането на градовете. Състоянието на градската физическа среда е сериозен проблем за общините. Амортизирана е градската физическа среда и сградният фонд в големи части от територията на градовете. По-добро е състоянието в центровете благодарение на общински и частни инициативи. Сериозни усилия в тази област са от първостепенна необходимост за всички градове в района.

Плановете на населените места и техните централни градски части са остарели и неактуални след реституционните процеси. Техните частични изменения на парче са порочна практика, която създава сериозни проблеми на управлението на процесите. Създаването на нов кадастър и нови планове за регулация и застрояване е неотложна необходимост.



Осигуряването на устойчивост на селищната мрежа и изграждането на качествена селищна среда, гарантираща устойчиво социално-икономическо и екологическо развитие и достоен жизнен стандарт и съществуване следва да бъде една от приоритетните задачи пред политиката на регионално развитие. В тази връзка е важно да се определят градовете, чието развитие ще се осъществява на основата на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР), както да се определят и насоките за тяхното развитие в тези планове. Градовете, за които вече се изготвят ИПГВР са Варна, Шумен, Добрич, Търговище. ОПРР има възможности за новия програмен период да включи и някои други малки градове за подпомагане на развитието им чрез ИПГВР. Като такива могат да бъдат посочени всичките 10 градове от 4-то йерархично ниво в СИР, които имат да играят важна роля за селските райони. Но поради ограничения ресурс на ОПРР вероятно ще бъдат избрани малък брой от тях. За останалите евентуално може да се разчита на ПРСР. Но градовете от това ниво заслужават специална национална политика за подкрепа, особено тези, които попадат в периферни и гранични територии, отдалечени от големите и средни градове в района.

    • Характеристика на земеползването в СИР

Характерът на земеползването в СИР може да се представи и очертае в своите особености само в сравнителен план с другите райони от ниво 2 в страната. С оглед природогеографските особености на района, той се характеризира със сравнително голям дял на земеделските територии (68,7 %) и респективно – с малък дял на горските територии (23,3 %) при средно за страната 33,6 %. С почти същите характеристики на територията е и Северният централен район, а в Северозападния район площта на горските територии е още по-малка (22,8 %). Североизточният район се откроява сред другите райони с най-голям дял на териториите на населени места и други урбанизирани територии (5,9 %) при средно за страната 5,0 %. Тази особеност се дължи най-вече на площите на добруджанските села с големи дворове, а също и на сравнително големите площи, заети от промишлени предприятия и не на последно място - на туристическата урбанизация по крайбрежието. Сравнително голям е делът и на транспортните територии в района (0,8 %) при средно за страната 0,6 %. В същото време районът има най-малък дял на защитените природни територии в сравнение с другите райони – само 1,11 % при средно за страната 5,2 %. Не са много и определените защитени зони по Натура 2000 – 25,5 % при средно за страната 33,9 %.

Таблица 50: Характеристика на земеползването в районите от ниво 2 на България

Райони от ниво 2

Обща площ (кв км)

Земе-делски (%)

Горски

(%)

Нас места (%)

Водни (%)

Транс- портни

(%)

Добивни (%)

Защите-ни и с Натура 2000

Северозападен

19 070

70,6

21,2

5,2

2,2

0,6

0,1

6, 05% 31,3%

Северен централен

14 974

68,8

22,8

5,8

1,7

0,7

0,1

2,02% 22,3%

Североизточен

14 487

68,6

23,3

5,9

1,2

0,8

0,2

1,11% 25,5%

Югоизточен

19 799

57,5

34,1

4,9

2,2

0,6

0,8

5, 39% 31,0%

Южен централен

22 365

48,1

45,1

3,9

2,2

0,6

0,1

5,48% 46,0%

Югозападен

20 306

46,0

47,2

4,9

1,0

0,6

0,4

8, 98% 33,9%

Общо Р България

111 002

58,7

33,6

5,0

1,8

0,6

0,3

5, 2% 33,9%

Източник: НСИ, АГКК, МОСВ, 2011 г.

Състоянието на земеползването по области в района, представено в таблица, показва изключително големия дял на земеделските територии в Добричка област - 81,6 % при изключително малък дял на горските територии – 11,8 %. Сравнително близки са показателите за земеделски и горски територии в останалите три области. Населените места и другите урбанизирани територии заемат логично най-висок дял във Варненска област – 6,7 %. Сравнително голям е този дял и в Търговищка област – 6,0 % при средно за страната 5,0 %. Голям е делът на териториите на транспорта във всички области – от 0,7 % до 0,9 % при средно за страната 0,6 %. Защитените природни територии в района са оскъдни (1,2 %), но в сравнителен план те са най-много във Варненска област (1,9 %) и най-малко в Търговищка област (0,1 %). Заедно със защитените зони по Натура 2000 защитените територии достигат най-висок дял във Варненска област – 46,0 % и най-нисък и то изключително нисък дял – в Търговищка област – 8,3 %



Таблица 51: Характеристика на земеползването в СИР

Области в Североизточен район

Обща площ (кв км)

Земе-делски (%)

Горски

(%)

Нас.

места (%)

Водни (%)

Транс- портни

(%)

Добивни (%)

Защите-ни и с Натура 2000

Варненска

3 819

60,3

29,8

6,7

1,9

0,9

0,3

1,9% 46,0%

Добричка

4 719

81,6

11,8

5,4

0,3

0,8

0,1

1,5% 21,6%

Търговищка

2 558

65,4

26,5

6,0

1,3

0,7

0,1

0,1% 8,3%

Шуменска

3 389

62,5

29,6

5,7

1,4

0,7

0,2

0,9% 26,0%

Общо Североизточен район

14 487

68,7

23,3

5,9

1,2

0,8

0,2

1,2%

25,5%

Източник: НСИ, АГКК, МОСВ, 2011 г.
\

ПРИЛОЖЕНИЕ 2


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   38




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница