Съдържание списък на таблиците

• 
  Разходи за опазване на околната среда
  

Област Варна е с най-голям дял - 58 % - от общите разходи в Североизточния район, но през 2010 г. средствата, отделени за опазване на околната среда, са намалели спрямо 2006 г. Въпреки това, през междинните три години изразходваните средства са били значително повече.

В областите Добрич и Търговище изразходваните средства през 2010г. са почти 2 пъти повече в сравнение с 2006 г. Област Шумен е разходвала почти 3 пъти повече средства през 2019 г спрямо 2006 г.

Въпреки това, като цяло средствата, които се отделят за опазване и възстановяване на околната среда, са изключително недостатъчни както в регионален, така и в национален мащаб.

Разходите за опазване и възстановяване на околната среда са най-големи за оползотворяване и обезвраждане на отпадъците, за пречистване на отпадъчните води и за намаляване на емисиите на замърсители във въздуха.

• 
  Състояние на атмосферния въздух
  

Според степента на замърсяване на атмосферния въздух са определени зони с превишени горни оценъчни прагове /ГОП /. По данни на МОСВ към 2012 г. такива зони в СИР са агломерацията Варна /община Варна, Аксаково, Девня и Белослав/ и общини Добрич, Шумен и Провадия. Всички те са с превишения над ГОП по показателите ФПЧ10 и ФПЧ2,5.

Замърсяването на въздуха с ФПЧ все още е проблем за качеството на атмосферния въздух през зимния сезон в градовете: Варна, Белослав, Девня, Провадия Добрич и Шумен. Съпоставката на измерените концентрации на ФПЧ₁₀ през 2011 г. с предходните 2010 г. и 2009 г. показва тенденция на увеличение на регистрираните средноденонощни концентрации над СДН - 50 mg/m³, т.е. видно е завишаване на броя на регистрираните превишения в сравнение с предходните години, като и през трите години същите са отчетени основно през зимния период.

Съществен принос за това има широкото използване на твърди горива за битово отопление и транспорт. Потвърждава се необходимостта от реализацията на програмите по подобряване качеството на атмосферния въздух за тези общини.

През 2011 г. на територията на СИР не са отчетени превишения на ПДК на серен диоксид, азотен диоксид, въглероден оксид и озон. Продължава тенденцията от 2007 г. за задържане на нивата на тези замърсители под праговите им годишни стойности. Като основни причини за спазването на нормите са привеждането на промишлените обекти с източници на емисии в нормите за допустими емисии, въвеждането на щадящи околната среда технологии и използване на природен газ за гориво на горивните инсталации, които биха оказали въздействие върху КАВ.

• 
  Пречистване на отпадъчните води
  

По данни за 2010 г. относителният дял на непречистените отпадни води в % спрямо общия обем заустена отпадна вода за Североизточен район е бил 28%, което е по-малък дял спрямо средният за страната - 24,8%. С най-висок дял са били област Търговище – 41,3% и област Варна – 35%. Значително по-малък е делът на непречистените отпадни води в областите Шумен – 12,4% и Добрич – 4,3%.Трябва да се изтъкне благоприятното обстоятелство, че една от най-утежнените области по отношение на водните ресурси / обл. Добрич/ е с най- ниското количество непречистени отпадъчни води.

По речни басейни по /данни на БДУВЧБ за 2011 г./ съпоставени с ПУРП състоянието е следното:

· Подобрявяне на състоянието - 1 водно тяло (BG2DO800R001).

· Влошаване - не се констатира.

Химично състояние: Не е констатирано превишение на стандартите за качество на данни от анализираните приоритетни вещества. Не се регистрира промяна на химичното състояние, оценено спрямо ПУРБ.
Речен басейн“ река Провадийска”

Екологично състояние: Като цяло не се наблюдават съществени промени в състоянието на водните тела в басейна на река Провадийска спрямо ПУРБ. Промени се наблюдават, както следва:

· Подобрявяне на състоянието - 1 водно тяло (BG2PR210R005).

· Влошаване - 3 водни тела (BG2PR900R015, BG2PR567R011 и BG2PR800R016). BG2PR900R015 влошаване на състоянието по показател азот нитратен. BG2PR567R011 и BG2PR800R016 влошаване на състоянието по нефтопродукти; Няма налични данни за замърсяване с нефтопродукти от съществуващите точкови източници.

Химично състояние: Не е констатирано превишение на стандартите за качество на данни от анализираните приоритетни вещества. Не се регистрира промяна на химичното състояние, оценено спрямо ПУРБ.
Речен басейн “река Камчия”

Екологично състояние: Промени в речния басейн се наблюдават, както следва:

· Подобрявяне на състоянието - 2 водни тела (BG2KA400R013 и BG2KA900R035).

· Влошаване - 7 водни тела (BG2KA600R018, BG2KA800R033, BG2KA900R037,

BG2KA900L021, BG2KA400L024, BG2KA900R019 и BG2KA578R003)

BG2KA600R018 влошава се състоянието по азот нитритен , азот нитратен, общ азот, общ фосфор и фосфати.

BG2KA800R033 влошава се състоянието по общ азот и фосфор.

BG2KA900R037 влошава се състоянието по фосфор и фосфати.

BG2KA900L021 влошава се състоянието по азот амониев и азот нитритен.

BG2KA400L024 влошава се състоянието по азот амониев.

BG2KA900R019 влошава се състоянието по нефтопродукти;

Потенциални замърсители са обектите, формиращи отпадъчни води във водното тяло -Канализационна мрежа на гр. Велики Преслав и "Автомагистрали Черно море" АД – бетонов възел гр. В. Преслав, за които има регистрирани превишения на индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО) по нефтопродукти през 2011 г.

BG2KA578R003 влошава се състоянието по нефтопродукти, СПАВ и феноли;

Обектите, заустващи отпадъчни води във водното тяло с регистрирани превишения на ИЕО през 2011 г. са:

- ПСОВ и градски канализации – ПСОВ гр. Шумен и Канализационна мрежа на гр. Търговище (зауствания 4, 5, 6 и 7) по СПАВ и нефтопродукти и Канализационна мрежа на с. Хан Крум по нефтопродукти;

- индустриални източници от хранителната промишленост и производството на спиртни напитки са с превишения на ИЕО по нефтопродукти.

Химично състояние: За две водни тела има промяна на състоянието за приоритетни вещества, както следва:

· BG2KA578R003 - средногодишни стойности за живак (Hg), в два пункта.

СГС на приоритетните вещества е изчислена на база измерванията през 2011 г., които са съответно 11 за живак и 7 – за хексахлорбутадиен. В разгледаните пунктове еднократно е отчетен резултат различен от граница на определяне на приложения метод - по показателя живак (м. Май и м. Юни), по хексахлорбутадиен - м. Април.

С данните, получени до момента от проведения мониторинг през 2009, 2010, както и първо шестмесечие на 2012 г., не може да бъде отчетена периодичност на замърсяване по посочените показатели и предприемане на конкретни допълнителни действия.

По-големи пречиствателни станции за отпадъчни води от населените места са: ГПСОВ “Варна”, ГПСОВ “Добрич”, ГПСОВ “Девня”, ПСОВ “Златни пясъци” и ПСОВ “Албена”, заустващи над 5 000 м³/ден отпадъчни води. Тези с капацитет под 5000 м³/ден са в общинските градове: Генерал Тошево, Каварна, Долни чифлик, Белослав, Провадия, Балчик и т.н.

Четири от пречиствателните станции: ГПСОВ ”Провадия”, ПСОВ “Слънчев ден”, ПСОВ “Русалка” и ПСОВ “Евксиноград” осигуряват само механично пречистване на отпадъчните води, а ПСОВ “Тервел” изцяло не се експлоатира. Две от пречиствателните станции - ПСОВ “Белослав”и ПСОВ “Балчик” имат техническа възможност за отстраняване на биогенните елементи - азот и фосфор .

В ПСОВ “Варна” и ПСОВ “Каварна”, след извършена реконструкция и модернизация е осигурена възможност за отстраняване на азота.

За две пречиствателни станции – ПСОВ “Златни пясъци” и ПСОВ “Балчик”, е необходимо изграждане на дълбоководно заустване.

С изключение на градовете Варна, Добрич, Белослав, Девня и големите курортни комплекси, като съществен недостатък за цялостно обхващане на битово-фекалните води и пречистването им в пречиствателни станции се явява все още ниската степен на изграденост на канализационните мрежи в населените места.

Предвид съществуващите проблеми при ПСОВ на населените места, а именно: многогодишна експлоатация, морално остарели и амортизирани съоръжения; хидравлическа пренатовареност през пиковите часове; липса на техническа възможност за отделяне на общ азот и общ фосфор; включване на дъждовни, дренажни и води от басейни в ПСОВ, не могат да се достигнат строгите емисионни норми за заустване на отпадъчни води в чувствителни зони и райони на съществуващо и перспективно ползване на крайбрежните морски води. Това налага проектиране и изграждане на нови ПСОВ или там, където е възможно, да се извърши разширение, реконструкция и модернизация на съществуващите.

Остават проблемите с експлоатацията на ПСОВ “Златни пясъци”. През пиковите часове на денонощието през активния летен сезон постъпват залпово отпадъчни води, което води до хидравлично пренатоварване на станцията

Проблем съществува и с ПСОВ Долни чифлик, която е собственост на дървопреработвателно предприятие “Алфа УУД България” АД. За пречистването на отпадъчните води в ПСОВ - община Долни чифлик, не заплаща такси на дружеството. На “Алфа УУД България” АД има наложена ежемесечна санкция за наднормено замърсяване на р. Кривинска.

ГПСОВ Шумен през 2011 г.в експлоатация е само механичното стъпало Извършва се пречистване на смесен поток битови и производствени отпадъчни води от гр.Шумен. Частично пречистените води се заустват брегово в р.Поройна. За гр. Шумен в момента се извършва изграждането на Биологично стъпало ГПСОВ Шумен с реконструкция и изграждане на нова канализационна и водопроводна мрежа в града.

ГПСОВ – Велики Преслав е въведена в експлоатация през 2011 година. Предстои окончателно включване на Канализационна мрежа на гр. Велики Преслав в довеждащия колектор на ГПСОВ.

ГПСОВ Смядово - За пречистване на отпадъчните води от канализационна мрежа на гр. Смядово, включване в експлоатация и функциониране на ГПСОВ гр.Смядово, е необходимо извършване на промени в собствеността и цялостна реконструкция на сгради и съоръжения на бивша ПСОВ на ХЗ „Смядово” АД. Същата е била изградена за пречистване на химически замърсени води и за битово-фекалните води на ХЗ „Смядово” АД и на град Смядово. Водоприемник на отпадъчните води е р. Брестова.

ГПСОВ Търговище през 2011 г. е въведена в експлоатация и е започнало пречистването на част от отпадъчните води на гр. Търговище.

ГПСОВ-Попово – експлоатира се и функционира през 2011. Минимални превишения по показател общ фосфор

ГПСОВ-Антоново през 2011г. е приключено изграждането обекта.

ГПСОВ - Н.Пазар и ГПСОВ Каспичан не са изградени,но имат изготвен проект.

• 
  Земи и почви
  

На територията на областите Варна и Добрич, контролирана от РИОСВ – Варна, подлежащите на рекултивация нарушени терени са 768,89 ха, представляващи кариери, рудници, хвостохранилища, насипища, депа за отпадъци и други нарушени терени. На територията на двете области са регистрирани 40 находища за добив на подземни богатства, които подлежат на рекултивация след изземване на подземното богатство.

Общият брой на пунктовете за мониторинг на контролираната от РИОСВ –Варна територия е 31. Не са констатирани завишения на концентрациите на вредни вещества в почвите. Тенденцията е за намаляване на концентрациите спрямо базовото състояние.

През 2011 г. от територията на РИОСВ–Шумен се извърши широкомащабно пробовземане във всичките определени пунктове от Националната мрежа за почвен мониторинг по показатели съдържание на тежки метали. От извършените анализи не се констатира превишаване на допустимо съдържание на олово, мед, цинк, кадмий, никел, арсен в почвата. В получените резултати от съдържание на тежки метали и полициклични ароматни въглеводороди, полихлорирани бифенили и органохлорни пестициди не са установени превишаване на допустимите стойности. Получените резултати за тежки метали и живак не регистрират превишения над ПДК водещи до увреждания и замърсявания на почвите.

Оценка на замърсяването на почвите

Вкислени, ерозирали, както и замърсени с тежки метали почви в обхвата СИР не са констатирани. От извършения мониторинг на почви става ясно, че съдържанието на вредни вещества в почвата е под допустимия минимум. Прилагането на високотехнологично земеделие и изградените противоветрови пояси предотвратяват развитието на ерозионни процеси в почвите.

През последните години се наблюдава тенденция за намаляване на замърсяването на земите и почвите и поради факта, че става поетапно закриване и рекултивация на нерегламентирани сметища. На територията на СИР не са регистрирани замърсявания с негодни и с изтекъл срок на годност препарати за растителна защита.

Анализът на състоянието на почвите в пунктовете от Националната система за мониторинг сочат, че почвите в Шуменска и Търговищка области са едни от най-незамърсени и неувредени в страната.

• 
  Защитени територии и защитени зони по НАТУРА 2000
  

Защитените зони по НАТУРА 2000 са под средното ниво за страната – 26,5%. Единствено област Варна е с дял по-голям от средния – 46,0%. Много малък е делът на защитените зони в областите Шумен и Добрич - съответно 26,0% и 21,6%. Изключително малко са защитените зони в област Търговище – 8,3%.

РИОСВ-Варна покрива защитените територии и защитени зони в областите Варна и Добрич. На територията, контролирана от инспекцията, се намират общо 51 защитени територии с обща площ 8862,2218 ха: 2 Резервата, 5 Поддържани резервата, 34 Защитени местности, 9 Природни забележителности и 1 Природен парк .

В контролирания от РИОСВ-Варна регион попадат 22 защитени зони по Директивата 92/43/ЕЕС (за запазване на природните местообитания), както следва: «Плаж Шкорпиловци”, „Долината на река Батова”, „Галата”, „Провадийско – Роякско плато”, „Хърсовска река”, „Суха река”, „Камчия”, „Златни пясъци”, «Крайморска Добруджа”, „Побити камъни”, „Камчийска- Еменска планина”, „Река Камчия”, „Езерото Дуранкулак”, „Ез. Шабала- Езерец”, „Варненско-Белославски комплекс”, „Екокоридор Камчия – Емине”, „Голяма Камчия”, „Кардам”, „Изворово-Краище”, „Росица-Лозница”, „Комплекс Калиакра”, „Таушан тепе” и 15 защитени зони по Директивата 79/409/ЕС (за дивите птици): «Шабленски езерен комплекс”, „Варненско-Белославско езеро”, „Провадийско-Роякско плато”, „Хърсовска река”, „Камчийска планина”, „Комплекс Камчия”, «Яйлата”, «Суха река”, „Дуранкулашко езеро”, „Калиакра”, „Галата”, „Балчик”, „Батова”, „Чаиря” и „Белите скали”.

В региона, контролиран от РИОСВ-Шумен и обхващащ областите Шумен и Търговище има общо 28 Защитени територии: 1 Резерват, 3 Поддържани резервата, 1 Природен парк, 7 Природни забележителности и 16 Защитени местности.

В този регион 16-те защитени зони по Директивата 92/43/ЕЕС (за запазване на природните местообитания), са: «Хърсовска река», «Провадийско-Роякско плато», «Каменица», «Ришки проход», «Островче», «Котленска планина», «Тича», «Стара река», «Шуменско плато», «Екокоридор Камчия- Емине», «Преславска планина», «Голяма река», «Голяма Камчия», «Марина дупка», «Кабиюк» и «Ломовете» и 3 защитени зони по Директивата 79/409/ЕС (за дивите птици): «Провадийско-Роякско плато» (Мадарско плато), «Котленска планина» и «Овчарово».

• 
  Управление на отпадъците
  

По отношение на дела на обслуженото население от системи за сметосъбиране през 2010 г. – 95,4 %, Североизточен район е под показателя за страната – 98,2%.

Две от областите в района - Добрич и Шумен са с много по-малък дял от средния за страната. Единствено в област Варна е осигурено сметосъбиране, което обхваща на 100 % населението в населените места. Към нея се доближава и област Търговище – с 99,8% обслужено население.

Битови отпадъци

Образуваните битови отпадъци за периода 2006 г. – 2010 г. в Североизточния район значително намаляват и от 503 хил. т. достигат до 387 хил. т. Същата тенденция е характерна и за страната като цяло. Най-драстично е намалението в Шуменска област – с повече от 2 пъти.

Според РИОСВ – Варна депата отговарящи на изискванията са регионалното депо за неопасни отпадъци, с. Въглен /обл. Варна/ и депо за неопасни отпадъци на гр. Добрич при с. Богдан. Всички останали 12 общински депа в областите Варна и Добрич не отговарят на съвременните изисквания: Белослав, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Долни Чифлик, Провадия, Суворово - обл. Варна и Балчик, Ген. Тошево, Каварна и Шабла – обл. Добрич.

На територията на Североизточния район се използват за депониране на строителни отпадъци регионално депо за неопасни отпадъци, с. Въглен - Варна, и депото за неопасни отпадъци на гр. Добрич при с. Богдан. На територията на областите Шумен и Търговище няма изградени депа за строителни отпадъци. Те се депонират или на депата за битови отпадъци, за рекултивация на кариери и нерегламентирани сметища или общините определят терени за запълване и за подобряване на релефа.

• 
  Шум
  

В област Търговище е налице обратната тенденция - и в трите града Търговище, Попово и Омуртаг нарастват най-високите шумови нива. В гр. Шумен през 2010 г. не са установени шумови нива в диапазона 58-62 дБ, но се увеличава най-високото ниво 68-72 дБ с един пункт. Акустичната обстановка в гр. Добрич е неравномерно натоварена. Тя е утежнена главно по комуникационно-транспортната мрежа. Шум от промишлени източници не е регистриран, поради локалното им значение в производствените зони.

• 
  Климатична сигурност на района
  

Използваният Регионален индекс за климатична сигурност /РИКС/, показва възможността на регионът да се справи с проблемите, свързани с изменението на климата. Индексът оценява и следи състоянието на регионите въз основа на седем тематични области: Емисиите на парникови газове на глава от населението в региона

Обобщените крайни стойности на РИКС по райони са както следва:

Северозападен район 24.20 точки
Северен централен район 25.61 точки
Североизточен район 26.92 точки

Югоизточен район 11.98 точки

Въпреки че обобщената оценка за РИКС на СИР го поставя в относително благоприятна позиция по отношение на другите райони -на трето място, след ЮЦ и ЮЗ райони, климатичната сигурност на СИР е застрашена, предвид оценките на СИР по всяка от тематичните области:

Тематична област 1 2 3 4 5 6 7 общо

СИР-точки 2.43 2.53 4.02 5.71 3.33 3.33 5.56 26.92

По отношение на тематична област 1 - Емисиите на парникови газове на глава от населението, Североизточният район е с една от най-ниските оценки -на второ място след Югоизточния. Тези резултати се дължат главно на факта, че индустрията и икономиката като цяло, са технологично по-изостанали от Югозападния район например, а и тук се намират обекти – големи източници на емисии на парникови газове.

В неблагоприятно положение е СИР и по тематична област 2 - Съотношение между емисиите на парникови газове и брутния вътрешен продукт. При средно ниво за българските региони 4,94, СИР получаво оценка 2,53. Причините за това положение се свързват отново с високото ниво на емисии на парникови газове и средното ниво на брутният вътрешен продукт на района.

По тематична област 3 - Енергия от ВЕИ, Българските райони получават средна оценка 4,75, а оценката на СИР отново е под средната - 4,02. Тази оценка до голяма степен се дължи на ограниченото разпространение на водноелектрически централи в района. Трябва да се имат предвид и природните дадености – например в област Добрич съществуват силно ограничени възможности за развитие на водноенергийния сектор. Благоприятни са условията за използване на енергийната сила на вятъра и слънцето.

Тематичните области от 4 до 7 включват: Политическа рамка; Институционален капацитет; Социално - политическо положение; Финансови инструменти. Самооценката им, направена от регионалните институции, е твърде различна за шестте региона. СИР има най-висок резултат от всички региони във всички четири тематични области (средно 4,48 точки). Регионалната администрация е дала най-ниски оценки за тематични области 5 и 6: Институционален капацитет и Социално - политическо положение. Това е показателено за наличието на проблеми, свързани с общия административен капацитет, недостатъчни знания и липса на умения за интегриране на изменението на климата в регионалната политика.

• 
  Общи характеристики на урбанистичното развитие
  

Останалите центрове на общини са от 5-то ниво и играят обслужваща роля в съответните общини. Те са 21 бр.: Антоново, Опака; с. Венец, Върбица, Каолиново, Каспичан, с. Никола Козлево, Смядово, с. Хитрино; Добрич-селска, с. Крушари, Шабла; с. Аврен, Аксаково, Белослав, Бяла, с. Ветрино, Вълчи дол, Долни чифлик, Дългопол, Суворово.

С малки изключения в почти всички населени места в района населението намалява и то не само в селата, но и в градовете, а вече и в градовете Шумен и Добрич, които са били близо до границата на големите градове със 100 хил.д. население, но вече са под тази граница. Това е индикатор за общ спад в урбанистичното развитие както в количествено, така и в качествено отношение. В периода на индустриализация и урбанизация до 1975 г. е нараствало населението на всички градове, но след това започва да намалява населението на малките градове, а след 1985 г. и населението на средните градове. В периода 1992 – 2001 г. се увеличава населението на градовете Аксаково, Белослав, Варна, Девня, Дългопол, Балчик, Каварна, което се дължи на развитието на туристическата функция и на близостта до големия град Варна, при който се формира агломерационно образувание. В периода 2001 – 2011 г. обаче населението на всички градове с изключение на Варна намалява. Урбанизационните процеси затихват. За развитието на Варненската агломерация обаче продължава активно да влияе туристическата функция. Ако в периода на индустриално развитие агломерацията се развива в дълбочина перпендикулярно на морския бряг към Девня и Белослав, в постиндустриалния период в края на ХХ век и в началото на ХХI век агломерацията се развива интензивно чрез туристическите зони и комплекси паралелно на брега на север и на юг. Освен това агломерационно образувание от туристически тип се формира и при Балчик-Албена-Кранево.

В територията на района се проявява ярко проблемът за център и периферия. Основен полюс на растеж и развитие е град Варна, който изпреварва сериозно останалите градове-центрове. До много голяма степен Варна формира основните икономически резултати на района и определя неговото второ място по много показатели веднага след Югозападния район. Варна е “морската столица” на България и един от най-значимите културни центрове в страната със своите театри, музеи, фестивален и конгресен център, художествени галерии, библиотеки, активна читалищна мрежа и ежегодно провеждащите се национални и международни фестивали. Варна е развит туристически център. Варна е многофункционален транспортен възел с международно значение.

Другите два по-изявени центрове са Добрич и Шумен, но те са далече след Варна по степен на икономическо и общо социо-културно развитие. Още по-назад с по-скромни възможности на организиращ център е Търговище. Добрич е сравнително близо до Варна, а Търговище – до Шумен. Така се формират двойки градове, които определят ареалите на централните територии в района. Двойката Варна – Добрич е много по-изявена като урбанистичен център от тази на Шумен – Търговище. Като централни територии се определят териториите на общините на големите и средните градове от 2-ро и 3-то ниво и близко разположените до тях общини, които попадат в агломерационните ареали на тези градове. В Североизточния район централни са териториите на общините Варна и попадащите в нейния агломерационен ареал Аксаково, Белослав и Девня. Централни са и териториите на общините Добрич, Шумен и Търговище. Останалата част от територията, най-вече в северната крайгранична част на района, е типична периферия със затруднено икономическо и социално-културно развитие. Там липсват големи и средни градове, центрове на растеж и развитие. Именно тази дебалансираност на селищната мрежа по отношение на големите и средните градове предопределя неравномерното разпределение на населението върху територията на района и съответно - неравномерното социално-ико­номическо развитие или вътрешно регионалните неравенства. Неравенствата се проявяват между областите, като Варненска област е най-силно развита, а след нея са Добричка и Шуменска и накрая – Търговищка. Неравенствата между общините в района са още по-изразителни и се обуславят от големината и значението на градовете – общински центрове. На практика това са различия между малки, средни и големи градове.

Големият град Варна формира агломерационно образувание в общините Варна, Аксаково, Белослав и Девня. Това агломерационно образувание се развива от една страна в западна посока по линия на промишленото производство и транспортно-прис­танищната дейност и от друга страна в северна посока по линия на туристическата дейност. Агломерационно образувание от туристически тип освен в община Варна, се формира и в община Балчик (Балчик-Албена-Кранево) и отчасти в община Каварна.

Наченки на формиране на оси на урбанизация в района се проявяват по транспортните направления Варна – Шумен - Търговище, Варна-Шумен-Разград-Русе и по крайбрежната ивица Шабла-Каварна-Балчик-Варна-Бургас. Урбанистичното развитие по първите две оси е точково ядрено, а по третата ос, по крайбрежието – е линеарно с тенденции за достигане на непрекъсната урбанизация.

В европейските документи, поставящи акцент върху териториалното измерение на сближаването, градовете са поставени във фокуса на кохезионната политика и финансовите инструменти за икономическо, социално и териториално сближаване, като се препоръчва развитие на полицентрична мрежа от градски центрове за укрепване на връзката град-регион и интегриран подход за решаване на проблемите на градското развитие.

В духа на европейските документи, както и на постановките на българските НСРР и НКПР, при развитието на урбанизационните процеси в Североизточния район следва да се разчита на потенциала на наличните градове и да се търси оптимална полицентрична система от центрове от различно йерархично ниво. В бъдещото развитие от особено важно значение ще бъде да се тушират неблагоприятните процеси на диспропорцията между центъра и периферията и да се разширява и засилва благотворното влияние на центъра Варна и на другите областни центрове върху останалите населени места в областите чрез подобряване на транспортния и комуникационен достъп до услугите и културата, които предлагат градовете-центрове.

Равномерното разположение на малките градове в територията на района е предпоставка за оптимално доближаване на предлаганите от града работни места и услуги до селските населени места. Особено важно е да се изявят и укрепват малките градове от 4-то ниво, които осигуряват по-високо ниво на публични услуги в сферата на образованието, здравеопазването, културата. От значение е и укрепването на общинските центрове от 5-то йерархично ниво, особено в периферните и гранични райони.

• 
  Интегрирано градско обновяване и развитие в СИР
  

Началните действия за реконструкция и обновяване на градски територии, предприети през 90-те години на ХХ век и началните години на ХХI век са все още откъслечни, спорадични и обхващат строителство в отделни имоти предимно в централните части на градовете и в техните покрайнини, главно по входящо-изходящите пътища. Тези действия са далече от необходимия интегриран подход за градско обновяване и развитие. Те се осъществяваха в условията на липсващи актуални общи устройствени планове на градовете, които закъсняха прекалено много. В резултат на този дефицит на актуални устройствени планове градското обновяване върви стихийно и нанася върху градската структура и градския образ често пъти случайни и несполучливи щрихи, които носят белега на незрялост.

Производствените територии (производствените зони) в градовете заемат огромни площи, но са неблагоустроени и са застроени с остарели и непривлекателни сгради, които трудно могат да бъдат модернизирани и ефективно използвани. Разполагането на някои нови производства с подобрени технологии се ориентира на първо време навън от града, на “зелена поляна.” Това забавя решаването на проблема с преструктурирането и обновяването на производствените територии в градовете, в т.ч. и освобождаването на части от тях за други пренебрегвани градски нужди, като озеленяване и обществено обслужване, към което следва да се насочи политиката на градското развитие.

Жилищните комплекси в градовете са недоизградени и недостатъчно благоустроени, панелните сгради не удовлетворяват нормалните изисквания за жилищен комфорт и за енергийна ефективност. В някои малки градове (напр. Провадия, Балчик и др.) панелните сгради нарушават градската структура и традиционния градски образ. Налице са начални действия за планиране на преструктурирането и обновяването на панелните жилищни комплекси, предимно във Варна, продиктувано от проблемите, които породи осъществената реституция на земеделска земя в комплексите. В бъдеще ще предстои продължителен процес на преструктуриране и модернизация на комплексите и панелните сгради, което изисква своевременно и внимателно насочване на политиките, за да се съхрани достатъчно публично пространство за обществени функции и озеленяване.

Много проблеми от градоустройствено и архитектурно естество се натрупаха и в централните градски части. Частната инициатива за изграждане на нови жилищни и смесени сгради не беше своевременно съгласувана с обществения интерес в градския център. Появилите се нови сгради в много от случаите са нарушили строителните правила и норми в търсенето на всяка цена на повече разгъната застроена площ. Като резултат се появиха причудливи обеми със странни завършеци и покриви. Разбира се не липсват и сполучливи и издържани в градоустройствено и художествено естетическо отношение обекти. В периода на усилено строителство през втората половина на първото десетилетие необяснимо остават и незавършени обществени сгради в центровете на градовете (напр. в центъра на Шумен и Варна), което е голям и трудно решим проблем за общините. Не е добро състоянието на много от заварените обществени сгради за култура, образование, здравеопазване, особено в малките градове и селата.

В градовете се проявява проблемът с недостатъчно терени за детски градини и основни училища поради консумирането им за други нужди след реституция и приватизация на земята и преотреждането на терените за други нужди под натиска на собствениците на земята. Решаването на този сериозен проблем затруднява изключително много общинските органи. В големите градове се появиха големи търговски обекти на търговски вериги от типа “мол”. Те се разположиха не само в периферията, но за съжаление и в централните градски части, където убиват малкия търговски бизнес и рушат градската физическа структура. Делът на общинските имоти в градската и в околоградската територия е малък и това затруднява общината да води ефективна устройствена политика и да разширява публичното пространство на града.

Състоянието на изградените зелени системи в градовете с малки изключения е незадоволително. Обществените озеленени площи като правило са недостатъчни и са силно занемарени и подложени на сериозна агресия в резултат на реституционните и приватизационните процеси. Очевидна е необходимостта от защита, опазване, а и разширяване на обществените озеленени площи в градовете и край градовете.

Не са достатъчни грижите за културно-историческото наследство и паметниците на културата в населените места. Тяхното ново социализиране предстои и може да изиграе решаваща роля за превръщането им от обект само на пасивно опазване, в инструмент за градското развитие.

Мрежите на градската техническа инфраструктура не удовлетворяват адекватно градските нужди и това затруднява функционирането на градовете. Състоянието на градската физическа среда е сериозен проблем за общините. Амортизирана е градската физическа среда и сградният фонд в големи части от територията на градовете. По-добро е състоянието в центровете благодарение на общински и частни инициативи. Сериозни усилия в тази област са от първостепенна необходимост за всички градове в района.

Плановете на населените места и техните централни градски части са остарели и неактуални след реституционните процеси. Техните частични изменения на парче са порочна практика, която създава сериозни проблеми на управлението на процесите. Създаването на нов кадастър и нови планове за регулация и застрояване е неотложна необходимост.

• 
  Характеристика на земеползването в СИР
  

Състоянието на земеползването по области в района, представено в таблица, показва изключително големия дял на земеделските територии в Добричка област - 81,6 % при изключително малък дял на горските територии – 11,8 %. Сравнително близки са показателите за земеделски и горски територии в останалите три области. Населените места и другите урбанизирани територии заемат логично най-висок дял във Варненска област – 6,7 %. Сравнително голям е този дял и в Търговищка област – 6,0 % при средно за страната 5,0 %. Голям е делът на териториите на транспорта във всички области – от 0,7 % до 0,9 % при средно за страната 0,6 %. Защитените природни територии в района са оскъдни (1,2 %), но в сравнителен план те са най-много във Варненска област (1,9 %) и най-малко в Търговищка област (0,1 %). Заедно със защитените зони по Натура 2000 защитените територии достигат най-висок дял във Варненска област – 46,0 % и най-нисък и то изключително нисък дял – в Търговищка област – 8,3 %