Съдържание Увод редакторът структура съдържание и актуалност рекламата заключение библиография приложения увод
Изтегляне 235.74 Kb.
|
Свързани:
vyznikvane-i-osnovni-etapi-v-razvitieto-na-socialnata-psihologiya
| 1. Редакторът
За да добием по-ясна представа за съдържанието и идеологията на вестник „Щурец“, е необходимо да се запознаем с неговия редактор. Райко Алексиев е роден на 7 март 1893г. в Пазарджик. Следвал е литература в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и рисуване в Националната художествена академия в София. През живота си той се изявява като карикатурист, художник, писател-хуморист и поет. Тези негови таланти са най-ясно проявени по времето на редакторската му дейност за в. „Щурец“, когато той сам изпълнява голям брой длъжности, за които е необходим цял редакторски екип. За това дават сведение думите на Веселин Алексиев, един от тримата му синове: „Хората днес се учудват, как е възможно при сегашните редакции от по 100–200 души Р. Алексиев да бъде сам – директор, карикатурист, художник, писател, сатирик (естествено с някои сътрудници и един администратор). Той рисуваше, правеше вестника, експедираше го, всичко съвсем сам. Вече по-късно е имал коректор – леля ми, – но до края винаги са били 2–3 души.“2 Един брой на „Щурец“ се е продавал за 2лв, което по онова време е била сравнително висока цена за вестник. Райко Алексиев би трябвало да е бил милионер. Но не е бил. Вместо това е раздавал щедро на нуждаещите се, проявявайки се като добросърдечен човек и идеалист. Алексиев издава „Щурец“ под псевдонима Фра Дяволо. Това е и прозвището на историческата личност Микеле Педза (1760-1806), известен неаполитански партизански лидер, който се противопоставя на френската окупация на Неапол и придобива легендарна слава. Прозвището означава брат на дявола и присъствието му с голям шрифт точно под заглавието на вестника, може да се тълкува като една своеобразна закачка от страна на Алексиев. Той не се страхува да критикува властта и да отразява между страниците на „Щурец“ своето и общественото мнение. Отново по думите на Веселин Алексиев: „Райко Алексиев бичуваше всички наред – от най- висшестоящото лице до най-нискостоящия пъдар. Така че той беше прототип на истинския независим журналист, който не си затваря очите пред силните на деня, не прави никому мили очи.“3 И по всяка вероятност точно тази дързост на редактора на „Щурец“ води до неговата трагична смърт. По време на кариерата си, Райко Алексиев си създава немалко врагове и в дните преди Деветосептемврийското въстание бива многократно предупреждаван от близките си да напусне страната. Дори му е осигурен дипломатически паспорт, но въпреки всичко Алексиев не вярва, че се намира в опасност, и отказва да избяга, твърдейки, че „на никого не е взел нищо и не е напакостил“.4 След преврата на 9 септември Алексиев е арестуван от Лев Главинчев. Обявен е за „враг на народа“ като за причина се посочват недвусмислените му карикатури на Сталин. На 18 ноември 1944г. Райко Алексиев бива пребит до смърт. Той бива осъден посмъртно, но в присъдата въпросните карикатури не биват споменати. По думите на Веселин Алексиев: „В нея [присъдата] пише, че с две карикатури и една злободневка е уронил престижа на англо-американците. Нищо не се споменава за СССР, въпреки че има вероятност за неговото ликвидиране да е допринесло НКВД.“5 И така тази изключително емблематична и вдъхновяваща личност става една от многото жертви на комунистическия режим. След смъртта на Райко Алексиев спира завинаги издаването на в. „Щурец“. Надали би се намерил човек с таланта и отдадеността нужни, за да продължи делото на този велик вестникар. Изтегляне 235.74 Kb. Сподели с приятели:
|