Съдържание увод закон №1

щедро се отбла-
годарил на Мике-
ланджело. А когато
ваятелят се заловил
за длетото, светият
отец много често го
посещавал заедно със
своя брат, за да се
увери в напредването
на работата върху
статуите. За да
може дори след за-
лязването на слън-
цето да отива по-
лесно, папата запо-
вядал да построят
подвижен мост до
галерията
при
стаите на Мике-
ланджело. Тези и още
много други прояви
на благосклонността
на светия отец към
гениалния скулптор
принудили,
както
често се случва в
знатните
кръгове,
всички останали да
изпитват неутолима
завист. Но най-много
се измъчвал прочу-
тият
архитект
Брамацте,
кдйто
дотогава бил един от
любимците
на
Негово
светейшес-
тво. Браманте за-
почнал да споделя с
всеки, който желаел
да го изслуша, че вече
си
променил
оценката на изг-
раждания монумент,
че имало нещо доста
вулгарно
завиждат за постиженията ви, няма да действат открито срещу вас, а ще предпочитат да ви вредят тайно и завоалирано. Ще ви измислят какви ли не препятствия по пътя напред, които ще се окажат трудни за откриване, защото няма да можете да си обясните първопричината и източника. Срещу атаки от подобен род защитата винаги е по-трудна, отколкото, когато ви нападат фронтално.
Обикновено се оказва прекалено късно да предприемете нещо във ваша защита, когато най-после откриете източ- ника на вашите неприятности и причината, поради която той ви мрази толкова силно. Ако започнете да се извинявате, ако се държите престорено смирено, ако се ограничавате единствено с отбрана, това само ще влоши вашето положение. Почти винаги е много по-лесно да избегнете появата на завист, когато още не е станало прекалено късно, или да побързате да се отървете по някакъв начин от завистниците, при условие че нищо друго вече не може да помогне. Оттук следва, че оптималната ви стратегия трябва да акцентира върху предвиждането на неприятностите, пораждани от завистта на хората около вас. Ако ясно осъзнавате кои са тези ва- ши действия или качества, които най-вероятно ще пораждат завист, няма да е зле да вземете мерки, преди да сте пострадали от нечие злобно противодействие.
Киркегор е вярвал, че съществуват по-особени личности, които просто принуждават заобикалящите ги хора да им завиждат, и че тези „подбудители“ са толкова виновни, колкото и измъчваното от завист мнозинство.
Всички ние познаваме най-често срещания тип от богатата палитра на най-различни досадници: ако на тях им се случи нещо хубаво, независимо дали е плод на упорит труд, или е само въпрос на сляп късмет, те вдигат олелия до небесата. Всъщност те изпитват удоволствие от това да принудят хората около тях да се почувстват някак си по- нисши. Но се срещат и представители на друг тип, които винаги предпочитат да действат спонтанно и почти несъзнателно или по-скоро лекомислено, което обаче понякога не им помага да се спасят от завистниците - в подобни случаи тези, които са обект на завистта на другите, също имат вина,
710

защото не осъзнават възможните последствия от тяхното поведение. Особено тревожен и хроничен проблем е завистта към личностите, надарени по рождение с някакъв изумителен талант.
Сър Уолтър Рейли бил един от най-блестящи- те кавалери в двора на английската кралица Елизабет I. Този многостранно надарен мъж разбирал от наука, пишел стихове, заради които днес го смятат за един най-добрите поети от неговата епоха. Изтъкнат военачалник, опитен капитан, ловък предприемач и на всичкото отгоре очарователен красавец и вежлив придворен, той очаровал всички около себе си, затова не е чудно, че станал един от най- облагодетелстваните фаворити на кралицата. Но каквото и да предприемал, навсякъде се намирал някой, който да му попречи да се изяви. Накрая, след шумен скандал, бил лишен от височайшата благосклонност и изпратен в затвора, за да умре от секирата на палача.
Рейли не могъл да си обясни на какво може да се дължи упоритото противопоставяне на всички останали придворни срещу неговата особа. Не е проумял, че самият той донякъде е виновен за злочестата си участ, тъй като въобще не полагал дори най-скромното старание да прикрива необичайните си качества и умения, че неволно е изпъквал над всички останали, като е демонстрирал своето превъзходство. Наивно си въобразявал, че така ще спечели повече привърженици. На практика той постигнал противоположния ефект, като си създал потайни врагове, умеещи ловко да се прикриват, измъчвани от мисълта, че той ги превъзхожда във всичко. На тях не им оставал друг изход, освен да го дебнат зорко дали няма да допусне някаква грешка, дори тя да е толкова маловажна, че при нормални обстоятелства спокойно би могла да бъде пренебрегната. И така накрая Рейли бил екзекутиран след обвинение в държавна измяна. Всъщност завистта, която този мъж е предизвиквал в мнозина от своите съвременници, е изиграла своята подла роля, като е успяла да се прикрие под маската на стремеж Уолтър Рейли да бъде наказан не заради удивителните си качества, а защото е обявен за родоотстъпник.

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: