дар, но Саемон упорито настоявал приятелят му да вземе картината и накрая
Дайдзен отстъпил. На следващия ден Саемон на свой ред получил един пакет от слугата на Дайдзен - вътре била опакована грижливо много красива ваза. В съпровождащата бележка Дайдзен уточнявал, че моли приятеля си да приеме този подарък като знак на
благодарност за картината, която му подарил така щедро предишния ден. Вазата била сътворена от изкусните пръсти на самия Шен-но
Рикю и лично надписана от император Хайдеоши. Ако обаче, продължавал в бележката си Дайдзен, самият Саемон не пожелае да задържи вазата за себе си, то той би могъл да я подари на следващия според стриктната йерархия майстор на чайната церемония - според слуховете в императорския двор с тази висока чест щял да бъде удостоен търговеца Кавашия Санемон, който досега неведнъж бил изразявал възхищението си от драгоценната ваза. „До мен достигнаха слухове - продължавал в бележката си Дайдзен, - че той притежавал къс от изисканата хартия (на дворцовия жаргон така наричали банкнотата от триста рюйо), която на теб може би ще ти се стори като равностойна отплата. Така че не виждам някакви пречки да се осъществи тази достойна размяна.“
Щом се досетил какво бил замислил
неговият изискан приятел, Саемон веднага отнесъл вазата при богатия търговец. „Как успя да се сдобиеш с този шедьовър! - възкликнал удивеният Санемон, когато Саемон му показал вазата. -
Много бях слушал за нея, но едва сега я зърват очите ми! Това е такова съкровище... Истинско светотатство е да бъде разнасяна по улиците!“ Веднага предложил на Саемон размяна на пергамента за дълга от триста рюйо срещу скъпата ваза, като освен това предложил на смаяния Саемон да му плати още триста рюйо отгоре. Но безкористният, благороден Саемон не взел нито едно рюйо повече, отколкото наброявал дългът му към Кавашия Санемон, след което веднага
забързал към дома на Дайдзен, за да му благодари горещо за навременната и безценна подкрепа.
ТЪЛКУВАНЕ
Курияма Дайдзен отлично разбирал, че не е лесно да се вършат благодеяния.
Ако се подхожда прекалено прямо и грубо, получателят на помощта ще остане унизен от благодеянието, при това колкото то е по- щедро, толкова повече той ще се измъчва. Подобен жест дава на дарителя известна власт над получателя, но това рядко има доброжелателни последици,
защото няма човек, който да не желае да бъде напълно независим от всички останали. Едно дарение, извършено деликатно, по някакъв косвен начин, е хиляди пъти по-въздействащо. Дайдзен много добре е знаел, че ако направо предложи пари на Саемон, ще засегне достойнството на приятеля си. Но като му предложил да заплати картината, той е помогнал на Саемон да се почувства щастлив.
Така се стигнало до 23
.353
щастливия край, когато и трите замесени страни били доволни от развръзката на доста заплетената и доста тревожна ситуация.
Всъщност Дайдзен сам е поел ролята на котешките лапи, натоварени със задачата да извадят горещите кестени от огъня. Наистина този жест му е струвал скъпо, но в крайна сметка той не само че се сдобил с ценно произведение на изкуството, но и доказал за сетен път необичайната си дарба да се справя изискано с най-деликатните предизвикателства - много важно условие за успеха на един придворен към японския императорски двор. Добре обученият придворен е длъжен винаги да умее да пипа с кадифени ръкавици, за да смекчава ударите на съдбата. Като оказва помощ на своите приближени, в крайна сметка той всъщност подпомага себе си. Примерът с Дайдзен и Соемон е достатъчно красноречив и поучителен - никога не
трябва да изтъквате доброто, което сте извършили за някой от вашите приятели. Вместо това трябва да измислите как да постъпите по- завоалирано, за да помогнете на приятеля си да се спаси от стреса, без да се самоизтъквате или да го принуждавате да се чувства задължен към вас.
„Никой не трябва да бъде прекалено праволинеен. Вижте гората - правите дървета най-рано ги отсичат, докато огънатите остават по местата еи. “ КАУТИЛЯ, ДРЕВЕН ИНДИЙСКИ МИСЛИТЕЛ,
III ВЕК ПРЕДИ ХРИСТА Сподели с приятели: