изпълнението им. За разлика от вас аз ценя много високо този разумен съвет.“ Така ханът решил да запомни добре мъдрия съвет и да го прилага, когато се разпорежда със съдбите на подчинените си. Дори заповядал да го изпишат с позлатени букви на стената в двореца му и да го гравират върху сребърния му поднос. Не след дълго в двореца се надигнал таен заговор срещу хана. Съзаклятни-ците дълго умували как да убият хана, без да рискуват главите си. Накрая решили да използват придворния лекар - обещали му да го провъзгласят за велик везир, ако прободе хана с ланцет, намазан с отрова. Когато настъпил денят за поредното кръвопускане - обичайна процедура за поддържане на хана в добро здраве, - лекарят взел сребърния поднос, видял надписа върху него: „Никога не започвай нещо, ако не можеш да от-гатнеш какъв край же би защото се досещал, че планът на Балбоа предварително е обречен на провал. По време на този втори поход начело с Балбоа загинали стотици войници, а дървеният материал за корабите изг- нил от проливните дъждове. Но както винаги Балбоа не искал да се примири
- очевидно нямало сила на земята, която да го принуди да се откаже от мечтата си - и след като се добрал до брега на Тихия океан, наредил на войниците си да секат дърве- та за строеж на корабите. С него обаче останали прекалено малко войници, изтощени до смърт, затова бил принуден отново да се върне в порт Дари- ен.
Педрариас поканил Балбоа да обсъдят плановете за следващите действия. В околностите на лагера Балбоа се натъкнал на стария си
приятел Франсиско Писаро, който го придружавал по време на първата му експедиция, когато бил открит Тихият океан. Обаче срещата с Писаро била само уловка, за да се приспи бдителността на Балбоа.
Писаро водел със себе си стотина войници, които заобиколили Балбоа, арестували го и го върнали в резиденцията на Педрариас, който го обвинил в подстрекателство към бунт. След няколко дни Балбоа бил посечен, заедно с най-верните му последователи. Години по-късно Писаро се добрал до Перу, а заслугите на нещастния Васко Нуньес де Балбоа били напълно забравени.
ТЪЛКУВАНЕ
Повечето хора се поддават най-вече на подтиците на сърцето си, а не на повелите на хладния разум. Техните планове никога не са добре изяснени и когато се сблъскат с неочаквани препятствия, не
им остава друг изход, освен да импровизират. Подобни импровизации обаче само ги тласкат към следващия провал и никога не могат да заменят грижливото обмисляне на плановете поне няколко хода напред.
Балбоа мечтаел за слава и богатства, но е имал доста смътен план как да се сдобие с тях. Почти били забравени безумно смелите му походи и откриването на Тихия океан, защото той дръзнал да сто-
406
ри това, което в света на властта се смята за смъртен грях
- не стигнал до края и оставил на другите възможности да вземат превес над него. Един мъж, наистина отдаден безрезервно на амбициите си за власт, би трябвало да бъде достатъчно разумен и да предвиди отдалеч подобни опасности - съперниците за славата от приказните завоевания, хищниците, настръхващи само щом чуят да се говори за злато. Балбоа не би трябвало да
споделя с кого- то и да било, че бил узнал за тайните на инките, преди да е завоювал Перу. Само тогава би могъл да разчита, че ще опази богатството си, славата си и главата си. След като
Педрариас се появил на сцената, този амбициозен и безскрупулен губернатор заговорничел неуморно срещу
Балбоа. Целта, която преследвал, била да го екзекутира или поне да го хвърли в затвора, преди сам да поеме командването на войските и да завладее Перу. Обаче в този решителен миг Балбоа не можел да мисли за нищо друго освен за бъдещите си завоевания и както винаги реагирал емоционално, защото не бил способен да обмисля предварително ходовете на враговете си.
Каква
полза би имал всеки от нас, ако таи в сърцето си някаква безумно смела мечта, след като другите няма да пропуснат да му отнемат славата и почестите? Никога не бива да стигате до замъгляване на разсъдъка, като разчитате само на мъгляви копнежи. Най-полезно е да планирате всичко в детайли чак до финализирането му.
Сподели с приятели: